Лира Литературно-рекламна Агенция
Димитър Коцев-Шошо е писател, преводач и режисьор. Син е на големия артист Константин Коцев. Завършил е английска филология в СУ „Св. Климент Охридски” и кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. Романът му „Скарида“ е номиниран за наградата „Хеликон“.
–––––
Как бихте се представили пред публиката на lira.bg и сп. „Книжарница” – все четящи хора?
– Mоя книга или филм биха ме представили далеч по-добре от всичко, което бих могъл да отговоря на този въпрос. Но все пак като за четящи хора ще се похваля с преводите си на „Други гласове, други стаи” на Труман Капоти, „Бърни кълвача” на Том Робинс и „Чай в пустинята” на Пол Боулс. Двайсет години по-късно все още съм доволен от свършеното по тези книги.
Кои са най-важните за Вас книги и автори? С какво Ви повлияха?
– Всяка книга, която съм прочел ми е повлияла – дори и най-тъпата. В този смисъл всички са важни. Ако за хубавите книги съм си казвал „ех, да можех да го напиша така”, то при тъпите съм се ужасявал от вероятността да напиша нещо толкова зле. И двете помагат много. И все пак колкото и да е несправедливо към лошите писатели, аз предпочитам да помня добрите. Ето само някои от тях: Труман Капоти, Лорънс Норфък, Том Робинс, Робърт Харис, Илф и Петров, Луи-Фердинан Селин, Виктор Пелевин.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– С изненада. Обикновено сатирата и хуморът не се считат за черти на сериозната литература, достойна за поощряване чрез номиниране.
Как гледате на литературните награди в България като част от духовния живот? Липсва ли Ви истинската литературна критика?
– Досега не бях обръщал внимание на литературните награди, защото ми се струваха нещо отвлечено и несвързано с мен. А истинската литературната критика никога не ми е липсвала, защото не съм я търсил – нито за мнение по моята работа, нито за гледна точка към други автори. Предпочитам да прочета самата книга вместо интерпретациите за нея.
Каква обществена кауза според Вас си струва да защитава един писател?
– Писателят, дори да иска, не може да защитава друга кауза освен тази на любов към това смешно животно – човека. Но тази кауза не може да се нарече обществена, защото не решава обществени проблеми, а се занимава с човешкото същество поотделно. Ако пък неволно стане лице на някоя обществена кауза, истинският писател трябва мигновено да си плюе на петите.
Какво е да си писател днес?
– Днес, както винаги е било, писателят е просто един разказвач и ако в шумотевицата и суматохата на живота е накарал някого да се спре и да се заслуша в неговата история – значи е успял, значи е писател.
Може ли словото да победи калашниците и тротила?
– Някой беше казал, че в ръцете на идиот дори една книга може да се окаже веществено доказателство номер едно в процес за убийство. Това е доста забавна шега. Но не е шега, че всъщност словото е един от основните виновници за употребата на калашници и тротил. То убива доста по-ефективно от всеки един автомат. „Мъдър” брадат човек с помощта на словото е убедил множество глупаци да убиват. Така че словото не е толкова невинно за каквото иска да се представи.
