Начало / Читатели / Спомените на Никита Михалков

Спомените на Никита Михалков

Борислав ГЪРДЕВ

Никита Михалков е нарекъл мемоарния си том „Територията на моята любов“.

Познавачите на творчеството му веднага ще направят връзка с култовия му филм от 1991 г. „Урга : територия на любовта“.

И не може да бъде другояче.

Животът на Михалков е свързан основно с приятелите, работата и търсенията му в киното.

За това и основно разказва в книгата си, без да пропусне, разбира се, детско – юношеския период, обяснението в любов към знаменитите му родители, придобиването на опит и знания в Шчукинското училище и във ВГИК, където има щастието да е в класа на Михаил Ром, службата му във флота на Камчатка, любовните му връзки с Анастасия Вертинска и Татяна Соловьова…

Всичко това  поне на мен ми е  известно, но ми бе любопитно да видя как е поднесено от самия Михалков – ярко, образно, колоритно, със специфичен солен хумор, честно, открито и лаконично.

Знаменитият руски творец не е любител на жълтите четива и сензации.

Можел е да насити изповедта си с куриози,пикантерии и злобни оценки за враговете си, но като истински  човек на духа, бяга от житейската кал и се стреми да запази в максимална степен хигиената на мисленето и креативните си открития.

Аз познавам добре творчеството му, гледал съм повечето от  неговите филми, но винаги ми е интересно да чуя гласа му, да прочета размислите му за актуални проблеми от живота и изкуството.

Михалков е завършен професионалист.

Профи до мозъка на костите.

За него е безкрайно важно да сподели с почитателите си как се е формирал като творец и личност, през какви трудности и перипетии е минал, за да стане това, което е, да сподели своя богат опит, да разкрие впечатляващи тънкости от режисьорския занаят – за осветление, звук, близък план, работа с актьори, писане на сценарии, вместване в снимачните графици, а не за любовни завоевания, разочарования или алкохолни изстъпления.

Не че липсват в повествованието, но присъствието ми е за цвят и атмосфера, за да е ясно на всеки, че Михалков е нормален  индивид, на когото нищо човешко не му е чуждо.

Но предимство е дадено на ДРУГОТО и ВАЖНОТО – религиозното възпитание – от майката и удивителният  работохолизъм, който несъмнено е попил от баща си Сергей Михалков.

Никита Михалков буквално се опиянява да разкрива тънкости и важни детайли, свързани с най – важните роли в кариерата му – „Гара за двама“, „Жесток романс“, „Персона нон грата“, „Жмичка“, както и обстоятелствено да размишлява над почти всички свои  постановки, с които стана име не само в руското, но и в световното кино – от „Спокоен ден в края на войната“ до „Слънчев удар“.

Не крия, че поглъщах размислите му като откровение и се възхищавах на неговата коректност и точност.

Като истински майстор на киното той разкрива в дълбочина и с обезкуражаваща искреност мъките и терзанията, спохождали го при снимането на почти всеки негов филм.

С много топлота и разбираема гордост осмисля за пореден път и защитава някои от емблематичните си постановки като „Няколко дни от живота на Обломов“, „Очи чорние“,  „Изпепелени от слънцето“, „12“ и „Слънчев удар“, терзае се за прекъснатата връзка между творец и зрител, иска, държи на зрителската реакция в салона, търси постоянно оригиналната, интересната и вълнуваща трактовка, в която да има живец, а не рециклиране на познати клишета.

Михалков винаги е демонстрирал самочувствие и увереност, но от книгата му разбираме, че той все пак държи на обратната връзка, че винаги внимателно обмисля всеки свой замисъл, че иска да е разбран и адекватно оценен и от публика,  и от критици.

И още нещо – той директно подчертава, че не прави конюнктурни филми и че злобата на деня не го вълнува.

Не търси престижни служби, те сами го намират.Защото и сега, в днешна Русия,  са малко хората като него, които имат организационен опит и жертват години, за да ръководят творчески съюзи, фондове,студии, фестивали…

А той се изявява и като актьор, и като сценарист, и като режисьор и продуцент.

Обвиняван е, че подкрепя Путин, че е от близкото му обкръжение .

Иронизираха го и го разкъсаха , заради двата му филма – „55“ и „Генерал Кожугетич“ – за някогашния – на извънредните ситуации и  сегашнен военен министър Сергей Шойгу.

За тях той не споменава и думичка в спомените си, като  съзнателно избягва да говори и за днешния руски президент.

Всъщност това си е негов избор.

Но знам, че дори когато е викан в Кремъл, не блюдолизничи, нито превива гръб, а е ползван преди всичко като експерт.

Човек с неговото име и възможности в Русия можеше днес да е вицепремиер.

А той дори не е депутат – някога Черномирдин за малко го примами в голямата политика като народен представител  от „Наш дом Русия“, но Михалков  усети клопките  на партизанщината и бързо забрави за Държавната дума.

Четейки мемоарите му, усетих и неговото развитие, и промяната в поведението, мисленето и манталитета му.

Осъзнах, че именно животът го е направил такъв, какъвто е в момента – от симпатичен съветски интелигент, който не се замисля за материалните неща, се е превърнал  в представителен, солиден постановчик и бизнесмен – с име, тежест, цена и авторитет, на които държи.

Такива са изискванията в бранша – и за да те търсят, но и защото трябва да уважават труда и амбициите ти.

Написани темпераментно, страстно и  увлекателно, мемоарите „Територията на моята любов“ са колкото проникновен автопортрет на един  от големите днешни кинокорифеи, толкова и блестящ урок по родолюбие и професионализъм, какъвто може да изнесе само творец и автор от ранга на Никита Михалков.

„Територията на моята любов“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

225012_b

Стив Бери: Внимавайте, докато четете тази книга: може да остави следа върху вас!

В „Черният списък“ на Джак Кар целият екип на капитан трети ранг Джеймс Рийс загива …