Начало / Читатели / Спомените на Никита Михалков

Спомените на Никита Михалков

Борислав ГЪРДЕВ

Никита Михалков е нарекъл мемоарния си том „Територията на моята любов“.

Познавачите на творчеството му веднага ще направят връзка с култовия му филм от 1991 г. „Урга : територия на любовта“.

И не може да бъде другояче.

Животът на Михалков е свързан основно с приятелите, работата и търсенията му в киното.

За това и основно разказва в книгата си, без да пропусне, разбира се, детско – юношеския период, обяснението в любов към знаменитите му родители, придобиването на опит и знания в Шчукинското училище и във ВГИК, където има щастието да е в класа на Михаил Ром, службата му във флота на Камчатка, любовните му връзки с Анастасия Вертинска и Татяна Соловьова…

Всичко това  поне на мен ми е  известно, но ми бе любопитно да видя как е поднесено от самия Михалков – ярко, образно, колоритно, със специфичен солен хумор, честно, открито и лаконично.

Знаменитият руски творец не е любител на жълтите четива и сензации.

Можел е да насити изповедта си с куриози,пикантерии и злобни оценки за враговете си, но като истински  човек на духа, бяга от житейската кал и се стреми да запази в максимална степен хигиената на мисленето и креативните си открития.

Аз познавам добре творчеството му, гледал съм повечето от  неговите филми, но винаги ми е интересно да чуя гласа му, да прочета размислите му за актуални проблеми от живота и изкуството.

Михалков е завършен професионалист.

Профи до мозъка на костите.

За него е безкрайно важно да сподели с почитателите си как се е формирал като творец и личност, през какви трудности и перипетии е минал, за да стане това, което е, да сподели своя богат опит, да разкрие впечатляващи тънкости от режисьорския занаят – за осветление, звук, близък план, работа с актьори, писане на сценарии, вместване в снимачните графици, а не за любовни завоевания, разочарования или алкохолни изстъпления.

Не че липсват в повествованието, но присъствието ми е за цвят и атмосфера, за да е ясно на всеки, че Михалков е нормален  индивид, на когото нищо човешко не му е чуждо.

Но предимство е дадено на ДРУГОТО и ВАЖНОТО – религиозното възпитание – от майката и удивителният  работохолизъм, който несъмнено е попил от баща си Сергей Михалков.

Никита Михалков буквално се опиянява да разкрива тънкости и важни детайли, свързани с най – важните роли в кариерата му – „Гара за двама“, „Жесток романс“, „Персона нон грата“, „Жмичка“, както и обстоятелствено да размишлява над почти всички свои  постановки, с които стана име не само в руското, но и в световното кино – от „Спокоен ден в края на войната“ до „Слънчев удар“.

Не крия, че поглъщах размислите му като откровение и се възхищавах на неговата коректност и точност.

Като истински майстор на киното той разкрива в дълбочина и с обезкуражаваща искреност мъките и терзанията, спохождали го при снимането на почти всеки негов филм.

С много топлота и разбираема гордост осмисля за пореден път и защитава някои от емблематичните си постановки като „Няколко дни от живота на Обломов“, „Очи чорние“,  „Изпепелени от слънцето“, „12“ и „Слънчев удар“, терзае се за прекъснатата връзка между творец и зрител, иска, държи на зрителската реакция в салона, търси постоянно оригиналната, интересната и вълнуваща трактовка, в която да има живец, а не рециклиране на познати клишета.

Михалков винаги е демонстрирал самочувствие и увереност, но от книгата му разбираме, че той все пак държи на обратната връзка, че винаги внимателно обмисля всеки свой замисъл, че иска да е разбран и адекватно оценен и от публика,  и от критици.

И още нещо – той директно подчертава, че не прави конюнктурни филми и че злобата на деня не го вълнува.

Не търси престижни служби, те сами го намират.Защото и сега, в днешна Русия,  са малко хората като него, които имат организационен опит и жертват години, за да ръководят творчески съюзи, фондове,студии, фестивали…

А той се изявява и като актьор, и като сценарист, и като режисьор и продуцент.

Обвиняван е, че подкрепя Путин, че е от близкото му обкръжение .

Иронизираха го и го разкъсаха , заради двата му филма – „55“ и „Генерал Кожугетич“ – за някогашния – на извънредните ситуации и  сегашнен военен министър Сергей Шойгу.

За тях той не споменава и думичка в спомените си, като  съзнателно избягва да говори и за днешния руски президент.

Всъщност това си е негов избор.

Но знам, че дори когато е викан в Кремъл, не блюдолизничи, нито превива гръб, а е ползван преди всичко като експерт.

Човек с неговото име и възможности в Русия можеше днес да е вицепремиер.

А той дори не е депутат – някога Черномирдин за малко го примами в голямата политика като народен представител  от „Наш дом Русия“, но Михалков  усети клопките  на партизанщината и бързо забрави за Държавната дума.

Четейки мемоарите му, усетих и неговото развитие, и промяната в поведението, мисленето и манталитета му.

Осъзнах, че именно животът го е направил такъв, какъвто е в момента – от симпатичен съветски интелигент, който не се замисля за материалните неща, се е превърнал  в представителен, солиден постановчик и бизнесмен – с име, тежест, цена и авторитет, на които държи.

Такива са изискванията в бранша – и за да те търсят, но и защото трябва да уважават труда и амбициите ти.

Написани темпераментно, страстно и  увлекателно, мемоарите „Територията на моята любов“ са колкото проникновен автопортрет на един  от големите днешни кинокорифеи, толкова и блестящ урок по родолюбие и професионализъм, какъвто може да изнесе само творец и автор от ранга на Никита Михалков.

„Територията на моята любов“ тук

Прочетете още

9781250178633

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (18 март – 24 март)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА  ––––––––––– 1. „The Women“ от Кристин Хана (5 седмици в класацията) 2. „The …