Лира Литературно-рекламна Агенция
Преди да се посвети на писането, Одри Нифнегър (р. 1963) е известна в Съединените щати художничка. Заема се с дебютния си роман „Пътешественикът във времето и неговата жена“ след тежка болезнена раздяла и го пише дълго, близо пет години. Не познава никого в издателския бизнес, затова отива в библиотеката, вади списъка с литературни агенти и започва да им звъни наред. Но всички я отпращат с довода ту че книгата й е прекалено дълга, ту че е любовна, ту че е научнофантастична. Накрая ръкописът е одобрен в малкото независимо издателство „Макадъм Кейдж” и веднага се нарежда сред най-шумните бестселъри. Брат Пит и тогавашната му съпруга Дженифър Анистън откупуват чрез общата си фирма правата за екранизацията, която също се радва на успех. За втория си роман – „Страховитата й съразмерност”, Одри Нифнегър получава рекордния аванс от пет милиона долара. В момента преподава творческо писане и работи върху „Другият съпруг”, продължение на „Пътешественикът във времето и неговата жена”, в което разказва за Алба, дъщеря на Хенри и Клер.
Предлагаме ви част от интервюто, което Одри Нифнегър е дава на Тод Съмър и Кен Гърлив.
––-
Започвате като художничка, но се прочувате с бестселърите си „Пътешественикът във времето и неговата жена” и „Страховитата й съразмерност”. Винаги ли сте писали?
– Да, откакто съм се научила да пиша. Когато бях съвсем малка, съчинявах смешни стихчета и истории, после сгъвах листа на книжка и я оцветявах – правех илюстрации. Вече след като се дипломирах, ми възложиха да правя каталозите на Центъра за книги и хартия. В началото не се справях, но после започна да ми става интересно и се увлякох. Написала съм 32 такива каталога и хора, които не са стъпвали в Центъра, са ми казвали, че са ги чели редовно.
Как ви хрумна идеята за „Пътешественикът във времето и неговата жена”?
– Хрумна ми, докато рисувах. В главата ми се въртеше това „пътешественикът във времето и неговата жена”, записах си го и започнах да умувам: кой е този пътешественик, коя е тази жена, толкова безразсъдна, че да се омъжи за него, какво правят, как живеят?
Когато пишете, следвате ли график, или всеки път е различно?
– О, аз съм много разхвърлян човек! Чета интервюта с някои писатели, които казват: „Трябва да ставаш рано. Трябва да пишеш по няколко страници на ден. Трябва да спазваш дисциплина. Трябва. Трябва…” При мен не е така. Обмислям нещата с дни, седмици, месеци. В началото пиша бавно, сетне потръгва по-бързо. Различно е.
Как пишете – на ръка, на компютър, на пишеща машина? Някои писатели споделят например, че предпочитат да пишат на ръка, защото така усещат по-добре всяка дума.
– Трябва да кажа, че наистина обичам да пиша на компютъра. Много удобно е. Но се случва да пиша и на ръка. Ако съм на някое необичайно място, например във влак, или ако лежа, държа до себе си бележник и пиша в него, но само от дясната страна. А от лявата нанасям поправките.
Как се подготвяте за книгите, които пишете?
– В случая с „Пътешественикът във времето…” прочетох няколко книги по генетика и физика. После беше лесно – действието се развива в Чикаго, град, който ми е познат, защото живея в него. При „Страховитата й съразмерност” беше по-сложно, защото там всичко става в Лондон, на гробище „Хайгейт”, а за него няма много литература. Бързо разбрах, че трябва да отида там и да разговарям на място с хората. Писала съм „Страховитата й съразмерност” в продължение на седем години и половината от тях са отишли за проучване – заминах за Лондон и дълго се разхождах из гробището.
В книгите и в картините си често засягате болезнени теми: смъртта, загубата, секса, изгубената любов, душевните болести – но често с щипка черен хумор. Но на читателите понякога им е трудно да прокарат вододел между писателката и творбата. Колко от себе си и от живота си влагате в своите произведения?
– Ако трябва да напиша мемоари, те ще бъдат невероятно скучни. Успявам да създам такива емоционално наситени образи именно защото животът ми е относително спокоен. Според мен е погрешно да приравняваш твореца и творбата.
Защо според вас ви вълнува по-тъмната страна на живота?
Вероятно знаете ,че хората пишат в дневниците си само когато нещо не е наред. Не са склонни да разказват надълго и нашироко колко са щастливи. Пишат по-скоро когато са изживели разочарование в любовта, когато са се натъкнали на безумство. Не смятам, че тежките теми са по-ценни като тема в изкуството. За мен интересно е делничното, примесено с необичайното. Интересно е да показвам необичайното, което изглежда обичайно и достъпно. Само по себе си свръхестественото не ме привлича, но то върши отлична работа, когато се опитваш да погледнеш нещо обичайно от необичайен ъгъл. В „Пътешественикът…” пътешествията във времето са начин да погледна на брака от фрагментарна, кубистична гледна точка. Интересува ме странното, чрез него се опитвам да накарам хората да се замислят за неща, които иначе едва ли щяха да привлекат вниманието им. Това е почти будистки подход – да осъзнаваш миг след миг себе си в своя живот. Забелязала съм, че напоследък културата проявява изострен интерес към тези неща. Всеки иска да го разтърси необичайното. Все по-приемливо е така наречените сериозни писатели да вместват в реализма си причудливото, необичайното.
Свързани заглавия
Бестселърът „Пътешественикът във времето и неговата жена“ излиза отново на български език
Кампания в „Туитър“ призовава за повече признание за илюстраторите
20 значими книги, писани от жени
Одри Нифнегър пише продължение на „Пътешественикът във времето и неговата жена“
„Пътешественикът във времето и неговата жена” най-накрая в е-формат
