Лира Литературно-рекламна Агенция
Владимир Зарев е носител на националната награда „Иван Вазов“ за 2015 г., се съобщи Министерството на културата, позовавайки се на пресцентъра община Сопот. По традиция той трябва да засади иглолистно дръвче в района около музея на Вазов.
Честването на 165-годишнината от рождението на Иван Вазов в национален мащаб започна още през февруари т. г. с изложбата „Обичаният Вазов“ в столичната галерия „Средец“ на Министерството на културата.
Владимир Зарев (68) е автор на над 15 книги, между които „Разруха”, „Светове”, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Лето 1850”. Романите му се превеждат на много европейски езици, а „Разруха“ става бестселър в Германия и САЩ. Главен редактор е на списание „Съвременник”. През 2013 г. ТВ7 пуска сериала „Дървото на живота“, екранизация по романа „Битието“. Съпругата му, поетесата Мирела Иванова, е уредничка в дома-музей „Иван Вазов“. Син е на акад. Пантелей Зарев.
Свързани заглавия
„Светове” на Владимир Зарев с четвърто издание
Владимир Зарев: Да си Балзак в България е нищо, тишина в тишината
Отзиви за романи на Владимир Зарев
Проф. Михаил Неделчев: Зарев пише с толстоевска мощ
Книги от Владимир Зарев тук
Проф. дфн Владимир Трендафилов за прозата на Владимир Зарев
В романа „Светове“ Зарев, за разлика от колегите си, снове от двете страни на Атлантика. Сюжетният му замисъл е свръхамбициозен – предлага ни поредната си панорама на съвременния свят, само че този път през призмата на глобализацията.
Става дума за историята на една любов между богат американски евреин и интелигентна българка, която се разгръща на фона на „срещата на цивилизациите“ и нейното въздействие върху световния бизнес, електрониката и човешките отношения. Романът се дели на две части, които разгръщат действията си съответно „там“ и „тук“.
Къде се издънва този роман? Той някак все не успява да изпълни предварителните си задания. Опитва се да бъде интимен, но съумява да стане само пошъл. Опитва се да бъде интелектуален, но създава само ужасна еклектика от теми и стилове, уводни факти и псевдоистини, икономика, политика, психоанализа и практически окултизъм.
Опитва се по законите на занаята да гарнира разказа си с нужните дози еротика и секс, но оставя привкус на патриархална похот, воайорстваща иззад пролуките в собствената си срамливост:
„Веднъж в пъба на съседния квартал бе зърнал проститутка с изхвръкнали от деколтето гърди… Бяха я обичали преди минути, тялото й все още беше пренаселено с някой, но тя изглеждаше самотна.“ (10)
Но най-големите проблеми на Зарев са въобще с облика на това, което е искал да направи. Какво е „Светове“ по замисъл — висока литература или жълто светско четиво? По някакъв начин, този роман е и двете, но не в смисъл на някаква артистично хомогенна смес, а на пълна еклектика. Първата част се развива в Щатите и там стилът е на много ниско ниво, като в треторазреден трилър, пълен с пищни епитети, чутовни реалии и величави патетики.
Останалото е един муден сюжет, който в първите стотина страници почти не се отлепя от дъното. Втората част е „българската“ и тя е като да е била написана от друг автор, в стила горе-долу на злачно- дъхавата социалистическа градска проза от 80-те. Имам чувството, че амбицията за всеобхватност тласка Зарев постоянно да мимикрира във всеки от източниците си. И че не винаги си избира добри източници, от които да се влияе.
Из студията „Анатомия на полето”