Лира Литературно-рекламна Агенция
На днешния ден, 24 август, е роден аржентинският писател Хорхе Луис Борхес (1899 – 1986) . Считан е за един от най-влиятелните автори от Южна Америка през ХХ в. За Борхес Марио Варгас Льоса казва: „След Сервантес той е най-значимият автор, писал на испански език“.
Най-известните му книги са „Измислици“ (1944) и „Алефът“ (1949), сборници от разкази, свързани от общи теми, като сънищата, лабиринтите, библиотеките, животните, измислените писатели, религията и Бог. Произведенията му се отнасят към жанровете на фантастиката и характерния за латиноамериканската литература от този период магически реализъм. Критикът Анхел Флорес, който за пръв път използва термина „магически реализъм“, дори сочи като начална точка на това движение сборника на Борхес от 1935 година „Всеобща история на безчестието“.
„Когато писателите умрат, те стават книги, което, в края на краищата, не е толкова лошо превъплъщение.”
„Обичам пясъчните часовници, географските карти, печатните издания от ХVІІІ век, етимологическите изследвания, вкуса на кафето и прозата на Стивънсън… Спиноза смята, че всяко нещо се стреми да пребъде като такова, каквото е; камъкът иска вечно да бъде камък, а тигърът — тигър. Аз съм обречен да си остана Борхес, а не аз (ако изобщо съм някой), но себе си откривам по-малко в неговите книги, отколкото в много други или в нестихващите звуци на някоя китара.
„Сънищата са нещо много повече, отколкото предполагаме. Те не само помагат да спим добре. Сънят е първата художествена дейност, първата малка театрална пиеса. Когато сънуваме, ние сме едновременно творецът, пиесата, зрителят, авторът. Това е най-старата художествена творба на хората… А и на животните, защото и те сънуват.
„Тежка и изтощителна лудост е да пишеш пространни книги; да разгръщаш на петстотин страници една идея, която чудесно може да бъде изказана за броени минути. Има по-добър метод: да внушиш, че книгите вече съществуват, и да предложиш някакво обобщение или коментар върху тях. Така са постъпили Карлайл в „Сартор Резартус“ и Бътлър в The Fair Haven – произведения, които притежават недостатъка, че си остават книги, не по-малко тавтологични от другите. По- разумен, по-некадърен, по- ленив, аз предпочетох да напиша бележки върху въображаеми книги.“
„С времето научаваме, че да се извиняват могат всички, но да прощават истински са способни само извисените духом…”
„Седем разговора с Хорхе Луис Борхес“ тук
Книги от Борхес тук
