Начало / Автори / Хайнрих Бьол – безпощадният реалист

Хайнрих Бьол – безпощадният реалист

Къде отива Александър Солженицин, след като през 1974 г. е изгонен от СССР? При Хайнрих Бьол, при своя приятел, колега, съидейник. И това не било случайно. Германският писател бил широко известен дори в Съветския съюз заради дълбокия си хуманизма, честност и реализъм.

На днешния ден, 21 декември, е роден авторът на „Изгубената чест на Катарина Блум“, „Билярд в девет и половина“, „Къде беше, Адам?“,“Възгледите на един клоун“, носителят на Нобеловата награда за литература за 1972 г. Хайнрих Бьол е от Кьолн, произхожда от либерално католическо семейство на мебелист. През 30-те години успешно избягва от  Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.

Мобилизиран е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.

Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма.

Първият роман на Бьол, „Влакът пристигна навреме“, е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите „Дом без стопани“ (1954), „Билярд в девет и половина“ (1959), „Възгледите на един клоун“ (1963), „Групов портрет с дама“ (1971), „Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974) и „Грижовна обсада“ (1979). Последният му роман, литературен паметник на Бон, тогавашна столица на ФРГ, е „Жени пред речен пейзаж“ (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието и – материално и психологическо – върху животите на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Антигероите му са фигурите, облечени във власт – правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.
Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) публикува и книга с поезия. И като поет проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света – да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки – „Идем отдалеч“ (1986) и „Ангелът – когато го търсиш“ (1987).

Удостоен е  с престижната литературна награда „Георг Бюхнер“ (1967). Провъзгласен е за почетен гражданин на Кьолн.

Умира на 16 юли 1985 г. на 67 години.

Архивът му се намира в Кьолнската библиотека и фондация „Хайнрих Бьол“. На негово име учредена награда, която се дава за изтъкнати постижения в областта на немската литература

Книги от Хайнрих Бьол тук

Прочетете още

pet

Пет любими книги празнуват столетие

Романи, които откриваме или препрочитаме и днес Родени са през 1925-а – и точно това …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...