Иван ГОЛЕВ Наскоро ми се случи особена случка. В края на работния ден, привечер, хванах метрото на път за вкъщи. Бях качвал материали в сайта ни Лира.бг и подготвях други за поредния брой на списание „Книжарница“, което получава всеки клиент в магазините на „Хеликон“. След работа човек е поизморен и …
Прочетете още »Някъде край Тунджа
Иван ГОЛЕВ Преди няколко години, край река Тунджа, срещнах две момичета и едно момче. Пасяха стадо черни свине, по-точно – седяха под сянката на клонеста слива и лениво наблюдаваха животните. Заприказвах ги, оказаха се сестри и братче. „Помагате през ваканцията на мама и тате, а?”, изрекох, без да се замисля. …
Прочетете още »За котките и хората
Иван ГОЛЕВ Преди месец ни умря котето. Казвам коте, защото макар и над двайсетгодишно, то беше дребно, същински котешки бонсай. Дори счупената му сиамска опашка, спомен от расовите му предци, не го правеше да изглежда по-високо или поне малко по-дълго. Името му бе Уети. Беше се появило като плод на …
Прочетете още »За втората употреба, аутлета и многая лета
Иван Голев Познавам хора, които да не чуят за дрехи втора употреба. Не знам гнусливи ли са или смятат, че светът започва от тях самите, ведно с парцалите. Това е нелепо. Нищо на тази земя не е първа употреба. Най-малко – те. Не си ли дават сметка, че веществата, от …
Прочетете още »