Лира Литературно-рекламна Агенция
Мая КАСАБОВА
„Човекът, който ядеше смъртта” е кратка книжка, но изпълнена с болка и разсъждения за човечеството. Ако може да се нарече така едно общество, което е позволило и измислило Бастилията и Френската революция.
Човечество, от което нашият главен герой е неизменна част, но и не съвсем, защото той избира да постъпи по друг начин. Защо и с какви мотиви, разберете сами, но гражданинът Попие не е типичният писар, заключен на тавана в Палатата на съда, който просто вписва имена в Протокола на осъдените.
Философски размисъл за хората, за тяхната принадлежност и липса на принадлежност, за причините, които ни карат да вземем дадено решение.
Все пак, правилното според едни, е грешно за други, а във времена на тотално объркани понятия е много опасно да решиш да действаш по различен от общоприетия начин.
Гражданинът Попие е от онези невидими, безцветни хора, които никога няма да забележиш, дори и да се блъснат в теб. Метаморфозата, която изживява, докато мирогледът му изведнъж се преобръща е видима, но и не съвсем. Защото това е промяната, за която ще трябва да мине много време, докато залее човечеството. Вътрешно всички ние сме животни, дори и външно да сме натруфени и с най-модерно облекло.
Промяната е дълга и мъчителна, а ние не сме дорасли за нея.
„Човекът, който ядеше смъртта” тук
