Лира Литературно-рекламна Агенция
Тази година се навършват 150 години от публикуването на „Алиса в Страната на чудесата“ на Луис Карол. Книгата е смятана за един от най-характерните представители на литературния нонсенс и неговата повествователна линия и структура оказва огромно влияние върху жанровото развитие на фентъзито. Повествованието върви по правилата на логиката по начин, който превръща книгата в любимо четиво на поколения деца и възрастни. Приказката е допълнително популяризирана с безброй театрални, филмови и телевизионни адаптации, като първата му екранизация е ням филм, създаден през 1903 г.
На българския книжен пазар излязоха луксозни издания на „Алиса в Страната на чудесата“ и „Алиса в Огледалния свят“ с марката на „Хеликон“. Те са илюстрирани от световноизвестния художник Ясен Гюзелев. Той е роден в София през 1964 г. Син е на оперния певец Никола Гюзелев. Завършва Националната художествена академия и след това заминава да работи в Италия. Илюстрира серия книги, сред които „Пинокио“ на Карло Колоди, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Оливър Туист“ на Чарлз Дикенс, разкази за живота на личности като Сократ и Микеланджело и много други. Обявен е за илюстратор на годината на Международния панаир на книгата в Болоня през 1994 г. С илюстрациите си в „Алиса в Страната на чудесата“ получава международно издание. Ясен Гюзелев даде интервю специално за читателите на lira.bg и слушателите на „Радио Хеликон“.
––-
Приемате ли, че „Алиса“ е връх във вашата дългогодишна и успешна кариера?
– Да, може да се каже, въпреки че винаги работя всеотдайно и давам всичко от себе си. Но случаят с „Алиса“ наистина е по-особен. Върху първата книга „Алиса в Страната на чудесата” работих около 4 години. Разбира се, с известни прекъсвания. Такъв е случаят и с втората книга за Алиса, което наистина е едно трудоемко произведение. Наистина съм отделил години на тези два проекта, имаше и добри находки, казвам го като професионалист. И имаше определено голям успех на различни места по света.
„Алиса“ има няколко издания, включително и на китайски. Имате ли някое любимо от тях?
– Може би любимото ми е българското, което сам аз направих като дизайн. И все пак друго е на български да видиш излязла твоя книга. Казвам това, защото фактически отскоро в България се публикуват мои книги. Всъщност „Алиса в Страната на чудесата” е първата, която излезе на български. Това е вторият тираж, първият се изчерпа.И естествено, че тя ще ми е най-скъпа.
Използвате различни техники. Защо?
– Всеки път при всеки нов проект без да искам се създава една различна визия върху конкретното произведение у мен и търся някакъв нов начин, различен похват. Не ми е интересно да се повтарям, а от друга страна различните текстове, различните автори и епохите, в които са творили, изискват различен подход.Някак от само себе си се налага да търся различни композиционни и цветови варианти. Понякога сменям и техниката, макар че тя в основата си е, при цветните илюстрации, температа, която използвам. Но с различни добавки на молив, перо, на туш понякога и т.н.
Илюстрира ли сте такива произведения като „Пинокио” на Карло Колоди, „Дама пика” на Пушкин, „Дон Кихот“ на Сервантес, „Оливър Туист” на Дикенс, приказки на Братя Грим, дори картите Таро. Как протича подготовката ви, когато получите предложение за илюстрация на дадена творба.
– Първо чета, ако съм я чел, я препрочитам. Водя си бележки, отбелязвам си моментите, които са подходящи или важни за илюстриране. И след това има един дълъг период, в който някак си заживявам с духа на творбата. Започвам да мисля, Това е периодът на измислянето, всичко вече е изцяло във главата ми и когато видя ключа, подхода към съответното произведение, видя вътрешно цялата книга наредена с илюстрации – от първата до последната страница, издържани в един общ ключ, в една обща композиционна схема, която се заражда в главата ми, тогава вече започвам да работя с молива върху листа. Но междувременно съм направил някои конкретни проучвания за архитектурата, епохата, костюмите, прочел съм някои други неща за автора или нещо друго от него. Потопявам се в атмосферата на съответния текст и когато видя вътрешно всичките рисунки, тогава взимам молива и правя нещо като сториборд – малки формати, така си ги нахвърлям композициите и след това идва по-задълбочената работа и завършващия процес на завършената илюстрация, която трябва да бъде изработена и този процес при мен трае много дълго. Причината е,че работя много прецизно – отделям много време на детайлите.
Имате ли любима фраза от „Алиса“, цитат, който сте запомнили?
– Хм, да ви кажа как свършва „Алиса в Огледалния свят”, когато се събужда и си спомня целия този сън и се сеща, че и в съня си обаче тя е видяла Черния цар от шахматните фигури и който спи и и казва, че той в момента я сънува. И тя събуждайки се си казва: „А той, ако наистина ме е сънувал, а пък аз го сънувах – тогава кой кого сънува. Това ми е любимият ми въпрос, но няма отговор на него.
Вървеше ли ви математиката в училище?
– В началните класове ми вървеше доста добре и бях доста добър и съвестен ученик, но в прогимназията, когато бях вече решил, че ще ставам художник и ще кандидатствам в художествената гимназия, сметнах, че математиката няма да ми трябва толкова и малко занемарих старанието си по този предмет, пък се и знаеше, че в художествената гимназия не държат особено на нея.Сякаш нарочно я изоставих тази наука и наистина дадох предимство на старанието си да рисувам. Но пък може би интересът ми към геометрията остана и след това изучаването на перспективата и в гимназията, и в академията, ми беше много интересно и бях добър в това. Мисля, че това си личи в тези две книги, в които използвам една много странна, сложна перспектива.
Ако имахте възможност да вечеряте с Мориц Ешер, какво бихте го попитали?
– Бих го попитал и аз как е бил с математиката и защото, струва ми си, че и той не е бил кой знае колко добре, макар, че неговият мозък е сътворил толкова добри математически и логически изображения и игра с тях, та наистина е трудно човек да си представи, че не е бил добър ученик по този предмет. Бих го попитал много неща – той е толкова интересен за мен, че … може би бихме си говорили за цилиндричната перспектива.
Кои са вашите учители в рисуването?
– Освен старите майстори и не толкова старите, които аз познавам още от дете, от албумите в семейната библиотека , а по-късно имах възможността да ги види в големите музеи. Освен тях и баща ми, който беше и художник, вкъщи рисуваше, правил ни е портрети на нас, на близки, приятели. И вече в гимназията мога да кажа, че важен учител беше Пламен Вълчев, който ме подготвяше още за гимназията, а след това ми стана и класен. Той изигра много важна роля в ранното ми развитие.
Изпадали ли сте в творчески блокаж? Имате ли рецепта за него?
– Случва ми се, разбира се. При работата ми над тези две „Алиси“, наистина създавах едно много сложно и необичайно пространство и стигах и до задънена улица и понякога човек се отчайва и си казва: „Явно, няма да стане, идеята е добра, но е толкова сложна и неосъществима“. Тогава е най-добре два-три дни човек нищо да не прави, ако може и да замине малко някъде и като се върне, изведнъж се вижда решение, което пропушва целия процес и работа продължава. Но понякога е отчайващо, но когато се намери разрешение, работата става приятна и човек няма търпение да си я събуди.
Възстановявате ли се с музика? Каква?
– Напоследък работя в тишина. Доскоро наистина звучеше някаква музика в ателието ми. Слушам много класика. Обичам и рок, аз съм от това поколение, обичам джаз. Но в момента съм в етап тишина – сам със себе си и работата си.
Какво четете?
– Чета, разбира се. В момента чета неща, които съм пропуснал – „Възпитание на чувствата” на Флобер – една книга, която имам в библиотека си и знам, че е важна класическа книга. Сега чета и някои неща на Фройд. Чета и български автори – Георги Господинов, Милен Русков…
Следите ли процесите в България? Имате ли отношение към скандалите, които се случиха около изложбата в Лувър?
– Разбира се. Спомнихме си за неща, които много добре знаехме, че българският човек на изкуството е поставен в унизително положение и сврян в ъгъла, както се казва. Това не е новина, някой го каза на висок глас, просто го извика. И си припомнихме, че министърът на културата има малко по-груб език, даже бих казал хулигански понякога. Това може да приляга на него като на артистичен чешит, но никак не звучи добре именно от устата на министър. И точно това, не толкова липсата на пари, а това отношение, което е обидно .
Има толкова много талантливи деца в България, които рисуват. Какво ще им кажете на тях и на родителите им?
– Талантът трябва да се насърчава.Той е дар, нещо като дар божи и трябва да му се даде възможност да се развива. Талантът обаче включва голяма доза упорство, старание, инат, ако щете. И ако едно дете не притежава тези качества, само се отказва да преследва един такъв път. Няма нужда насила да се прави нищо. Не бива родителите да пречат на едно талантливо дете с идеята то, ако стане художник, може би няма да може да печели много добре. По принцип, хората на изкуството живеят един емоционално по-богат живот.
България, страна ли е, в която изкуството има бъдеще?
– Разбира се, че има бъдеще. Всички държави са преживявали какви ли не кризи, възходи, падения. Ние наистина сме в един труден етап, на не мисля, че е толкова отчайващо положението. Има талантливи хора, няма да изчезне изкуството и хората, които го правят в България.
Интервюто взе Людмила Еленкова
Свързани заглавия
9 малко известни факта за „Алиса в Страната на чудесата“
Нови издания на двете книги за Алиса с илюстрациите на Ясен Гюзелев ще излязат през май
Биография на Луис Карол разказва за културния феномен Страната на чудесата
Луис Карол: Ако ти вярваш в мен и аз вярвам в теб. Толкова ли е трудно?
Нова биография опровергава слуховете, че Луис Карол е имал нездрав интерес към деца
Луис Карол мразел славата, разкрива писмо
„Алиса в Страната на чудесата“ (луксозно издание) тук
„Алиса в Огледалния свят“ (луксозно издание) тук
