Лира Литературно-рекламна Агенция
Пенко Гелев е роден през 1968 година. Завършил е Академията за изящни изкуства в София, където се дипломира през 1987 година. След това е работил като редактор на различни вестници, като актьор, като дизайнер на специалните ефекти във филма и като илюстратор на свободна практика и комикс художник. След няколко успешни проекта в началото на 90-те и многобройни корици за криминални романи, осъществява заедно със Сотир Гелев и студио “Гекон” съвременна комикс версия на Маугли. Следват серия поръчки за албуми на издателствата Salariya Book Company и Barron’s Educational Series. От 20 април на българския книжен пазар е новата книга на Юлия Спиридонова „Бъди ми приятел“, на която Гелев е автор на илюстрациите.
––––-
За големи или за малки са рисунките Ви? Има ли специфика при илюстрирането на книга?
– Не рисувам специално за деца. Старая се да рисувам красиви картинки с надеждата да се харесат на колкото се може повече хора, независимо дали са малки или големи. Книгите са за четене. Хубавите илюстрации допълват текста. Когато илюстрирам книга, целта ми е да схвана духа на книгата и да го предам в картинките, така че те да обогатят преживяването на читателя.
Отново работите с Юлия Спиридонова – след „Приказка за Вълшебната флейта“ – можем ли да се надяваме и на бъдеща съвместна дейност по нейна книга?
– Имаме такива планове. Ние се разбираме добре и работим лесно заедно. Така че е много вероятно. Почти сигурно.
Вещицата в края на приказката казва: …не ми трябва друга жаба. Трябва ми точно крастава жаба! В тях има най-силната магия. В какво има най-силната магия за нас, хората? А за Вас, художниците, коя е най-силната магия?
– Най-хубавото е, че магията е навсякъде. Не е ли изумително, че като смесиш жълта и синя боя, се получава зелена.
Вие сте и автор на редица комикси адаптации на известни романи, като например „Парижката Света Богородица“, „Островът на съкровищата“, „Желязната маска“, „Дракула“, „Франкенщайн“, „Тримата мускетари“. Какво предпочитате да рисувате – комикси или приказки? Кое е по-голямо предизвикателство за Вас?
– Аз не приемам работата си като предизвикателство. Общо взето успявам да се забавлявам през цялото време. Обичам да рисувам и когато започвам нова книга, много ми харесва това, че ми предстоят няколко месеца непрекъснато рисуване. Комиксите отнемат обикновено повече време и затова е по-уморително. Когато рисувам адаптация на класическа книга, се налага да я изследвам много подробно, а това е страхотно, особено когато става дума за такива великолепни книги, каквито са включените в тази колекция. Това са книги, които съм чел като дете, и сега, препрочитайки ги, откривам защо наистина са станали класически. Сега се сещам, че може би основното предизвикателство е многообразието от герои, които се налагаше да нарисувам.
Фото: „Фесбук“
Свързани заглавия
Юлия Спиридонова: Любовта е най-силната магия
