Начало / Автори / Радой Ралин: Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра

Радой Ралин: Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра

Днес, 23 април, се навършват 93 години от рождението на сатирика Радой Ралин. За него поетът Борис Христов казва:

„Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“

Епиграмите му, събрани в „Люти чушки” през 1968 г., вбесяват комунистическите власти. Книгата е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-61 – във в. „Стършел“, 1961-63 – във в. „Литературни новини“, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Като редактор е работил в „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), във в. „Литературен фронт“ (1987–90). От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“. Възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи хибриди. Превеждан е на 37 езика (включително и китайски).

„Има една хубава мистификация, която той сам организира. В държавния архив се пази оригиналният му акт за раждане от 23 април 1922 година. Радой се е родил в Ямбол в семейството на Рада и Христо Хадживълчанови. Рада е сестра на сливенския книжар Стефан Димитров, женен за Кина, и тъй като не са имали своя рожба, са го осиновили. Така е било едно време, семействата, които са се чувствали близки, са взимали роднински деца за осиновяване. Още повече, че точно тогава Рада и Христо са имали друго дете, починало, когато баща ми се родил. Тази история разказва много драматично в своята книга Вълчан Хадживълчанов, който всъщност е по-големият му брат. Кръщелното име на Радой е Димитър. Как става така, че в паспорта му като дата за раждане е записана 1923 година, въпреки че единният му граждански номер започва с 22, не е ясно. Да приемем, че това е една от неговите шеги, които и сега посмъртно пак прави. Ето че така се подреждат нещата, че две години подред му отбелязват 90-годишнината”, заяви преди години синът му Кин Стоянов.

Ралин умира на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред старото кино „Изток“ (днес магазин) срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на Георги Чапкънов.

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “

„Безсънието на гладния е най-честната телевизия. “

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден. “

„Вярата е фасадна форма на страха. “

„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. “

„Докато го надявам, надявам се… “

„Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват… “

„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни… “

„Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание. “

„Единствената безспорна истина са некролозите. “

„Ела култ, че без тебе по-култ. “

„Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. “

„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. “

„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! “

„Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. “

„Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко. “

„Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише «Малка нощна музика». “

„Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“

„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“

„Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм. “

„Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. “

„Педя човек — лакът брадва. “

„Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. “

„Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.“

„Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса. “

„Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “

„Принцът се предрешава и на просяк, за да укрие диамантите си. “

„Приятелството е демокрация, но колко трае? “

„Проституирай според чергата си. “

„Революцията е една премиера. После спектакълът пада. “

„Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!… “

„След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? “

„Спестяваната съвест се олихвява. “

„Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. “

„Съединението прави салата. “

„Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.“

„Търпението е незабележима форма на гниенето! “

„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака”.

ЖИВИТЕ НЕ ПОМНЯТ
Мъртвите – бог да прости!
Живите кой да свести?

НОВА ИДЕЯ
Горе момичка,
долу вдовичка.

ВЯРНОСТ
Твой съм! Само твой!
Точи вино и ме пой!

БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК, А УРОК!
Кой постъпва честно,
не живее лесно.

Кой излезе прав,
не излиза здрав.

Книги от Ралин тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

ORIGINAL-radoy-ralin-01

Радой Ралин: „Дошло е едно време, нито да те спират, нито да те започват… “

В тези дни, когато имаме време повече да четем и да мислим, отколкото да хвърчим …

2 Коментари

  1. Петър Величков

    Благодарен съм, че го познавах, че съм го виждал, слушал… Че не търпеше злото, овластените негодници, че беше готов да помогне на невинните и се страхуваше само от едно – съвестта си! Поклон.