Радой Ралин: Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра

23.04.2015 Автори

Днес, 23 април, се навършват 93 години от рождението на сатирика Радой Ралин. За него поетът Борис Христов казва:

„Той е единственият различен измежду толкова еднакви хора.“

Епиграмите му, събрани в „Люти чушки” през 1968 г., вбесяват комунистическите власти. Книгата е изгорена в пещите на Полиграфическия комбинат „Димитър Благоев”. Ралин е един от създателите на Стършеловия сатиричен театър (1953) – първият български театър на сатиричната миниатюра, който става средище на антикултовската сатира. През 1946-49 г. е редактор във в. „Литературен фронт“, през 1952-61 – във в. „Стършел“, 1961-63 – във в. „Литературни новини“, 1961-63 – в Студията за игрални филми, 1964-66 – в Студията за хроникални и документални филми, където създава поредицата документални киносатири „Фокус“. Като редактор е работил в „Български писател“ (1967–68), в Българска кинематография (1976–87), във в. „Литературен фронт“ (1987–90). От 1992 г. заедно с Борис Димовски и своя син Кин Стоянов издава за кратко в. „Щастливец“. Възражда нетрадиционните за българската сатира кратки жанрови форми – апострофа, афоризма, сатиричната парабола; разширява жанровата територия на съвременната сатира, вътрешновидовото ѝ богатство с уникалните си думи хибриди. Превеждан е на 37 езика (включително и китайски).

„Има една хубава мистификация, която той сам организира. В държавния архив се пази оригиналният му акт за раждане от 23 април 1922 година. Радой се е родил в Ямбол в семейството на Рада и Христо Хадживълчанови. Рада е сестра на сливенския книжар Стефан Димитров, женен за Кина, и тъй като не са имали своя рожба, са го осиновили. Така е било едно време, семействата, които са се чувствали близки, са взимали роднински деца за осиновяване. Още повече, че точно тогава Рада и Христо са имали друго дете, починало, когато баща ми се родил. Тази история разказва много драматично в своята книга Вълчан Хадживълчанов, който всъщност е по-големият му брат. Кръщелното име на Радой е Димитър. Как става така, че в паспорта му като дата за раждане е записана 1923 година, въпреки че единният му граждански номер започва с 22, не е ясно. Да приемем, че това е една от неговите шеги, които и сега посмъртно пак прави. Ето че така се подреждат нещата, че две години подред му отбелязват 90-годишнината”, заяви преди години синът му Кин Стоянов.

Ралин умира на 21 юли 2004 г. На негово име е наречен площадът пред старото кино „Изток“ (днес магазин) срещу хотел „Плиска“ в София. На 24 май 2012 г. там е поставена и скулптора на Радой Ралин, дело на Георги Чапкънов.

„Ако народът не може да бъде целокупен, лесно ще стане изцяло купен! “

„Безсънието на гладния е най-честната телевизия. “

„Влезеш ли в историята, гледай да не се заседяваш — ще й станеш досаден. “

„Вярата е фасадна форма на страха. “

„Добре, че страданието е лично, иначе властниците ще го възложат на подчинените си срещу скромно служебно възнаграждение. “

„Докато го надявам, надявам се… “

„Дошло едно време, нито да те спират, нито да те започват… “

„Държавниците докарат ли поданиците си до пълно ограбване, ги тренират за нашествия в чужди страни… “

„Един народ не бива да бъде безкрайно голям — ще му се разсее националното съзнание. “

„Единствената безспорна истина са некролозите. “

„Ела култ, че без тебе по-култ. “

„Журналистиката стане ли ялова, ражда ежедневно сензации. “

„Историята има цена само тогава, когато престане да бъде злопаметна. “

„Когато един народ мълчи, навярно е вцепенен от успехите си! “

„Колко печално е да преписваш себе си: нито експлоатация, нито резултат. “

„Лидерска скромност: нека да сме по-малко, че да си поделим по по-множко. “

„Мисли, че като нарече колегата си Салиери, та ще напише «Малка нощна музика». “

„Народе мой, докато не стане всеки самостоятелен, не може да бъде собственик.“

„Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра.“

„Нейният непоклатим оптимизъм се дължи на безкрайния й цинизъм. “

„Пародирането е прилепчива дейност — осмивайки чуждата работа, лесно можеш да се увлечеш по средствата й, като се превърнеш в епигон. “

„Педя човек — лакът брадва. “

„Пенсионираха и последния неграмотен човек. Сега остава да ограмотим и правописа ни. “

„Поетът направи скокове през трупове — баладично начало.“

„Поетът получи държавна кола и си прегази Пегаса. “

„Понякога невежеството предпазва културата. Ако по време на игото нашите музиканти знаеха нотите, с колко ли оди биха възхвалявали угнетителите си? “

„Принцът се предрешава и на просяк, за да укрие диамантите си. “

„Приятелството е демокрация, но колко трае? “

„Проституирай според чергата си. “

„Революцията е една премиера. После спектакълът пада. “

„Роднинството е тоталитаризъм — нямаш право на избор, но е истинско и вечно!… “

„След като смъртта прави всички равни, равенството смърт ли е? “

„Спестяваната съвест се олихвява. “

„Съветът е като подарък: неучтиво е да не го приемеш, но не си задължен да го употребиш. “

„Съединението прави салата. “

„Това движение е обречено да си отива, ала от старост не може да ходи.“

„Търпението е незабележима форма на гниенето! “

„По-страшен от СПИН-а, по-опасен от рака – сега за сега си остава простака”.

ЖИВИТЕ НЕ ПОМНЯТ
Мъртвите – бог да прости!
Живите кой да свести?

НОВА ИДЕЯ
Горе момичка,
долу вдовичка.

ВЯРНОСТ
Твой съм! Само твой!
Точи вино и ме пой!

БЕДНОСТТА НЕ Е ПОРОК, А УРОК!
Кой постъпва честно,
не живее лесно.

Кой излезе прав,
не излиза здрав.