Начало / Интервюта / Антъни Доер: Аз съм обикновен човек, не елитен интелектуалец

Антъни Доер: Аз съм обикновен човек, не елитен интелектуалец

Anthony_doerrПисателят Антъни Доер спечели Пулицър за художествена проза за романа си „Светлината, която не виждаме” през 2015 г. От издаването й насам книгата беше преведена на над 40 езика и оглави не една класация за бестселъри. Ето какво споделя Доер в интервю за Индипендънт, дадено наскоро:

Кои бяха литературните ви вдъхновения като дете?

Когато бях на седем или осем години, майка ми ни четеше „Хрониките на Нарния” . Не можех да повярвам, че един-единствен човек е създал зелия този свят. Като по-голям преминах през фаза „Стивън Кинг”, а след това се влюбих в битниците – Керуак, Бъроуз. Имаше нещо бунтарско в четенето на Бъроуз с цялото това пиене и дрога, докато майка ми на долния етаж правеше вечеря.

Как решихте да изградите сюжета на „Светлината, която не виждаме” около персонажите на Мари-Лор и Вернер?

В началото това бяха само едно сляпо момиче, четящо брайлово писмо, от едната страна на радиото и момче, слушащо същата програма от другата страна. Не бяха ситуирани в контекста на Втората световна война, но осъзнавах, че те трябва да са позиционирани в период, в който най-изумителното човешко изобретение – радиото, е основна технология, използвана както за пропаганда, така и за организиране на съпротива.

Как провеждахте проучванията си за написването на романа?

Правех го почти през целия период на писането, паралелно. Когато разбрах, че в центъра на романа ще има музей, започнах да проучвам ключове, после немската инвазия в Париж и какво се случва с художествените творби по това време. Всъщност проучването е формализирано любопитство.

Имате издаден сборник с разкази под името „Събирачът на мидени черупки”, има и доста препратки към мидените черупки в романа ви – с какво ви привличат те?

Израснах в Охайо, но майка ми, която беше учител, всяка пролетна ваканция ни водеше във Флорида. Там прекарвах всеки ден на плажа, ровех за мидени черупки, малки скелети, парчета от кости и други съкровища. Симетрията на черупките на морските обитатели ме запленява.

Въпреки че Вернер е много млад, той попада в абсурда на войната. Знаехте ли, че така ще се развие този персонаж от самото начало?

Почти винаги не знам как ще се развият персонажите, докато не ги опиша. Писането е емпатичен акт и докато създавам персонажите, аз ги изучавам също така. Вернер напомня на мен в опитите си да постъпи правилно, особено като забелязва, че някои съседи на семейството му заминават и повече никога не се връщат. Но той е комплициран образ, защото не изпитва желание да протестира срещу ставащото.

След спечелването на „Пулицър” и много други литературни награди, изпитвате ли върху себе си напрежение да повторите успеха на „Светлината, която не виждаме”?

Понякога изпитвам подобен импулс. Но всъщност съм просто един обикновен човек, живеещ в Айдахо, който ходи до магазина и не се справя добре със судоку. Не се възприемам като някакъв елитен интелектуалец. От друга страна, усещам известно признание заради възприемането на труда ми.

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

800px-Pulitzer

Наградите „Пулицър“ – от „жълтата“ преса до най-престижната журналистика

В САЩ бяха обявени тазгодишните лауреати на една от най-престижните награди за писано слово – …