Начало / Интервюта / Томас Транстрьомер: Какъв ли щях да бъда, ако се бях родил през 1987 г.?

Томас Транстрьомер: Какъв ли щях да бъда, ако се бях родил през 1987 г.?

Извадки от най-интересните мисли на поета преди да онемее заради инсулт

 

Шведският поет Томас Транстрьомер (80), който в сряда взе Нобеловата награда за литература за 2011 г., от години не може да говори заради прекаран инсулт. Руската преса обаче публикува откъси от негови стари интервюта, за да могат читателите да съградят жив образ на нобеловия лауреат.

Транстрьомер е роден през 1931 г., публикувал е първата си книга „17 стихотворения” през 1954 г. Завършил е психология в Стокхолм и от 1960 до 1966 г. работи в изправителен център за малолетни престъпници. През 50-те Транстрьомер се сприятелява с американския поет Робърт Блай, който го превежда на английски. През 2001 г. дългогодишните им писма са издадени в книгата Air Mail.

През 1990 г. Транстрьомер получава инсулт, който го лишава от говор и частично от движения – дясната му ръка остава неподвижна. Въпреки това поетът продължава да пише с лявата и през 2004 г. издава сборника „Великата тайна”. До ден-днешен той продължава да свири и на пианото си с една ръка.

Шведът е получавал множество награди преди Нобеловата – Neustadt , Övralid, „Петрарка”, „Златен венец”, наградата на фонд Грифин.
Ето извадка от най-интересните мисли, които е споделял през годините пред медиите:

►„Израсъл съм по време на Втората световна война и това за мен е много важен опит. Швеция беше неутрална, но заобикалящите я страни – Дания, Норвегия, бяха окупирани от Германия. Швеция беше независима, но се намираше в изолация. Хората бяха разделени – едни бяха за германците, други – за съюзниците. Напрежението беше голямо и в детството ми го чувствах много силно. Родителите ми се разведоха, живеех с мама. Близките ни роднини бяха силно настроени против Хитлер и аз бях най-горещия привърженик на антигерманската коалиция. Въобще в детството ми бях един малък професор – децата не трябва да се държат така. През цялото време четях много внимателно всичко за войната в пресата.”

►„Мечтаех да стана изследовател, пътешественик. Героите ми бяха Ливингстън и Стенли. Стягах се за Африка и други далечни страни.”

►„Когато бях на 11, започнах страстно да колекционирам насекоми. Биологията винаги е била важна за мен.”

►„През 1951 г. бях в Исландия със съученици. Това беше ценен опит. На връщане се оказа, че нямам пари. През 1954 г. беше публикувана първата ми книга и получих хонорар за нея. С парите направих пътешествие в Турция и Близкия Изток, а тогава тези държави въобще не бяха туристически, особено Турция. Беше истинско приключение.“

►„Какъв ли щях да бъда, ако се бях родил през 1987 г.? Ако бях ходил на детска градина, ако бях възпитан в друга култура, ако ги нямаше злите учители в Южната латинска гимназия на Стокхолм? Мисля си, че все пак щяха да се проявят същите ми наклонности, но в друга професия. Нещо, свързано с хората.”

►„Първият поет, от когото се заинтересувах, беше Робърт Блай. Мисля, защото и той работеше в същото направление като мен.”

►„Провървя ми – превеждаха ме поети, които не знаеха добре шведски. Когато се озовеш в ръцете на специалист по езика, той не чувства поезията, въобще не се интересува от нея.”

►„Мисля, че и най-самотният писател държи в ума си някаква аудитория. Тя е невидима и той може да не знае за съществуването й, но я има. Състои се от близки приятели, от хората, които добре те разбират.”

►„Много се интересувам от политика, но по-скоро в човешкото й, а не в идеологическото й измерение.”

►„Климатът е много важен за всички нас, които пишем стихове, както и за всички, които живеят в Швеция. Ние сме далече на север, но заради Гълфстрийм климатът е сравнително мек. Но пък сме в арктическия свят. Имаме много светли летни месеци и много тъмни зимни.”

►„Поезията за мен е обратното на общоприетото, тя е способ за взаимодействие с действителността.”

►„Стиховете в проза са стара европейска традиция, особено силна във Франция. Когато започнах да пиша, прочетох книга, която се оказа много важна за мен – „19 съвременни френски поети”. Там имаше много стихотворения в проза. Оказа се, че този жанр за мен е напълно естествен.”

►„Поезията и музиката са тясно свързани. Трудно е да се опише връзката, но тя съществува. Когато слушам музика или свиря, това развива в мен чувството за музикална форма, което после преминава в стиховете ми.”

►„Имам двойствено отношение към преподаването на литературно майсторство. Не мисля, че някой може да бъде научен да пише стихотворения. Но пък преподавателят може да създаде атмосфера, която да подпомогне творчеството.”

►„Типично за мен, когато пиша, особено дълги стихотворения, е да събирам на едно място фрагменти – както мравките носят храната си в мравуняка. Всъщност аналогията не е съвсем точна, защото в мравуняка всичко е подредено, а в стихотворенията – не задължително.

►„Проблемът на писателския занаят е в това, че ти носиш нещо в себе си, което трябва да изразиш. Но то трябва да е разбираемо за читателите, които се отнасят към него напълно различно, гледат го с хладен поглед и не изпитват никакво вдъхновение. За младия поет това е голям шок.”

►„Шведската публика е много скъпа на открито изразяване на чувствата си. Хората обикновено стоят с каменни лица, не се смеят, не викат. Те си мислят, че криенето на емоциите е добрият тон. Затова често е невъзможно да разбереш скучно ли им е, или интересно.”

►„Отношението към писателите в Швеция, както и в Холандия, е двойствено. Ако се прославиш, те смятат за много важен човек. Ако претърпиш неуспех, внезапно ставаш за общо посмешище.”

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

zelene3

Зелен е конят на живота

Юлия ПЕТКОВА Излизането на романа с мистериозното заглавие „Зелен е…“ у нас едва ли е …