Начало / Читатели / „Книга за пътя“ от Бернар Вербер (ревю)

„Книга за пътя“ от Бернар Вербер (ревю)

Златина ПЕТКОВА

Време  е да съблечем  дрехите си, после бавно да започнем да обелваме кожа си, внимателно да отстраним тъканите, мускулите, костите си…  Трябва да оставим цялата претъпкана раница плът. Книгата, с която ще пътешестваме е твърде малка и лека, за да понесе тежестта на телата ни. Бъдете спокойни, те ще ни чакат тук след края на пътуването.

Готови ли сте?  Отстранихте ли от себе си всичко излишно ?  Хайде тогава, да се качваме на магичните страници на Бернар Вербер.

Държите ли вече в ръцете си това малко симпатично книжле?  Виждам как се усмихвате на пъстрата корица и се чудите дали ръцете на нея не са точно вашите. Трябва да ви предупредя за нещо важно. Като истинска жена „Книга за пътя“  изисква цялото ви внимание. Съжалявам много за мачовете, сапунените сериали, фейсбука и любимият ви диск с музика. Ако не сте готови да ги зарежете в следващите 2-3 часа и да й се посветите напълно, пътуването ще свърши преди да е започнало.

Сега се настанете удобно на любимия си фотьойл . Вдигнете си краката на близката табуретка. Чувствате ли се наистина отпуснати? Добре, защото иначе полетът е невъзможен. А ние ще летим. Без наркотици, религия , хипноза или компютърна стимулация, качени на страниците на една книга. Ще бъдем птица, разперила криле. Ще се носим над най-сините облаци. Ще минем през четирите елемента- въздуха, земята, огъня и водата. Ще построим свой собствен дом с тухлите на мечтите си. Дом, в който ще се връщаме щом ни стане страшно и студено навън. Ще се изправим срещу най-големите  си  врагове- системата, малшанса, смъртта и дори срещу  себе си, а накрая ще се помирим с всички. Ще плуваме с делфините и ние самите ще сме делфини. И когато свикнем с водата до степен да не можем да си представим да живеем извън нея, ще се върнем на земята с раждането си, за да затворим кръга.

Тези и още много странни и непознати досега усещания ще ви накара да изпитате „Книга за пътя“.  Моля ви, в никакъв случай не се изправяйте  рязко след прочита на невинното „довиждане“, сложено на последната страница. Поне няколко часа след края на тази книга няма да можете да пазите равновесие и често ще се питате дали това не е било сън. „Книга за пътя“ е наистина опасно четиво, затова  ви оставям сами да прецените дали ще поемете този риск!

Довиждане. До следващия полет на духа, ако ви стиска, разбира се!

„Книга за пътя“ тук

Прочетете още

200811_b

„Брит-Мари беше тук“ от Фредрик Бакман (ревю)

Веселина СЕДЛАРСКА „Трябва да знаеш, че когато бях малка, със семейството ми отидохме на море. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *