Начало / Критика / „Дълбокото четене“ ни прави по-умни и по-добри

„Дълбокото четене“ ни прави по-умни и по-добри

Четенето на книги ни прави по-умни и по-добри. Това показват поредица научни изследвания. Последно тази теза беше защитена от учените Реймънд Мар, психолог в „York University“ в Канада и Кийт Оутли, професор по когнитивна психология в „University of Toronto“, съобщи списание „Тайм“. Те посочиха признати изследвания от 2006 и 2009 г., които показват, че хората, които често четат художествена проза, разбират по-добре околните и са по-способни да съчувстват и да погледнат на света от различна от своята перспектива.

Самият Мар е ръководил проучване през 2010 г., този път проведено върху малки деца. Резултатите са недвусмислени – колкото повече им се чете, толкова повече те са способни да разгадават начина на мислене на околните. Психологът уточнява, че става въпрос за „дълбоко четене“ – на хартия, а не повърхностно (браузване онлайн). То развива човек както ментално, така и емоционално.

Внимателното и бавно четене, изискващо морално и емоционално инвестиране в текста от страна на читателя, е характерно преживяване, което носи много ползи. Липсата на активни линкове, които карат читателя да се разсейва и да се колебае дали да кликне върху тях, му позволява да вникне максимално в текста и да декодира съдържанието му. Изследователите признават, че за внимателното четене не е абсолютно необходима книга, но тя би бил най-добрият и очевиден вариант.

Четенето на клюки в интернет не е същото. Макар да именуване дейността със същата дума, четенето онлайн изисква съвзем различни умения. Все повече научни материали, включително на Британският фонд за грамотност, доказват, че четенето онлайн не само не носи същите ползи, но и не може да достави същото удоволствие. Проучване на фонда сочи, че децата между 8 и 16-годишна възраст, които не четат печатни книги, много рядко споделят, че обичат четенето по принцип. Почти винаги те също нямат любима книга.

Хората не са създадени, за да четат. Това казва Мериан Улф, директор на „Center for Reading and Language Research“ в университета „Tufts University“. За разлика от говоренето, което е програмирано в нашите гени, умението да разбираме написан текст трябва да бъде придобито от всеки индивид. Доколко човек ще използва потенциала на мозъка си в тази сфера зависи от неговото трудолюбие и упоритост.

Според друг психолог, Виктор Нел, внимателното, т. нар. „дълбоко четене“, може да се сравни донякъде с изпадане във вид транс. То е спиритуално изживяване, което сближава читателя с героите, автора, действието и темата на изданието. Забелязва се тенденцията младите хора в наши дни да четат единствено с прагматични цели. Ако те не се научат да разграничават прагматичното от спиритуалното четене, ще се лишат от опит и преживяване, което само може да обогати живота им.

Много родители използват привързаността на техните наследници към устройствата с екрани, за да ги дисциплинират и наказват чрез регулация на времето, което те прекарват с тях. Според учените това е грешка. Вместо това, те би трябвало да покажат пътя на децата си към място, което не познават, място, на което само „дълбокото“ четене може да ги отведе.

Прочетете още

Joy-of-reading

39 цитата, които ще ви накарат да копнеете за книги

Ако по празниците не сте имали време за любимото си четиво, сайтът Readers Digest предлага …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *