Лира Литературно-рекламна Агенция
Златина ПЕТКОВА
„И изгони Адама, и постави на изток при Едемската градина Херувим и пламенен меч, що се обръщаше, за да пазят пътя към дървото на живота.“ Това библейско изречение е неназованият идеен вход, през който Джон Стайнбек приканва задълбочения си читател да влезе във вълнуващата и греховна история на човешкия род. И все пак, то е само възможност, врата в полето на смисъла, която спокойно можем да заобиколим и да разгледаме книгата като обикновена история за три поколения от два рода, живеещи в долината на река Салинас. Като жена и наследница на Ева, любопитството ми е генетично заложено, затова ще рискувам. Ще протегна ръка към забраненото дърво на знанието и ще задам всички свои „защо“.
Старозаветният разказ за Каин и Авел ни показва завистта – като първо проявление на болестта, наследена от престъпилите заповедта родители. Точно него решава да пресъздаде и надгради Стайнбек. „На изток от рая“ Сайръс Траск и жена му Алис отглеждат децата си : Адам и Чарлз. Възпитавани еднакво – в среда на побоища обиди, крайна немотия и мъничко открадната майчина обич, те израстват напълно различни. Адам – милостив и хрисим , а Чарлз – гневен и жесток. Прескачаме бързо през тяхно детство и юношество и оставяме Чарлз встрани , за да разглеждаме живота на младия Адам Траск. Любовта го среща Кати Еймс (прототип на която е втората съпруга на автора). Душата на тази прелестно красива девойка е пропита от зло. След като ражда близнаците, които никога не е искала, тя ги изоставя и бяга, за да продължи по пътя на греха – проституирайки, крадейки и извършвайки куп престъпления в името на собственото си благополучие. Плод на тази трагично приключила страст са Кейлъб и Арон, две момчета, орисани сякаш да повторят пътя на първите библейски братя. Още при кръщаването им, мъдрецът в книгата – Самуел Хамилтън (приятел на семейството и представител на втория важен род в романа) ги белязва с изречението „ Кейлъб и Арон , сега вече вие сте хора , членове на човешкото братство и вече имате право на проклятие.“ Това странно приветствие е един от ключовете към следващите врати от събития, през които авторът ни води все по-навътре в дома на идеите си. Тук не можем да пропуснем уж случайното напомняне, че Кейлъб, чието име е английският вариант на Халев, достига до Ханаан, за разлика от Арон.
Китаецът Ли (помощник в къщата на Траск) е героят, нагърбен със задачата да разтълкува скрития смисъл на посланието, което Бог отправя към Каин, след като става роб на греха.Във версията на крал Джеймс Господ се обръща към него с думите „Победи го!“. Американският стандартен превод ни казва „Ти трябва!“. Староеврейската дума обаче е „Тимшел!“ т.е „Ти можеш!“ . Ето до какъв извод достига Ли : „Съществуват милиони, в различни секти и църкви, които приемат заповедта „Победи го!“ и поставят тежестта върху подчинението. Милиони повече са ония, които чувстват предопределението в „ти трябва.“ Нищо, каквото и да правят, не може да отмени онова, което ще стане. Но „ти можеш“ ! Ехе, това прави човека голям, приравнява го с боговете, защото в слабостта си, в своята низост и с убийството на брата си, той пак притежава великия избор.“
Сюжетът няма с какво да ни изненада. Бащата- метафора на бога в книгата обича повече Арон. Каквото и да направи другият му син, няма как да промени този факт. Това буди силната завист на Кейлъб, с което става причина за смъртта на брат си. След ужаса на осъзнаването на стореното, идва страшният въпрос :Заразен ли съм неизлечимо с бацила на злото? Дали Кейлъб носи майчините гени и е обречен да бъде чудовище? Дали всички ние, наследници на убиеца Каин, можем да тръгнем по пътя на спасението?
Отговорът на Стайнбек е в горното тълкуване на библейския текст. Той е произнесен в края на романа от умиращия Адам към съгрешилия му син : „Тимшел!“ – „Ти можеш!“ Ти – убиецът, лъжецът, крадецът, прелюбодеецът, завистникът, богохулникът, извършилият всички грехове на света. Да, точно Ти, човеко, можеш да владееш над греха.
„На изток от рая“ тук
