Начало / Любопитно / „Ебола: Историята на един смъртоносен вирус в природата и сред хората“ от Дейвид Куомън (откъс)

„Ебола: Историята на един смъртоносен вирус в природата и сред хората“ от Дейвид Куомън (откъс)

Въведение

През пролетта и лятото на 2014 г. хората по целия свят с безпокойство, тих ужас, съчувствие и известен страх за самите себе си следяха как епидемия на вируса Ебола се разпространява в три размирни държави в Западна Африка – Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, а след това се пренася със самолет в Нигерия. След като се бе спотайвала с месеци и бе взела десетки жертви, болестта се разрази през август същата година и започна да трупа стотиците си жертви седмица след седмица. Дотогава вече бе прераснала в най-сериозната епидемия в цялата история на тази странна и смущаваща болест. Разказите за ебола от 2014 г. бяха така интригуващи и ужасяващи, че се състезаваха със заглавията за скорошните събития в Сирия, Украйна и Ивицата Газа.

Но епидемия на болестта ебола е много по-различна от потресаващите събития в политиката и войната – тя е по-трудна за описание, по-зловеща. Вирусът на ебола се вижда само под електронен микроскоп или когато патогенното му действие се прояви. Вирусът няма лице. Няма политически пристрастия. Той като че ли убива чрез ангела на смъртта по подобие на десетата библейска напаст от втора книга на Стария завет.

Последната представа е подвеждаща. Ебола не се причинява от ангел на смъртта – вирусът е обвит в тайнственост, но не е свръхестествен. Това е просто вирус, който е незабележим извън човешкото тяло, но веднъж попадне ли в него, става изключително пагубен.

Всяка новопоявила се инфекциозна болест, включително и ебола, започва по тайнствен начин. Загадките са няколко. Каква е причината за внезапното избухване на това смъртоносно нещастие? Ако е вирус, то какъв? Досега науката сблъсквала ли се е с нещо подобно? Откъде идва? Всеки вирус трябва да живее в живо същество, за да се възпроизвежда и оцелява, така че… кое е живото същество? И как от това същество е прескочил върху хората? Може ли новият вирус да се контролира? Ще го надвият ли лекарства или ваксини? Може ли да бъде спрян? Или тази епидемия ще бъде Следващата Голяма Катастрофа – опустошителна пандемия, която ще вилнее по света, убивайки значителна част от човешкото население по подобие на Черната смърт от XIV век или испанския грип от 1918 г.? Учените и здравните работници са дръзки детективи като Сам Спейд, Филип Марлоу и главен инспектор Джейн Тенисън, които се мъчат да разплетат тези загадки. В случая на ебола някои от мистериите са разкрити, но не всички.

Това изследване включва адаптирани извадки от книгата ми от 2012 г. „Разпространение“, както и допълнителни материали, и е опит да се представи епидемията на болестта ебола от 2014 г. в Западна Африка в един по-широк контекст, който да разплете загадките и отчасти да предложи разрешение на тази, както и на съвсем отделна епидемия, която наскоро пламна в Демократична република Конго. Това, което предлагам в книгата, е просто частичен поглед върху историята и изследването на ебола, а също така и своеобразни лични виждания, породени от собствените ми пътувания в ареала на болестта, както и от случайна среща в гората с двама мъже, видели най-лошата страна на вируса, който бе отнел живота на техни приятели и близки. (Уточнение: Аз лично никога не съм преживявал това нещастие, нито съм бил в Западна Африка да наблюдавам или докладвам за настоящата епидемия.) Тук включвам и малко за лечението на марбургската хеморагична треска поради две причини: защото е тясно свързана с ебола в рамките на семейството на филовирусите и защото някои съществени въпроси, които все още не са намерили отговорите си по отношение на ебола, са вече изяснени за марбургската треска и, както ще видите, предлагат ценни (макар и колебливи) заключения за самата ебола.

Поне засега вирусът на ебола е главно африканско бедствие и въпреки че е уникален, той не е някаква аномалия. Просто е израз на особено драматичен вариант на глобален феномен.

Всичко тръгва отнякъде, а странните нови инфекциозни заболявания, които внезапно се появяват сред хората, идват предимно от животните. Болестта може да се предизвика от вирус или бактерия, или от едноклетъчни организми, или някакъв друг вид опасен микроорганизъм. Този микроорганизъм може да живее незабелязано в някакъв вид гризач, прилеп, птица или маймуна. Преминавайки по случайност от животинското си скривалище на първата си човешка жертва, микроорганизмът може да намери благоприятни условия, може да се реплицира активно и в изобилие, може да причини болест, дори смърт. А междувременно би могъл да премине от първата си човешка жертва на друга такава. Учените, които изследват инфекциозните болести от екологична гледна точка, използват една сложна дума за този феномен: „зооноза“.

Това е почти технически термин, непознат на повечето хора, но помага да се изяснят биологичните особености на свинския грип, птичия грип, тежкия остър респираторен синдром (ТОРС), западнонилската треска, новопоявяващите се заболявания като цяло и заплахата от глобална пандемия. Терминът ни помага да разберем защо медицинските и обществените здравни кампании са успели да победят някои страховити болести като например едрата шарка и детския паралич, но не са успели да надвият други като денгата и жълтата треска. Това е дума от бъдещето, на която е предопределено да се използва често през XXI век. Зоонозата е животинска инфекция, която може да се пренесе върху хората.

Бубонната чума е зооноза. Всички щамове на грипа са зоонози. Такива са и вариолата при маймуните, туберкулозата при едрия рогат добитък, лаймската болест, марбургската треска, бяс, хантавирусен белодробен синдром и странна болест, наричана нипа, която е убила свине и фермери, работещи в свинeферми в Малайзия, както и хора, които са пили сок от финикова палма (понякога заразен с вируса от екскременти на прилепи) в Бангладеш.

Всяка от тези болести отразява действието на патоген, който може да се пренесе от други видове върху хората. Тази форма на междувидово прескачане не е рядка – около 60% от всички инфекциозни заболявания, познати досега, преминават редовно или наскоро са преминали върху нас от животни. Някои от тях – по-специално бясът – са познати, разпространени и все още ужасяващо смъртоносни, като убиват хиляди хора въпреки усилията, които от векове се полагат, съгласуваните международни опити да се изкоренят или контролират и доста ясното научно обяснение как точно протичат. Други са нови и необяснимо спорадични, като вземат няколко или няколкостотин жертви тук и там, а след това изчезват за години напред.

Като пример за болест, която не е зооноза, мога да посоча едрата шарка. Тя се причинява от Вариола вирус, който при естествени условия засяга само хора. Това помага да се обясни успехът на глобалната кампания от 1980 г., предприета от Световната здравна организация (СЗО) с цел да се изкорени едрата шарка. Едрата шарка е унищожена, тъй като нейният вирус, неспособен да съществува и да се възпроизвежда извън човешкото тяло (или във внимателно наблюдавано лабораторно животно), не може да се скрие.

Зоонозите могат да се крият. Тъкмо това ги прави толкова интересни, сложни и проблематични. Тези патогени, разбира се, не се крият съзнателно. Те живеят и се пренасят по съответния начин, защото тези случайни варианти са тяхната възможност за оцеляване и възпроизвеждане. По строгата логика на Дарвин за естествения подбор еволюцията превръща случайността в стратегия.

Най-недоловимата „стратегия“ е спотайването в т. нар. резервоарен гостоприемник. Това е вид, който носи патогена, крие го постоянно, понасяйки малка или никаква вреда. А когато една болест като че ли изчезва между отделните епизоди, то нейният причинител се намира някъде, нали така? Е, има малка вероятност да е изчезнал от лицето на Земята, но по-скоро истината е друга. Може в района да е измрял и да се появи отново едва когато ветровете или случайността го довеят отнякъде другаде. А може и все още да се спотайва наблизо в някакъв резервоарен гостоприемник. В гризач? В птица? В пеперуда? В прилеп? Да пребиваваш в гостоприемник вероятно е по-лесно, когато биологичното разнообразие е голямо, а екосистемата – сравнително стабилна. Обратното също е вярно – екологичните проблеми са причина за появата на болести. Разтърсете дърво и от него ще паднат листа или плодове. Хванете прилеп, за да го изядете, и може да хванете и нещо друго. Заколете шимпанзе, за да нахраните семейството или селото си, и кой знае какви зловещи изненади ще се появят. Пренасянето на болести, когато един патоген премине от един вид приемник на друг, се нарича разпространение.

Сега вече сте наясно с основните понятия. Ето това е отправната точка към всичко, което следва – вирусът на ебола е зооноза.

Свързани заглавия

„Ебола. Историята на един смъртоносен вирус в природата и сред хората“ от Дейвид Куомън (анотация)

„Ебола: Историята на един смъртносен вирус в природата и сред хората“  тук

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *