Начало / Читатели / „Червената къща” от Франческа Марчано (ревю)

„Червената къща” от Франческа Марчано (ревю)

Людмила ЕЛЕНКОВА, „Радио Хеликон”  

Хубаво е, когато една пропита със страст книга разкрива нещо повече от лична емоция, важно е добрата литература понякога да измъква човек от пашкула и да насочва към знание отвъд тясната орбита на вкуса, поне за миг да наруши комфорта на туристическата летаргия и да поеме по кривите улички, към задния двор на Историята, в прашните стаи на времето.

Такава представа изгражда „Червената къща”, роман на италианската писателка и сценарист Франческа Марчано. Съдби на три поколения в Южна Италия от трийсетте години на ХХ в. до смутния му край, са събрани в една опорна точка – семейния чифлик, наречен „Червената къща”. Животът на тази фамилия се разпада още с първите страници – в мига, когато последната потомка на рода се готви да продаде старата ферма. Връхлита ни гръмко минало – преди Втората световна война дядо й, провинциален художник, е изоставен от голямата си любов – тунизийка с гореща кръв, негова жена и модел естествено. В пристъп на ярост той рисува върху бялата сграда нейното тяло, запечатано така, че когато втората му съпруга покрива фасадата с червена боя, стенописът изплува отново. Местните хора, живеещи кротко сред кактуси, маслини и топла прах, несвикнали на бохемски изстъпления, я кръщават Червената къща.

Оттук сякаш тръгва историята за заличаването, за паметта на Италия, превърната в музей за забрава. Животът на героите e мащабна репродукция, отразила със замах тяхната национална драма.

Дъщерята на ексцентричния художник има свои две дъщери и всяка се мъчи  да изтрие грешките на родствениците си. Сменят се правителства, следвоенната култура бележи своя пик, а в края на 70–те властват „Червените бригади”. Едно от момичетата повлечено от анархистичната вълна влиза в затвора, с обвинение в тероризъм. Другото залага на отказа, бягството и дистанцията, гравитира между САЩ и Европа влюбено в американец, приел с неохота средиземноморските страсти. Минаваме елегантно от ерата на Фелини, към „оловния” период на страната, до артистичен Ню Йорк през 80-те, където по думите на авторката Франческа Марчано, никой с никого не се бори и не страда от чувство за принадлежност.Тя го е преживяла.

Силен роман е „Червената къща”. Няма да ни задуши с любов, нито ще разколебае носталгията ни по италианците. Неслучайно ботуш изобразява картата на тази страна, възможна да роди както Мацини, така Мусолини, че чак и Берлускони. Ще ни научи обаче да не се поддаваме на утопии, да говорим шумно пред света, да изразяваме реалността без да замазваме проблема, бил той личен или обществен. Защото тежестта на миналото се понася по-добре с достойнство, отколкото с вина .

„Червената къща” тук

Прочетете още

180513_b

„Джейн Еър“ от Шарлот Бронте (ревю)

Любина ЙОРДАНОВА Една жена, дори и добре да живее, все някой ден ще поиска да …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *