Начало / Читатели / „Остатъкът от деня“ от Казуо Ишигуро (ревю)

„Остатъкът от деня“ от Казуо Ишигуро (ревю)

Златина ПЕТКОВА

Навън  бавно  притъмнява. Стрелките на стенния часовник дават  знак, целувайки  18-я час. На пръсти пристъпва вечерта – най-хубавото време от деня. Но нашият ден е немирно дете, което  не  иска и да чува, че е късно и трябва да си ляга. Какво друго му  остава на слънцето, освен да седне на облак и тихо да му разкаже приказка за лека нощ?

Приказката не може да бъде различна от тази, която сами сме съчинили през всички отминали часове. В нея  са хилядите ни страхове – змейовете и драконите, вардещи непристъпните дворци на мечтите ни.  Там са и многото уж „малки“ камъчета „ако“, заобикаляни предпазливо.

Ето част от мислите, които  предизвиква в нас икономът Стивънс, докато ни оставя да слушаме заедно с него историята за отишлата си част от живота му.

Преднамерен е изборът на  Казуо Ишигуро  да постави своя разказващ герой не в сигурната среда на  имението Дарлингтън Хол, а на пътя.  На пръв поглед, високопоставеният служител поема на 6-дневно пътешествие из страната. Това обаче е само фонът, на който авторът  рисува картината на истинското пътуване-  назад към себе си. Езикът е пресилено аристократичен до степен, достигаща на моменти английски виц, но идеално пасва на разказвача. Прислужникът е човек, присъствал на множество важни исторически събития – като преговорите за премахване на репарациите, плащани от Германия след  Първата световна война, и срещи, целящи сближаването на Великобритания с нацисткия режим.  Оказва се обаче, че е изпуснал най-важните – събитията от собствения си живот. Отминалата част от деня на героя е поредица от лични неслучилости се. Пропусната смърт на баща му, всички преглътнати несъгласия с лорд Дарлингтът, отказът от собствено мнение, непризнатата и неизживяна любов с госпожица Кентън.  Всичко това е облечено  в  скъпия костюм на достойнството и лоялността на роба. Но какво  става, когато господарят  ни умре ? Костюмът се скъсва  и разбираме, че зад него удобно сме скривали нежеланието сами да поемем отговорността  за съдбата си.

Оттук насетне, нещата зависят от нас. Разголили  истината, можем да прекараме остатъка от времето си в самосъжаление за изгубеното вчера или да повярваме, че „Вечерта е най-хубавата част от деня“ и да я изживеем свободно – както си искаме.

„Остатъкът от деня“  тук

 

Прочетете още

230541_b

Книга събира йога техники за трудни моменти

Асаните по страниците са способни да ни вдигнат на крака „Йога за облекчаване на скръбта …