„Остатъкът от деня“ от Казуо Ишигуро (ревю)

07.03.2015 Читатели

Златина ПЕТКОВА

Навън бавно притъмнява. Стрелките на стенния часовник дават знак, целувайки 18-я час. На пръсти пристъпва вечерта – най-хубавото време от деня. Но нашият ден е немирно дете, което не иска и да чува, че е късно и трябва да си ляга. Какво друго му остава на слънцето, освен да седне на облак и тихо да му разкаже приказка за лека нощ?

Приказката не може да бъде различна от тази, която сами сме съчинили през всички отминали часове. В нея са хилядите ни страхове – змейовете и драконите, вардещи непристъпните дворци на мечтите ни. Там са и многото уж „малки“ камъчета „ако“, заобикаляни предпазливо.

Ето част от мислите, които предизвиква в нас икономът Стивънс, докато ни оставя да слушаме заедно с него историята за отишлата си част от живота му.

Преднамерен е изборът на Казуо Ишигуро да постави своя разказващ герой не в сигурната среда на имението Дарлингтън Хол, а на пътя. На пръв поглед, високопоставеният служител поема на 6-дневно пътешествие из страната. Това обаче е само фонът, на който авторът рисува картината на истинското пътуване- назад към себе си. Езикът е пресилено аристократичен до степен, достигаща на моменти английски виц, но идеално пасва на разказвача. Прислужникът е човек, присъствал на множество важни исторически събития – като преговорите за премахване на репарациите, плащани от Германия след Първата световна война, и срещи, целящи сближаването на Великобритания с нацисткия режим. Оказва се обаче, че е изпуснал най-важните – събитията от собствения си живот. Отминалата част от деня на героя е поредица от лични неслучилости се. Пропусната смърт на баща му, всички преглътнати несъгласия с лорд Дарлингтът, отказът от собствено мнение, непризнатата и неизживяна любов с госпожица Кентън. Всичко това е облечено в скъпия костюм на достойнството и лоялността на роба. Но какво става, когато господарят ни умре ? Костюмът се скъсва и разбираме, че зад него удобно сме скривали нежеланието сами да поемем отговорността за съдбата си.

Оттук насетне, нещата зависят от нас. Разголили истината, можем да прекараме остатъка от времето си в самосъжаление за изгубеното вчера или да повярваме, че „Вечерта е най-хубавата част от деня“ и да я изживеем свободно – както си искаме.

„Остатъкът от деня“ тук