Лира Литературно-рекламна Агенция
От утре, 6 март, на българския книжен пазар излиза автобиографичната книга на американеца Дейвид Менаше „Списъкът с приоритети“. Авторът е бил учител, преподавал е в „Coral Reef Senior High School“. През 2006 г. е диагностициран с тумор в мозъка, като прогнозите са да живее още два месеца. След три операции, две години и половина химиотерапия и 30 курса лечение с радиация, той успява да преподава още 6 години. След като разбира за болестта си, Менаше решава да тръгне на околосветско пътешествие и да се срещне с колкото може повече свои ученици, на които е преподавал през 15-годишната си кариера.
Благодарение на българката Лидия Динкова – журналист и бивша негова ученичка, историята му попада в обсега на общественото внимание. Лидия пише статия за него във вестник „Маями Хералд“. След това големите медии като NBC , „USA Today“ , CNN подхващат историята и тя придобива национална известност.
Менаше филмира пътешествието си. Прекарва в пътуване 101 дни, посещава 31 страни и се среща със 75 свои бивши ученици. През 2012 г. след припадък спира учителската си дейност и на практика ослепява. В началото на 2014 г. излиза на английски автобиографията му „Списъкът с приоритети“, по която сега се прави филм с участието на Стив Каръл. Предлагаме ви последното интервю на Дейвид Менаше. То е дадено за blogs.browardpalmbeach.com 36 дни преди той да почине на 20 ноември 2014 г. Тогава е на 41 години.
„Никога не задавам въпроси за очакваната продължителност на живота след диагнозата на нелечима болест. Истината е, че няма логично обяснение защо аз все още съм жив. Де факто съм с половин мозък.“
„Нямах абсолютно никаква идея какво казва лекаря ми. Той говореше на медицински жаргон, от който нищо не разбирах. Разбрах за какво става въпрос чак след като използва спортна метафора.“
„Загубих самообладание. Започнах да плача. Не леко – направо се разревах. И не бяха сълзи от мъка. Бяха сълзи на хаос, объркване. Бях изключително шокиран.“
„Околосветското ми пътешествие също беше свързано със страх. Щях да се срещна с хора, с които не съм се срещал от 15-16 години, в градове, в които никога не съм ходил. Всичко това през зимата, сляп, сакат и сам.“
„Що се отнася до филма по моята книга, малко съм изнервен. Аз почти нямам думата за това какво ще бъде направено от студиото. Макар да им казах – момчета, ако ще измисляте нещо, направете така, че да изглеждам висок.“
„Добре съм. Не мога да се оплача.“
„Ще перифразирам Ницше – човек, който знае защо живее, винаги ще намери как да живее. За мен начинът беше класната стая, моите ученици. Искрено ме беше грижа за тях, исках да съм им опора и да им помагам. И знаех, че ако си стоя у дома, няма да съм по-малко болен.“
ОТЗИВИ
Елизабет Гилбърт, автор на бестселъра „Яж, моли се и обичай“: Абстрактно погледнато, всички знаем, че животът е кратък и ценен. Или поне си мислим, че го знаем. Но за Дейвид Менаше – страстен млад учител, който на 34-годишна възраст разбира, че има мозъчен тумор – тази идея не е никак абстрактна. Изпълнен с искрено благоговение към живота, той тръгва на героично пътуване из страната с намерението да посети всичките си бивши ученици и да поговори с тях (както и да ги изслуша) за истинските житейски приоритети.
Джим Линдбърг, член на рок бандата „Пениуайз“: Мнозина могат да напишат какво биха сторили, ако разберат, че им остава да живеят съвсем малко, но не са много тези, които биха го направили така задълбочено и честно като Дейвид Менаше в „Списъкът с приоритети“. Житейските уроци на този бивш пънкар, който става учител по английски, вдъхновяват всеки, който се докосне до тях.
Рон Кларк, американски учител и автор на бестселърите „55 златни правила“ и „Край на скуката в час“: Когато ракът казва на Дейвид Менаше, че дните му на учител са приключили, Дейвид му отвръща: С цялото ми уважение, но ти изобщо не ме познаваш. Дейвид прави смел и сърцат опит да изведе житейските уроци извън пределите на класната стая и неговата решителност е едновременно вдъхновяваща и просветляваща.
Джери ДеУит, автор на „Надежда след вярата“: Пътешествието на Дейвид ни дава ценни уроци за значението на човешката близост и разкрива как дори и най-дребните жестове могат да се превърнат в незабравими спомени. „Списъкът с приоритети“ е дръзка и трогателна книга, която на най-дълбоко ниво ни напомня какво означава да бъдем хора.
