Начало / Интервюта / Чайна Миевил: И социалните проблеми не се решават единствено с наказания, дори някои политици го разбраха

Чайна Миевил: И социалните проблеми не се решават единствено с наказания, дори някои политици го разбраха

Чайна Миевил е английски писател, роден през 1972 г. Пише научна фантастика и фентъзи. Определя собствения си стил като „странна фантастика“. Той е един от най-награждаваните британски фантасти през последните години. Българският читател го познава от книгите „Станция Пердидо“, „Морелси“ и др. Сега на български излезе и „Посланическото градче“. Представяме ви интервю с Миевил, публикувано на сайта за научна фантастика lightspeedmagazine.com.

––––––––-

Разкажете ни за какво е романа ви „Посланическото градче“.

–          За група хора на много далечна планета в много далечно бъдеще, които са в лингвистичен апокалипсис заедно с местните видове. Става въпрос за език, други светове – класически теми за научната фантастика.

Казвали сте, че книгата е отдаване на почит към научната фантастика от 60-те и 70-те години. Какво ви кара да се възхищавате на тези книги?

–          Когато бях подрастващ, четях много научна фантастика, но от т.нар. „Златен период“ през  50-те години. Книгите имаха онзи специфичен ореол, но бяха и критични към миналата епоха. Освен това тогава ме вдъхновяваха великолепни автори като Урсула Легуин и Робърт Силвърбърг. По-късно и Кордуайнър Смит. Възхищаваме се на тези леко меланхолични, но също така социално критични романи.

Споменавали сте, че „Пътешествията на Гъливер“ от Джонатан Суифт също ви е повлияла.

–          Да, разбира се. Това е много важна книга за мен. Засяга теми като различия между видовете и пътуване до далечни земи. Поставени са също така въпросите за различните езици, за символогията. Книгата комбинира много сериозни теми със забавни моменти. Това е нещо характерно за добрите романи в жанр научна фантастика и фентъзи. Нещо абсурдно може да бъде представено по такъв начин, че да изглежда сериозно и да накара хората да се замислят.

Много читатели се обединяват около мнението, че ако някой започва да ви чете за първи път, трябва да започне със „The Scar“. Вие съгласен ли сте?

–          Честно казано, нямам идея. Наистина. Хората често ми задават такъв въпрос – „С коя книга да започна?“. Обикновено отговарям, че ако не четете много научна фантастика, може би е най-добре да започнете с „Градът и градът“. Ако сте отворен към този жанр, към идеята за алтернативните светове, „The Scar“ е най-добрият вариант. По-дисциплинирана е от „Станция Пердидо“, изказът е по-лесен за възприемане от в „Iron Council“. Политическият аспект присъства, но не толкова, колкото в „Iron Council“. Предполагам това са част от причините.

Вие сте живял в Лондон и сте следвал международни отношения. Какво е мнението ви за кризите в Лондон и Близкия изток?

–          Интересно е да се направи връзка между двете неща. Много хора не искат да го правят. С бунтовете в Близкия изток човек не може да генерализира. Всичко е много различно. Що се отнася до събитията, обединени под името Арабска пролет, това е най-важното нещо, което се случило в живота ми. Като исторически феномен. Много страни, всяка с отделни проблеми, действащи като вдъхновение една за друга. Бройте ме като голям фен.  Що се отнася до случващото се в Лондон, определено то носи сянката на събитията от Близкия изток, но ситуацията е коренно различна. Ситуацията у нас е зле – икономиката е зле, положението е много трудно за младите хора. Освен че няма организации, които да им помагат, начинът, по който те са представяни в медиите е меко казано грозен. Често ги наричат „подивели деца“ – един срамен израз за всеки, който го употребява, но бедата е, че е доста разпространен във Великобритания. Когато се отнасят с теб като с животно, полицията упражнява насилие, когато си поиска, е нормално да има реакция. Тези неща са винаги на пръв поглед изненадващи, но много логични, когато човек се вгледа по-внимателно. И социалните проблеми не се решават единствено с наказания, дори някои политици го разбраха.

Определяте се като марксист. Кои са най-грешните изводи, които хората си правят за вас, когато признаете, че сте марксист?

–          Аз съм голям фен на СССР, такъв, какъвто беше. Затова често ми казват, че харесвам само книги от писатели с леви убеждения. Хората често свързват социалистическите идеи като цяло със Съветския съюз, а забравят, че голяма част от социалистическите традиции са критични към СССР. Освен това, често ме обвиняват, че критикувам дадена книга само защото авторът е с десни убеждения. Елате вкъщи, вижте библиотеката ми, вижте изданията на Джийн Улф и Х. Лъвкрафт, и после ми казвайте, че харесвам само лявоцентристи. Тези две грешни твърдения ми идват на ум сега.

Със съкращения

Прочетете още

AlexBanayan

Алекс Банаян: „Представата, че си успешен, ако имаш власт, е погрешна“

Време е Гейтс, Возняк, Бъфет да предадат опита си на младите Авторът на книгата „Третата …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.