Емил Братанов: Музикантите от края на 80-те бяха нашият Вацлав Хавел

12.02.2015 Интервюта

Емил Братанов е радиоводещ, автор на „Извън утъпканите пътища“. Завършил е столичната 32-ра гимназия, след това журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа в БНР (програма ”Хр.Ботев”) в съботното младежко шоу “Как си ти?”, където представя БГ-рок и поп-изпълнители и групи. През 1990 г. стартира авторската си класация за любителски записи и непрофесионални групи “Блек Топ – Гласове и мелодии, които не помним”, а от началото на 1991 г. и собственото си предаване “Музикална кутия”. То е единственото – извън програмата на БНР, просъществувало над 10 години, в ефира на “Дарик радио”, “Експрес”, “РФИ”, “Алма Матер” и „Радио Спорт”. До 1993 г. работи в пр.”Хр.Ботев” на БНР (редактор и водещ), после е музикалният продуцент на “Дарик радио” (с основателите от самия му старт; като осъществява музикалната политика и контактите с музикалните издателски къщи), от есента на 1997 е музикален мениджър на пр.”Хоризонт” (и продължава да води предаването си). Паралелно почти 3 години прави новинарската емисия на „Интернет Радио България”. Извън радио студията списва и поддържа свои авторски рубрики в множество печатни медии (”Нар. младеж” и “Диалог”, “Пулс”, “Неделен Стандарт” , “Неделна Демокрация”, сп.”Ритъм” – където е сред съоснователите, “Лада”, “Армейска младеж” – поредица публикации от тук са събрани в “Рок Лексикон А-М, ч.1“). Кореспондент е на полското сп. ”Магазин музични”, осъществява съвместен концерт-запис от зала 1 на НДК с британския Channel 4 Europe Express на BBC на БГ рок групи. Създал е и едно местно радио – с екипа на Проект “МодРа”, програма за устойчиво развитие към ПРООН, реализира програмната организация и работата на Радио “Дъга” в Разлог. След 2003 г. работи или пише в списанията “AZ”, „Усури”, „Регал”, „Икономика”, „Твоят бизнес”.

В края на миналата година, той и колегата му Румен Янев, издадоха рок антологията „Цветя от края на 80-те. BG Рок – история/поезия“, излязла на пазара с клеймото на „Парадокс“. По този повод Братанов гостува в „Радио Хеликон“.

––––––––-

От колко години вече професионално сковаваш музикални кутии?

– От 1991 г. На 2 януари тръгна „Музикална кутия“ по програма „Христо Ботев“. Стават вече близо 25 години. Малее…

Предаването се премоделира през годините, превъртя се през много радиостанции. Съществува и сега, по някакъв начин…

– Да, по-модерно в днешно време е радиата да са онлайн. Като „Радио Хеликон“. Това ти дава възможност да си направиш предаванията вкъщи и когато ги направиш, да ги пуснеш.

Наскоро с Румен Янев създадохте книгата „Цветя от края на 80-те. BG Рок – история/поезия“. Книга-енциклопедия за българския рок от 80-те години, книга за историята, за поезията, за всичко, което се случваше през онези години, книга – доказателство за това, че сме били различни. Можем ли да я наречем така?

– Може да я наречем по много начини. Издателката Доротея Монова, която е начело на „Парадокс“, с чиято марка излезе книгата, също не е случайна личност. Тя беше по онова време репортер в списание „Ритъм“. Нейният съпруг, лека му пръст, Цветан Милев беше един от шефовете на списанието. Самият Янев беше главен редактор, а и аз имах редовно колонки. Но като цяло аз бях радиото. Те бяха „Ритъм“, аз бях кутията. Докато мислехме какво да представлява книгата, в онези години, в края на 80-те, когато се рушаха стени, една съвсем истинска стена – Берлинската, и много други в душите на хората и в представите им, когато свободата беше не просто модерен слоган и реклама или някакво изчистено от съдържание фантасмагорична, литературна структура, а беше жажда, беше порив, беше действие… Тогава ние така и не създадохме нито нашия Вацлав Хавел, нито нашата „Солидарност“, нито чак толкова по краен начин си взехме правото да тръгнем по пътя на демокрацията, както поляци, унгарци, чехи, които да не забравяме, че ги е газил и съветски танк. Мисля, че това е най-вярното в тази книга, че не толкова поетите, не толкова писателите или художниците, може би някои журналисти до някаква степен, но точно музикантите през 86-87 г. до към 90-та година, рок-групите, пеещи на живо, на български език, излизащи от нищото, бяха нашият Вацлав Хавел, нашата „Солидарност“, нашата тълпа, рушаща тухлите от Берлинската стена.

Книгата впечатлява с полиграфията си. Чия е всъщност снимката на корицата?

– Тези снимки са на Нели Воева. В книгата са включени около 270 снимки – черно-бели, стилни. Те са от личния архив на Стоян Гребенаров и Нели Воева. Имаше не повече от още трима фотографи от онова време, с тях не успяхме да се свържем.

А каква точно ви беше идеята за тази книга?

– Книгата е тежка, това е основополагащото за нея – много е пълна с хроника, много точни неща има вътре. Всичко започва от текстовете. Янев има две книги зад гърба си – книга за „Щурците“ и книга за „Атлас“, решава в един момент да направи с Доротея нещо като продължение. Тогава с него работехме в онлайн радио. Той си правеше неговия „Хляб и мармалад“, а аз – „Музикална кутия“. Доротея не бях виждал почти 15 години. Двамата сядат и започват да мислят за книга с текстовете на песни и малко история. Янев събира около 50 текста и решават да направят рок антология. Става дума за онези емблематични парчета, които се пееха на български, знаеха се наизуст и независимо, че не тръгнаха веднага по БНТ и БНР, бяха емблемите на музиката. Това беше протестът, това беше позицията и единомислието на всички онези хора, които бяха под и над цената. Като се събрали някаква бройка текстове, Янев решава, че не може да се оставят просто така, а трябва да напишат и някаква история на тези групи. Хубаво е да го оставим черно на бяло, длъжни сме да го направим за тези хора, които тогава са по на 18-20 години. Тогава дойдоха при мен и ми казаха, че без мен няма как да се получи. Тогава бяхме на пишещи машини, нямаше интернет, вадехме изрезки от вестници. Янев не си събираше такива неща, но аз имам един шкаф папки, много от които наново преписахме на компютър. Тази книга е историята, хрониката на групите, които през 86-90-та бяха на сцената и техни емблематични 249 парчета. Плюс няколко интервюта с 28 участници. Ние не ви задължаваме да си купите тази книга и да я прочетете. Ние все пак ще бъдем щастливи ако сте разбрали, че има такова нещо и че това е една част от българската културна история. Това, което се случи, за разлика от онова, което не се до случи.

Как би изглеждал плейлистът на тази книга?

– Изобщо не мога да си представя какво би било, тези 250 парчета да се съберат накуп. Една малка част от тях може би вече ги няма. Дори и аз ги нямам. Последното завъртане на някои от тях на касетофон бе, за да чуя някои от думичките, за които не сме сигурни. Другите неща стават за въртене. Може би един плейлист от тези парчета ще бъде над 1200 минути. Това е книгата – над 1200 минути музика.

Как бе приета книгата, каква беше реакцията на самите музиканти, или на онези, които са били просто фенове тогава?

– Ние сме страшно доволни и благодарни. Румен е писател, аз съм хроникьор. Но Доротея направи много за книгата. Направи я уникална. Това наистина е библията на тези 5 години. Може би е малко по-скъпа, от гледна точна на времената, в които живеем. Страхотно е! Тази история, тези текстове, тези момчета, които свиреха и пееха тогава, те заслужават това, което е направено. Да, може би има някои дребни грешки, може би има хора, за които не сме казали много. Не бих казал, че сме пропуснали, защото накрая има един азбучник, индекс на други, споменавани в текста групи. Заедно с него броят на споменатите групи е около 290. Може да сме пропуснали някой. Но тези, които видяха книгата ни казаха, че сме направили каквото трябва. И нека този период не бъде затварян, нека бъде дописван. За мен това е епоха, защото трябва да си дадем сметка, че доайените са доайени. Шапка им свалям, ако тях ги е нямало – „Везни“, „Щурци“, „Гривни“ и др., нямаше да има и другите. Но забележете, че в най-тежките години за лично творчество по време на соца, независимо от това, че трябва да има чужди текстове и чужди песни, те стигат и до собствените си песни. В някакъв момент, някъде там, 87-ма година, когато второто поколение е излязло от мазетата, читалищата, гаражите и таваните, едни доайенски не повече от 20 групи, имат повече от 200 плочи. А другите, тези които са в тази книга, имат 6 плочи. Ето затова написахме тази книга.

Кои са символите на тази епоха? Можем ли да отличим имена, които са над другите?

– Питат ни, но всеки си има някакво мнение. И аз си имам групи, към които съм пристрастен и харесвам, и групи, които бяха много по-подготвени от други групи. Затова едни „Ахат“ си останаха с онази плоча – „Походът“, но се явиха на сцената достатъчно подготвени и ги харесаха много хора, като Маричков, като Пеци Гюзелев, лека му пръст, за да ги подхванат… Виж колко много хора вече ги няма…

Интервюто взе Красимир Проданов, „Радио Хеликон“

„Цветя от края на 80-те. BG Рок – история/поезия“ тук