Начало / Рей Клуун: Искам да направя четенето по-секси

Рей Клуун: Искам да направя четенето по-секси

Пиша книги, но не съм писател и никога не съм мечтал да бъда

 

Авторът на бестселърите „Отива една жена при лекаря” и „Без нея” Рей Клуун даде интервю специално за читателите на lira.bg часове преди премиерата на издадената му на български език от „Жанет 45” книга „Бог е лудост”.

Реймънд ван дер Клюндерт (47), както е пълното име на холандеца, се занимава с маркетинг преди да стане писател. През 2001 г. съпругата му умира от рак едва на 36. Клуун заминава с тригодишната си дъщеря Ева за Австралия и написва първата си книга, за да преодолее загубата. Книгата се продава в тираж над 600 000 в Холандия, където оглавява класациите по продажби повече от 70 седмици.

Следващата книга на Рей Клуун е романът „Без нея”, който е продължение на „Отива една жена при лекаря” и описва пътешествието му заедно с дъщеря му с каравана през Австралия в опит да се справят със загубата. За един месец от книгата в Холандия се продават над 125 000 броя.
Следва повестта „Помощ, забремених жена си”.

Най-новата книга на Клуун , която излиза на български – „Бог е лудост“, е своеобразен размисъл върху Бог и мястото му в живота на съвременния човек. Писателят дойде в България, за да я представи лично.


►Постигнахте бурен успех с „Отива една жена при лекаря” и „Без нея”. Каква е тайната – автентичността на лично преживяната история, или фактът, че тя може да сполети всеки един от нас?

– Няма тайна. Според мен успехът на книгата се дължи на това, че тя докосва хората емоционално. Аз не съм писател. Пиша книги, но не съм писател и никога не съм мечтал да бъда. Старая се да пиша по начина, по който говоря. Повечето хора мразят да четат. Може би това е травма, която получаваме в училище – форсират ни да четем всички тези неща. Хората съпреживяват темите, по които пиша. Не е като някакво изкуство, в което трябва да вникнеш, за да го оцениш. В моите книги всичко е прямо. Може би заради това хората ги харесват и искат да ги четат, да ги купуват. Също си мисля че е и заради хумора, който се опитвам да вкарвам.

Написахте романите по средата на кариера в маркетинга. Как се случи това, учили ли сте някога творческо писане?
– За да сме точни, аз рязко прекъснах моята кариера в маркетинга. Когато съпругата ми почина през 2001 г. Взех си 3-месечна пауза от компанията ми. По време на тези 3 месеца се замислих и реших повече да не се занимавам с това. Не знаех какво ще правя. След като два месеца изтекоха, казах на моя бизнес партньор, че мога да му продам моя дял от акции, ако желае. Тогава спрях с маркетинга. След това реших да започна да пиша.

Може би ако първата ми жена не беше се разболяла от рак, аз щях да продължа да бъда в тази компания. Щяхме все още да работим с клиенти, да бъдем по успешни… или по-неуспешни. И нямаше да се занимавам с писане. Не беше стъпка, която бях планирал. Всъщност след като спрях с маркетинга, заминах с дъщеря ми за Австралия, защото не знаех какво да правя с живота си. Там исках да търся вдъхновение и мисля, че затова се захванах с писане.

Защо точно Австралия? Защото е толкова далече или…
– Това е една от причините. Много е далече от Амстердам, но в същото време можеш да отидеш с 3-годишното си дете и да е цивилизовано. Да има нормални тоалетни… просто е по-лесно. Не исках да отида с детето ми някъде в Южна Америка, а и не говоря испански. Прекарахме 2 седмици в Тайланд първо, а след това 2 месеца в Австралия. Хората са дружелюбни, мили. Не е трудно да пътуваш там. Тогава трябваше да се справям с много трудности – това, което се случи с жена ми… Австралия беше добър избор. Далечна страна, но все пак западна.

Имате ли любими автори?
– Да. Тони Парсънс, Мишел Уелбек… те пишат по много различен начин от моя. Харесвам още Джеймс Фрай – американския писател. Томи Виеринга от холандските – мисля, че той не е публикуван в България. Не знаете за него, а трябва. Това е най-добрият съвременен холандски автор.

Повлиян ли сте от някого, имам предвид Вашия стил?
– Може да се каже, но не от конкретен писател, не и от самата литература. Бях повлиян от филми, от нощния живот, от хората около мен, от песни… Повечето писатели казват: „Повлиян съм от друг автор”. Аз съм обикновен читател. Като читател съм вдъхновен от писатели, но като автор, не съм вдъхновен от други писатели повече, отколкото съм повлиян от хора, които правят филми, комедианти или музиканти.

Скандалността и цинизмът на повествованието Ви шокираха част от хората в България. Получи ли се подобна реакция в Холандия или други страни?
– Да. Хората наистина се шокират. Но това е просто стил. Не смятам, че в България е по-различно от останалите страни. Хората или много го харесват, или го мразят. Това е ОК за мен.

Казват, че гениите са мразени или обичани?
– Е, аз не съм гений, но се получава такова нещо, точно така. Любов или омраза.

„Помощ, забремених жена си” май е нещо като д-р Спок за мъже на оригинален език. Практично четиво ли целяхте да напишете, или хумористично?
– Да напиша нещо хумористично с някои неща в него, които са сериозни, но не прекалено. Аз много се забавлявах, докато пишех тази книга. Може би има 1-2 неща, които са полезни, но толкова.

В „Отива една жена при лекаря” присъства един много дискусионен въпрос – този за евтаназията. Поддръжник ли сте на евтаназията, препоръчвате ли я, докъде се простира свободата на избора?
– Аз и жена ми бяхме щастливи, че живеем в страна, в която евтаназията е законна. В нея имаме някои лоши неща, но и някои хубави. Едно от хубавите е, че към този въпрос се отнасят изключително стриктно. Ако всичко се движи и организира по този начин – да, аз съм поддръжник. Но Европа е легализирана единствено в Швейцария, Белгия и Холандия, мисля. Щастлив съм, че не се наложи жена ми да преминава през още няколко седмици болка. Харесва ми идеята да имаш свобода върху своя живот, но и върху своята смърт. Но разбира се в рамките на закона и морала.

С какво се занимавате в момента? Какви са плановете ви за бъдещето? Ще се върнете ли към маркетинга?
Със сигурност няма да се върна към маркетинга. Не знам дали ще пиша още 10 години. Аз имам един писателски колектив, с който се опитваме да правим писането по-комерсиално, ако може така да се каже. Понякога се справяме добре. Миналия януари излезе моя книга, роман за двама, занимаващи се с маркетинг, които правят големи грешки. Те са много арогантни и не искат да слушат никого, който не одобрява идеите им. Губят много пари. Забавна история. Току що приключих книга, която е за историята на нощния живот в Амстердам. Надявам се в най-скоро време да започна нов роман. Имам някакви планове (смее се).

Казвате: „Бог е лудост”. Каква е тезата Ви за него?
Първо, не знам кой или какво е той. Не мога да бъда сигурен, никой не може да бъде сигурен дали има нещо такова. Няколко пъти в живота си съм усещал съществуването на нещо по-висше, дали ще се нарича „Бог” няма значение. Когато човек не е сигурен дали нещо съществува, не може да е категоричен.

От какво има нужда една книга, за да се продава добре през 2011 г.?
– Първо, като автор, трябва да искаш и да си готов да даваш интервюта. Пред всякакви медии. Ако искаш да си сам в най-престижните списания или телевизии, тогава няма да достигнеш до широката публика. Не трябва да продаваш душата си, но трябва да се опиташ да покажеш какъв си и да обясниш защо си написал дадена книга. Взаимодействието с медиите е много важно. Именно това се опитваме да направим с този колектив „Нощни писатели” – да направим четенето малко по-секси. Защото има някои писатели, които не са се променили от 70-те или 80-те години. Но останалите страни на ентъртейнмънт бизнеса, например концертите, тотално са се променили. Ние се опитваме да направим нещата свързани с четенето, писането, по-вълнуващи, по-секси. Също така да накараме нови хора да започнат да четат.

Четете ли нещо в момента?
– Да. „Свобода” от Джонатан Францен. Опитвам се понякога да си намеря извинение, че не чета, защото нямам време. Това е глупаво извинение, защото намирам време да гледам телевизия или да се занимавам с други неща. Трябва да отделям повече време за четене. Искам да чета повече книги, не само когато съм в почивка. Предполагам, подобно на други читатели, нямам самодисциплината да го направя. Със сигурност не мразя четенето. Изискват се повече усилия, за да отвориш книги и да зачетеш, отколкото да гледаш телевизията или да стоиш на компютъра. Понякога човек е прекалено мързелив. Аз съм писател, но съм и много мързелив човек.

Познавате ли български автори?
– Не, не познавам. Съжалявам.

А български футболисти?
– О, да, разбира се. Христо Стоичков беше важна част от „Дрийм тийм”-а на Йохан Кройф. Също така Димитър Бербатов. Няколко български футболисти играят в Холандия в последните няколко години, но не мога да се сетя имената им в момента. Не знам много за България. Бях тук преди 15 години за среща (смее се), но толкова. Знам къде е, но повече не. Но това вече се променя.

Интервюто взе Петър Р. Василев

Книгите на Рей Клуун на български тук

Фото: Румен Василев

Прочетете още

215173_b-196x300

Топ 10 на „Хеликон” за най-продавани книги (12 август – 18 август)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА 1. Живот в скалите от Мария Лалева /за 45-и път в класацията/ 2. …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.