Начало / Класации / „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ от Джуно Диас е романът на XXI век засега, смятат критици

„Краткият чуден живот на Оскар Уао“ от Джуно Диас е романът на XXI век засега, смятат критици

Американските литературни критици са на мнение, че дебютният роман на Джуно Диас, „Краткият чуден живот на Оскар Уао“, е най-добрата художествена книга на ХХI век засега, съобщи „Гардиън“. Това показват резултатите от инициатива на Би Би Си. Отделът за култура и изкуство на британската корпорация се допитал до експерти от авторитетни американски издания като „Ню Йорк Таймс“, списание „Тайм“, „Newsday“, „Kirkus Reviews“ и „Booklist“.

Доминиканско-американският писател получи „Пулицър“ за творбата си. Той е сравняван с автори като Филип Рот и Джон Ъпдайк. Общо в анкетата бяха включени 156 романа, като книгата на Диас получава най-много гласове. Тя е следвана от „The Known World“ от Едуард П. Джоунс и „Вълци“ от Хилари Мантел. В топ 10 попадат и писателите Джонатан Франзен и Иън Макюън.

Ето и топ 12:
1.    „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ (2007 г.) от Джуно Диас

Роден в Доминиканската република, Джуно Диас отраства в Ню Джърси. Автор е на сборника с разкази „Drown“, публикуван през 1996, който се превръща в безпрецедентен хит в Съединените щати и е обявен за събитие от литературната критика. Романът „Краткият чуден живот на Оскар Уао“ – малка шеметна енциклопедия на доминиканската история, американската латино имиграция и света на страстните любители на комиксите и научната фантастика, написана на няколко гласа и на два езика – излиза единайсет години по-късно и печели ред отличия, сред които наградата на литературните критици на Би Би Си и през 2008 г. става едва вторият латино-автор, спечелил „Пулицър“.

„Наистина става дума за велика книга, след като се влюбих в нея, въпреки, че ДНК-то й са заложени фантазия, научна фантастика и тестостерон“, казва отговорният редактор на „Чикаго Трибюн“ Елизабет Тейлър.
2.    „The Known World“ (2003 г.) от Едуард П. Джоунс

Романът на Едуард Джоунс е триумф на емпатията, който въвлича читателя в серия от морални избори. Действието се развива през 1855 г., а главен герой е плантаторът Хенри Таузънд – роден като роб, а сам станал робовладелец. „Това е на-добрият роман, публикуван през ХХI век, казва критикът Уолтън Муюмба, – Едуадд Джоунс е написал труд за опита на човечеството с робството и оцеляването след американското робство. Епичен роман, едновременно с това се чете леко, като представя една величествена гледка към страшното минало на Америка“.
3.    „Вълци“ (2009 г.) от Хилари Мантел

„Вълци“ на Хилари Мантел е най-бързо продаваната книга от всички, получили най-престижната литературна награда на Великобритания – „Букър“. Тя е и пъравата наградена с „Букър“ книга, станала номер едно при бестселърите. Феноменалният успех на романа, приковал вниманието на огромната читателска аудитория с неутолим интерес към епохата на Тюдорите, го поставя в челната десетка на общата класация „Британски бестселъри на десетилетието“. „Вълци“ е отличена и с наградата за исторически романи „Сър Уолтър Скот“, а по нея е направен и сериал. Продължението на книгата „Доведете труповете“ й носи друг престижен приз – „Коста“. „Мантъл разказва брилянтно, описва всичко плавно“, казва критикът Карен лонг.

Двубоят между двe изключителни личности, решил съдбата на един народ, се намира в центъра на този напълно различен разказ за царстването на Хенри VIII. Светецът Томас Мор може би не е точно онзи праведен мъченик, какъвто ни го представя канонът на историята. „Злодеят“ Томас Кромуел, чиято история се разказва тук, също се очертава като съвсем различен човек – син на ковач, издигнал се до един от създателите на съвременна Англия, първи човек след краля, идеолог на англиканската църква. Момчето от бедняшките квартали изгражда само себе си като забележителна ренесансова личност, едновременно визионер и ловък политик, който дърпа конците на крале, издига и сваля кралици, придвижва по шахматната дъска на историята познатите ни кардинали, епископи и придворни дами – и поставя държавния интерес над личния…
4.    „Gilead“ (2004 г.) от Мерилин Робинсън

За романа на Робинсън критикът Карен Лонг казва: „Не мога да посоча друг жив романист, който да пише толкова сериозно и умело по върпосите за религията  и вярата – теми, които вече са се превърнали почти в табу за съвмременната литература. Робинсън едновременно е автор с идеи, но и изследва важни въпроси като това, до къде се простира личното пространство в едно семейство. Освен това е прекрасен разказвач. Сигурна съм, че ще я четат и след сто години“. Книгата е първата част от трилогия, заедно с хитовете „Дом“ и „Лила“.
5.    „Поправките“ (2001 г.) от Джонатан Франзен

В увлекателната ту забавна, ту смешно-тъжна история Франзен успява да пресъздаде пъстрата картина на живота в навечерието на спукването на балона на „най-дълго продължилия икономически разцвет“ при президента Клинтън и малко преди суровата действителност да внесе своите „поправки“ в илюзиите на американския стремеж към щастие. Книгата, описвана често като истински калейдоскоп на съвремието,  печели Американската национална награда за книги. За нея критикът от „Ню йорк Таймс“ Кармела Чиарару пише: „Това е удувителен роман – шедьовър на гласа и разказвачеството – едновременно епичен и интимен. Франзен си осигури място сред великите американски писатели.“

Cлед петдесетгодишна „кариера“ като съпруга и майка Инид Ламбърт иска да се позабавлява, като събере семейството си за една последна Коледа в родния дом. Робувала цял живот на представата за „порядъчност“ и скланяла глава пред тесногръдите мнения на провинциалната си среда, жизнерадостната Инид с всички сили се мъчи да си затвори очите пред случващото се: къщата се руши, паркинсонът превръща съпруга й в изкуфял дъртак, най-големият й  син Гари се старае да убеди себе си и жена си, че не страда от клинична депресия, брат му Чип се опитва да си уреди комфортно съществуване чрез участие в абсурдна, но изненадващо печеливша финансова пирамида в Прибалтийските републики, а сестра им прахосва младостта си в обречена връзка с женен мъж.
6.    „The Amazing Adventures of Kavalier and Clay“ (2000 г.) от Майкъл Шейбон

Джо Кавалие, фокусник от ранга на Худини, се измъква от окупираната от нацистите Прага през 1939 г. и се озовава в Ню Йорк. Със своята браточедка Сами Клей създават супергерой, наречен „Оцеляващият“ и дават началото на златната ера на комиксите. „Книгата на Шейбон е изящно написана, емоционално богата и дълбока както в исторически план, така и в морален. Тя е като мост между ХХ и ХХI век с гледната си точка за Втората световна война, но и с описанието на комикса като мощна форма на предаване на митовете. Авторът изследва и човешката склонност към трагизъм, но и на омразата и войната, и към магияра и трансцеденталното. Романът е силно повлиян от знакови произведения на научната фантастика“, казва за романа редакторът в „Буклист“ Дона Сиймън.
7.    „Жестокото присъствие на времето“ (2010 г.) от Дженифър Игън

Прустианската медитация на Игън на тема време, слава и музика печели Наградата на Националния кръг на критиците и „Пулицър“. Главният герой Бени Салазар е застаряващ бас китарист и музикален продуцент. Саша е неговата млада и страстна секретарка, чийто личен живот е изпълнен с мрачни тайни. Със сърцато любопитство за промените и хода на времето Дженифър Игън разкрива миналото им, наред с вътрешните колебания на множество други герои, чиито пътища се преплитат.  С музика, пулсираща от всяка страница, „Жестокото присъствие на времето” е разтърсващ роман за човешката саморазруха и последвалото изкупление. Редакторът на Тампа Бей Таймс Колет Банкорфт обяснява защо е поставила романа на Игън начело на своя списък с думите:  „не само, защото това е чудесно написан експеримент на форма и изказ, но и защото XXI в е основна тема в книгата.  Игън съпоставя вечните литературни теми, най-вече това, колко  необратимо е пътуването от младостта до старостта, с едно изследване на начините, по които бързо променящият се свят оформя човешкия опит. Това е роман, който е далновиден, изненадващ, мъдър и просто е много приятен за четене. “
8.    „Billy Lynn’s Long Halftime Walk“ (2012 г.) от Бен Фоунтайн

Дебютният роман на Бен Фонтейн печели Наградата на Националния кръг на критиците и по думите на един от членовете му – Стивън Г. Келман се отличава с „чисто и мъдро веселие“. Книгата разказва за осем момчета, новобранци в отряд Браво на американската армия, които попадат в първата си престрелка с иракски бунтовници. Един от другарите им загива в битката, а друг е отзован заради раните си. Те са наречени герои от новинарски канал и правят почетна обиколка в родината си, която завършва с посещение на мач по американски футбол на „Далас Каубойс“. Фонтейн улавя духа на Тексас с неговите специфики – любовта към американския футбол, бизнеса и войната. Разказвачът е Били Лин, 19-годишен младеж, който страда от посттравматично стресово разстройство. Една от незабравимите му реплики е: „Странно е да получаваш толкова почести за най-лошия ден от живота си.“
9.    „Изкупление“ (2001 г.) от Иън Макюън

Красиво написан роман от Макюън. В най-горещия ден от лятото на 1935 г. тринайсетгодишната Брайъни вижда как по-голямата й сестра Сесилия съблича дрехите си и се гмурва във фонтана в градината на тяхното имение. До фонтана, наблюдавайки, стои нейният приятел от детските години Роби, завърнал се наскоро, също като Сесилия, от следването си в Кеймбридж. Още преди края на деня животът и на тримата ще се е променил безвъзвратно. Роби и Сесилия ще са прекосили граница, която дори не са си представяли в началото, и ще са станали жертва на въображението на по-малкото момиче. Брайъни ще е станала свидетел на мистериозни събития и ще е извършила престъпление, което цял живот ще се опитва да изкупи.

„Изкупление“ е най-доброто постижение на Макюън. Брилянтно и изключително грабващо в своето описание на детството, любовта, войната, Англия и нейните класови разслоения, а в центъра му е едно дълбоко – и дълбоко затрогващо – изследване на срама и прошката, на изкуплението и трудното покаяние.
10.    „Half of a Yellow Sun“ (2006 г.) от Чимаманда Нгози Адичи

Адичи привлича вниманието си с дръзкия си и ярък стил. Тя се осмелява да пише за предците си и конфликта в Биафра през 1967 г., когато в продължение на три годинии племето Игбо отцепва Източна Нигерия. За Адачи това е особено лична история, след като дядо й умира в един бежански лагер по време на войната. В романа действието се развива от гледните точки на близначките Олана и Кайнене и 13-годишният британски емигрант Ричард, влюбен в една от тях. Адичи показва отражението на постколониалните борби за власт върху живота на отделните хора. „Романът на Адичи е пътешествие на силата, както художествената, така и интелектуалната“ – отбелязва критикът Уолтън Муюмба, автор на книгата „The Shadow and the Act“,  – „Това също е сериозен политически роман за любовта по време на война.“ Романът й „Американа“ , излязъл през 2013 г. също се класира високо в анкетата на Би Би Си и само един глас не му стигна да влезе в Топ 12.

11. „Бели зъби“ на Зейди Смит (2000)

23-годишната обещаваща писателка Смит пише тази книга и веднага предизвиква овациите на крритиката с необичайната си мъдрост и умения. Книгата печели наградите „Уитбред“ (днес „Коста“)  и приза за дебют на в. „Гардиън“. Тя се преевръща в един от най-обсъжданите дебюти в литературата през последните години. Романът е смешен, наситен, богат, великодушен роман, обожаван както от критици, така и от читатели. Един роман за приятелство, любов, война, три култури и три семейства, три поколения, една мишка и пакостливото минало, което се завръща и те гризва по глезена. Жизнеутвърждаващо четиво, необуздано и абсолютно задължително. „Бели зъби“ проправя пътя на Зейди Смит сред любимите автори на критиците, които не забравят да отличат и другите й два романа – „NW“ и „За красотата“.

12. „Мидълсекс“ от Джефри Юджинидис (2002)

„Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново — като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделение близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.“ Така започва бестселърът на Джефри Юджинидис. На 14-годишна възраст основният герой – Калиопа Стефанидис открива, че има рядка рецесивна мутация, която я превръща в псевдо-хермафродит. Тя се доверява на „мъжкия си мозък“ и сменя пола, за да се превърне в Кал. Понякога в малко надут стил Юджинидис поставя куп въпроси за съдбата и свободната воля на Кал по време на порастването, както и извисяването на родителите му. „Мидълсекс“ е мостът, който Юджинидис поставя между критичното мислене и комерсиализма. А освен това продава милиони копия и печели наградата „Пулицър“.

 

Прочетете още

35077500_1730931966941994_5592165427913424896_o

Три въпроса към… Маргарита Цветкова

Книгите са ценни и заради хората, които ги разгръщат. Защото както една книга прави човека …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *