Начало / Критика / „Стършел“: Сатириците сме от едно семейство

„Стършел“: Сатириците сме от едно семейство

Редакцията на българския хумористичен в. „Стършел“ реагира мигновено след убийствата на журналистите от „Шарли ебдо“, публикувайки позицията си във „Фейсбук“. Предлагаме ви редакционна им статия в новия брой. Главен редактор на „Стършел“ е Михаил Вешим.

Сатириците сме от едно семейство

но и не съвсем

Изстрелите в Париж отекнаха в целия свят. Милиони хора се наредиха под плаката „Аз съм Шарли“ – като поклон към паметта на разстреляните карикатуристи и в подкрепа на свободното слово.

Плакати се вдигнаха и у нас.

Но ако някой тук има основания да каже „Ние сме Шарли“, това е „Стършел“, хумористичният вестник на България.

С разстреляните карикатуристи сме повече от колеги – сатириците по света са едно семейство. Между „Стършел“ и „Шарли Ебдо“ има много разлики, но една съществена прилика – служим си с един език, езикa на хумора и сатирата. С него гъделичкаме фанатиците.

Фанатикът не понася сатирата, защото е опериран от чувство за хумор. И е готов да убива за нещо, на което нормалните хора просто се усмихват.

Веднага след 9 септември идеологическите фанатици убиха „щуреца“ Райко Алексиев заради карикатури срещу Сталин. Пребиха Трифон Кунев заради поредицата фейлетони „Ситни, дребни като камилчета“. Смазаха от бой Сашо Сладура в Ловешкия лагер – бил разказвал вицове…

„Всеки век има своето Средновековие“ – бе казал полският сатирик Станислав Йежи Лец. Афоризмът му е от средата на миналия век, когато идеологическото Средновековие душеше нашите страни.

С падането на Берлинската стена мислехме, че идеологическото Средновековие на 20-ия век е свършило.

Обаче новият, 21-ия век, започна с ново Средновековие – с атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001. Последваха бомби в Лондон, Мадрид, а сега и изстрелите в Париж. Днес човечеството тревожно се пита: къде ще е следващият?

Оказа се, че тоталитарното идеологическото Средновековие на 20-ото столетие е заменено от религиозно. И наново ражда нови чудовища, нови фанатици. Които стрелят по сатирата с „Калашников“.

Напразно…“Калашников“ не може да заглуши сатирата. От счупения с куршум молив се появяват нови два молива…

И се явява надеждата, че щом има Средновековие, 21-ият век ще роди и Просвещение, и Реформация на религията – едно Възраждане, което да постави Човека над Автомата – бил той „Калашников“ или обикновен Банкомат…

За такова Възраждане си струва да работят сатириците – по света и у нас.

Покрай трагедията на колегите от „Шарли Ебдо“, списание, за което изобщо не бяха чували преди, нашите медии се сетиха и за „Стършел“. И ни атакуваха редакцията – слава Богу, само за интервюта.

Един от задаваните ми въпроси бе: като сме „Шарли“, ще публикуваме ли френските карикатури срещу пророка Мохамед?

Отвръщам: не!

 

Не заради липса на смелост, а поради естетически съображения. Те са далеч от стършеловото разбиране за сатира.

А какво е нашето разбиране – ето един пример. Преди години във вестник „Тримата глупаци“ се появи карикатура от иначе талантлив наш художник. На нея чисто голи политици играеха хоро в кръг и всеки бе бръкнал със среден пръст в задника на другия.

Такова нещо в „Стършел“ не може да бъде публикувано!

Ще кажете, значи има цензура!

Да, при нас има цензура – и аз, главният редактор, съм цензорът. Връщам карикатури, когато лъхат на славитрифоновщина, връщам и текстове, написани на лош български език. Нашите страници са забранени за уличния жаргон, с който са пълни повечето вестници.

Всяко издание има своя политика и читателите му го предпочитат заради това. В годините на прехода българският читател видя какви ли не напъни за хумор и сатира. Имаше го споменатият „Тримата глупаци“ – няма го. Няма вестник „Ку-ку“ (там излизаха заглавия от типа „Двуликият Анус“), няма „Нов Българан“ (с рубрика „Да се е..м в главите“), няма го „Луд труд“…

А „Стършел“ се запази през последните двайсет и пет години и през 2016 ще чества 70 години – най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си.

Щом ни има, значи сме на прав път и читателите ни подкрепят.

Ние също няма да ги подведем!

Свързани заглавия

„Шарли Ебдо“: Ще има ли още „да, но…“? (уводната статия на оцелелите)

Жак Атали: Безработицата, изолацията и социалната безнадеждност са най-ефикасните съюзници на фанатизма

Даниел Келер: Загиналите от „Шарли Ебдо“ са герои, паднали в името на борбата за свобода

Марио Варгас Льоса: Разстрелът на почти цялата редакция на „Шарли ебдо“ означава западната култура да се откаже от правото на критика

ПЕН клуб Турция: Днес всички ние сме „Шарли ебдо“ (реакции) 

Умберто Еко: В момента сме във война и сме затънали до гуша

Три големи медийни групировки ще помагат на оцелелите журналисти да продължат издаването на „Шарли ебдо“

Арабски и френски издатели се обединиха срещу терористичния акт над „Шарли ебдо“

Салман Рушди и Халед Хосейни осъдиха убийствата на френските журналисти
Хиляди излязоха на мирен протест срещу тероризма
„Стършелите”: Редакциите са храм на свободата
Христо Комарницки: Дано поне извънземните имат чувство за хумор и харесват как ги рисуваме

Независимо дали човек е атеист или агностик, той няма право на неуважение към върховното същество

Прочетете още

GZhiI0GXwAM98Ys

Хан Канг блесна с Нобела за литература през 2024-а

Южнокорейката е сега на 53 Семейството ѝ е писателско – занаята упражняват както баща ѝ, …