Начало / Критика / „Стършел“: Сатириците сме от едно семейство

„Стършел“: Сатириците сме от едно семейство

Редакцията на българския хумористичен в. „Стършел“ реагира мигновено след убийствата на журналистите от „Шарли ебдо“, публикувайки позицията си във „Фейсбук“. Предлагаме ви редакционна им статия в новия брой. Главен редактор на „Стършел“ е Михаил Вешим.

Сатириците сме от едно семейство

но и не съвсем

Изстрелите в Париж отекнаха в целия свят. Милиони хора се наредиха под плаката „Аз съм Шарли“ – като поклон към паметта на разстреляните карикатуристи и в подкрепа на свободното слово.

Плакати се вдигнаха и у нас.

Но ако някой тук има основания да каже „Ние сме Шарли“, това е „Стършел“, хумористичният вестник на България.

С разстреляните карикатуристи сме повече от колеги – сатириците по света са едно семейство. Между „Стършел“ и „Шарли Ебдо“ има много разлики, но една съществена прилика – служим си с един език, езикa на хумора и сатирата. С него гъделичкаме фанатиците.

Фанатикът не понася сатирата, защото е опериран от чувство за хумор. И е готов да убива за нещо, на което нормалните хора просто се усмихват.

Веднага след 9 септември идеологическите фанатици убиха „щуреца“ Райко Алексиев заради карикатури срещу Сталин. Пребиха Трифон Кунев заради поредицата фейлетони „Ситни, дребни като камилчета“. Смазаха от бой Сашо Сладура в Ловешкия лагер – бил разказвал вицове…

„Всеки век има своето Средновековие“ – бе казал полският сатирик Станислав Йежи Лец. Афоризмът му е от средата на миналия век, когато идеологическото Средновековие душеше нашите страни.

С падането на Берлинската стена мислехме, че идеологическото Средновековие на 20-ия век е свършило.

Обаче новият, 21-ия век, започна с ново Средновековие – с атентатите в Ню Йорк от 11 септември 2001. Последваха бомби в Лондон, Мадрид, а сега и изстрелите в Париж. Днес човечеството тревожно се пита: къде ще е следващият?

Оказа се, че тоталитарното идеологическото Средновековие на 20-ото столетие е заменено от религиозно. И наново ражда нови чудовища, нови фанатици. Които стрелят по сатирата с „Калашников“.

Напразно…“Калашников“ не може да заглуши сатирата. От счупения с куршум молив се появяват нови два молива…

И се явява надеждата, че щом има Средновековие, 21-ият век ще роди и Просвещение, и Реформация на религията – едно Възраждане, което да постави Човека над Автомата – бил той „Калашников“ или обикновен Банкомат…

За такова Възраждане си струва да работят сатириците – по света и у нас.

Покрай трагедията на колегите от „Шарли Ебдо“, списание, за което изобщо не бяха чували преди, нашите медии се сетиха и за „Стършел“. И ни атакуваха редакцията – слава Богу, само за интервюта.

Един от задаваните ми въпроси бе: като сме „Шарли“, ще публикуваме ли френските карикатури срещу пророка Мохамед?

Отвръщам: не!

 

Не заради липса на смелост, а поради естетически съображения. Те са далеч от стършеловото разбиране за сатира.

А какво е нашето разбиране – ето един пример. Преди години във вестник „Тримата глупаци“ се появи карикатура от иначе талантлив наш художник. На нея чисто голи политици играеха хоро в кръг и всеки бе бръкнал със среден пръст в задника на другия.

Такова нещо в „Стършел“ не може да бъде публикувано!

Ще кажете, значи има цензура!

Да, при нас има цензура – и аз, главният редактор, съм цензорът. Връщам карикатури, когато лъхат на славитрифоновщина, връщам и текстове, написани на лош български език. Нашите страници са забранени за уличния жаргон, с който са пълни повечето вестници.

Всяко издание има своя политика и читателите му го предпочитат заради това. В годините на прехода българският читател видя какви ли не напъни за хумор и сатира. Имаше го споменатият „Тримата глупаци“ – няма го. Няма вестник „Ку-ку“ (там излизаха заглавия от типа „Двуликият Анус“), няма „Нов Българан“ (с рубрика „Да се е..м в главите“), няма го „Луд труд“…

А „Стършел“ се запази през последните двайсет и пет години и през 2016 ще чества 70 години – най-старият български вестник, който излиза без прекъсване, без да е променял името и нрава си.

Щом ни има, значи сме на прав път и читателите ни подкрепят.

Ние също няма да ги подведем!

Свързани заглавия

„Шарли Ебдо“: Ще има ли още „да, но…“? (уводната статия на оцелелите)

Жак Атали: Безработицата, изолацията и социалната безнадеждност са най-ефикасните съюзници на фанатизма

Даниел Келер: Загиналите от „Шарли Ебдо“ са герои, паднали в името на борбата за свобода

Марио Варгас Льоса: Разстрелът на почти цялата редакция на „Шарли ебдо“ означава западната култура да се откаже от правото на критика

ПЕН клуб Турция: Днес всички ние сме „Шарли ебдо“ (реакции) 

Умберто Еко: В момента сме във война и сме затънали до гуша

Три големи медийни групировки ще помагат на оцелелите журналисти да продължат издаването на „Шарли ебдо“

Арабски и френски издатели се обединиха срещу терористичния акт над „Шарли ебдо“

Салман Рушди и Халед Хосейни осъдиха убийствата на френските журналисти
Хиляди излязоха на мирен протест срещу тероризма
„Стършелите”: Редакциите са храм на свободата
Христо Комарницки: Дано поне извънземните имат чувство за хумор и харесват как ги рисуваме

Независимо дали човек е атеист или агностик, той няма право на неуважение към върховното същество

Прочетете още

01

Нобеловата награда за литература дава нов шанс на Харуки Мураками

Претендентите са добре познати Седмицата на наградите тече вече с пълна сила – считано за …