Начало / Автори / Гео Милев: Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“…, която да сложи гробна плоча над всички досегашни

Гео Милев: Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“…, която да сложи гробна плоча над всички досегашни

„Трябва да се роди из недрата на народа една нова „партия“ – голяма колкото целия народ, – която да сложи гробна плоча над всички досегашни и сегашни партии, чиято дейност е била само злотворна и пагубна за народа; трябва да излязат начело истинските синове на народа – нови честни хора, – а не ония хора без морал, които са управлявали до днес България. Една нова партия – целият народ, – на която невидими духовни шефове са сенките на Раковски, Ботев, Левски и всички ония честни образи на миналото, които се жертваха за възраждането на българския народ.“

––––––

Днес, 15 януари, се навършват 120 години от рождението Гео Милев. Поет, публицист, издател – най-значимият представител на експресионизма в литература ни. Поемата му „Септември“ и списанията „Пламък“ и „Везни“ са част от културното ни наследство.

Въпреки краткия си живот – едва 30-годишен, Гео Милев оставя дълбока бразда в историческата и литературна ни памет. С публицистиката си развива модернизма, обогатява периодичния печат, провокира съвременниците си. Романът на Христо Карастоянов „Една и съща нощ“, посветен на поета и приятеля му -анархистът Георги Шейтанов, хвърля ярка светлина върху умишлено крити от различни български правителства събития и моменти от техния живот.

„Това тяхно другаруване ме занимава от години. И като казвам години, имам предвид направо десетилетия. Още през 90-те участвах в научни конференции в Стара Загора и сега си изрових една публикация от деветдесет и трета – значи повече от 20 години… Това – за тях двамата и за приятелството им. А пък що се отнася до Георги Шейтанов… Този човек ме е обсебил още по-отдавна, чак от 70-те години през миналия век. През 1986 г. тук в Ямбол беше отбелязана 90-годишнината от раждането му. Беше дошъл Ефрем Карамфилов, Едвин Сугарев беше дошъл, конференцията беше ръководена от Иван Сарандев. Тогава Иван Сарандев каза, че е радостно това, което се случва, защото дотогава самото споменаване на името на Шейтанов беше направо паспорт за неблагонадеждност. Е, аз го споменавах и преди това – още в първата книга от трилогията „Кукувича прежда”, „Перпетуум мобиле”, той се появяваше, (че и с Мариола Сиракова при това)… А що се отнася до документалната основа на „Една и съща нощ”, тя е документална дотолкова, доколкото спомените са документ“, заяви в интервю за lira.bg Карастоянов.

След атентата в „Света Неделя“ през 1925 г. авторът на „Септември“ и финансовият благодетел на сп. „Пламък“ Шейтанов са зверски убити в полицията.

Предлагаме ви избрани цитати от публицистиката на Гео Милев.

„Димчо Дебелянов бе посечен в жертва на една голяма и страшна Химера. Безсмислената Химера Отечество.“

„Фрагментът е рожба на новото изкуство. Новото изкуство е фрагментарно. Непълно или: недопълнено с обяснителните подробности на непосредната логика.“

„Изкуството обаче – съвременното изкуство и всяко истинско изкуство – не може да бъде народно, за народа; по простата причина, че в творчеството на художника не може да вземе участие националното чувство като съзнание, като логическо дадено – бит; защото художественото творчество е винаги интуитивно – винаги движение и плод на подсъзнанието. Националното чувство – щом то съществува като елемент в подсъзнанието – е и елемент в художественото творчество. И то именно дава специфичния нюанс на това творчество: то прави от музиката на Бетховена или поезията на Гьоте немско изкуство, от музиката на Шопена или поезията на Словацки – полско изкуство, от музиката на Чайковски или поезията на Пушкина – руско изкуство… Линхард и Бартелс, които пледираха тъй разпалено каузата на „родното изкуство“, въпреки своята искрена любов към народния бит на всички немски области, не можаха да създадат едно изкуство толкова „родно“, колкото е родно – немско – изкуството на Рих. Демеля или Стеф. Георге, модернистите, против които бе насочено течението Heimatkunst. В гладките стихове на Георге или бурните строфи на Демеля живее еднакво силно и вярно немското национално чувство, живее духът на немския народ от толкова века – вековете, на които са приемници и плод художниците от днес; също тъй, както в поемите на Верхарна гърми пулсът на „цяла Фландрия“ (toute la Flandre) – героичната Фландрия на l’Escaut и борбите против Алба; – не по-малко, отколкото в драмите на Метерлинк – Фландрия на снажните мълчаливци и печалните католически напеви под тежкия стон на оргела; също тъй, както във виденията на Яворова (след „Безсъници“, а не в първите му „народни песни“, като „Заточеници“, „Калиопа“, „Градушка“) е отразен ужасът на ония векове, които образуват българското битие (а не бит) – не по-малко отколкото в „модернистичните“ сънища и рапсодии на Траянова; което е ясно акцентуирано – за уверение на слепците – в няколко песни, писани през 1912.“

„Никога Народният театър не е падал тъй дълбоко в преизподнята на художественото невежество и художествената анархия – както днес: това впечатление имат всички ценители на изкуството у нас – близки или отдалечени от театъра.“

„Писателю,

Ти се отказваш да служиш на ежедневния живот, на суетния шум на делничния ден. Ти търсиш празник. Изкуството, красотата е за тебе празник. Но този егоистичен твой празник – твой празник – какво общо има той с алтруистичния живот на човечеството? С Живота, писан с главна буква? Защото: това, което ти наричаш твое творчество, твоя поезия – то е само частен твой дневник, дневника на ежедневния, егоистичния твой живот. Дневник в стихове или дневник в разкази. И тия стихове, и тия разкази – ти ги съчиняваш само за свое собствено удоволствие. И затова те не трогват никого освен тебе и твоите приятели. И затова твоята литература, нашата, българска литература не играе никаква роля в българския живот.

Защото Животът е проблема.“

„Фашизмът е последната уж спасителна идеология на агонизиращата днес Европа. Европа, поклонница на „демокрацията“, в ужаса на своето отчаяние, пред прага на гибелта си снема маската на „демокрацията“ и оголва истинския си лик – фашизма. Демокрацията значи реакция – най-черна реакция – и в Европа, и у нас. Тъмните сили на едно минало, което е вече нравствена, биологическа и историческа невъзможност, се надигат озверени против идеалите на бъдещото човечество, което се заражда днес; надигат се с целия арсенал на минали нелепици, които звучат като абсурд в днешния век – и с тях уж искат да спасят света. Това е реакция, това е фашизъм – един исторически абсурд, нещо повече – невероятна за XX в. глупост. Думата не е силна. “

Естетиката е същевременно и етика – по силата на простия факт, че всяко естетично проявление – всяко художествено произведение – всяко изкуство – е проявление преди всичко на човека… Защото ний съществуваме! Затова и в художника ний дирим преди всичко човека – етичния елемент. Човекът преди всичко! Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог.“

Творчеството на Гео Милев тук

Книги  за Гео Милев тук

„Една и съща нощ“ тук

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …