Лира Литературно-рекламна Агенция
Мойзес Наим (63) е почетен член на изследователската организация за международна политика „Carnegie Endowment for International Peace“. Неговите статии се публикуват в медии в цял свят, а е написал и над 10 книги. През 2013 г. британското списание „Prospect“ го определи за един от водещите световни мислители. През 2014 г. д-р Наим беше класиран между 100-те най-влиятелни лидери на мисълта от „GDI Gottlieb Duttweiler Institute“ заради проучванията, свързани с последната му книга „The End of Power“ (Краят на властта) – първият читателски избор на Марк Зукърбърг. Предлагаме ви интервю с Наим, публикувано в aawsat.net.
–––––––––––
В книгата ви „Краят на властта“ се набляга на тезата, че в наши дни властта е лесна за печелене, трудна за използване и най-лесна за губене. Бихте ли обяснили тази концепция?
– Това наистина е ключовото послание в книгата. В исторически аспект се вижда, че силните винаги имат стени, които ги предпазват от претенденти, конкуренция. Така е в политиката, финансите, спорта. Ако си силен, винаги имаш нещо, което те пази. Армията – оръжия или пари за обновяване на арсенала. Ако си политик, това са многобройните ти избиратели. Същото е и ако си религиозен лидер. Но тези стени не са здрави като преди. Днес те са по-лесни за заобикаляне и унищожаване.
Защо дойде краят на властта след Арабската пролет? Във всички тези страни днес цари хаос, нито една не се стабилизира.
– Никой не държи ключовете за властта. За мен промените бяха положителни, защото отвориха врати за граждани и потребители. Срутиха се монополи и се отвориха възможности пред нови играчи. Но това си има и лоша страна. Образува се вакум в най-различни аспекти. Много организации имат властта да се защитават, но не и да управляват. Същото виждаме и в САЩ и Италия, където успешните правителства не могат да си спечелят силни съюзници. Ако властта е разделена, това означава чупливо правителство. В страните от Арабската пролет има много играчи, които имат власт, но никой няма способността да управлява. В книгата си предлагам нов начин на мислене, който да реши проблема.
Какво е мнението ви за Сирия? Казвали сте, че тя е провалила се държава.
– Сирия може да се разцепи на 3 части, всяка от която сама по себе си да бъде провалила се държава. Още един подобен случай, в който има играчи с власт, но никой не може да управлява.
Пишете, че младите хора днес са по-силни от преди. Давате за пример протестите на Уолстрийт.
– Една от най-важните промени, които се случиха в последните години, е че индивидуалностите имат повече власт от всякога. Те имат силата да се противопоставят. Един от начините е организация. Има огромен брой неправителствени организации във всяка сфера и те, по всичко личи, са активни и ефективни. Пример е „Tea Party“ в Америка и движенията покрай „Окупирай Уолстрийт“. Също антимиграционните организации в Европа. Класическите политически движения не могат да привличат силни индивидуалности, не могат да привлекат и младите. Ето нещо, по което те могат да се учат от неправителствените организации.
Пишете още, че властта на военните не е като преди и давате пример със сомалийските пирати, които отвличат чуждестранни кораби.
– Това е важен пример, който набляга на това, което се опитвам да обясня. Пиратите използват порутени лодки и морално остарели оръжия и въпреки това успяват да отвлекат нови и мощни кораби. Великите сили не успяват да се защитят от тези пирати. Това ни показва, че военната мощ е ограничена. Дори Америка, която има огромен бюджет за отбрана, не може категорично да спечели войните, в които се ангажира.
Бихте ли коментирали твърдението си, че гъвкавата власт е по-силна от тази със здрава ръка и факта, че властта е в преход от Запада към Изтока?
– Има такива, които спорят срещу факта, че властта мени местоположението си. Но за властта трябва да се мисли като за ескалатор. Винаги има една, която се издига и такава, която слиза надолу. Самата природа на властта се променя. Лесно се придобива власт, нейното прилагане е трудно, а е толкова лесно всичко да бъде изгубено.
Кои са най-интересните теми, с които се сблъскахте, докато работихте в списанието „Foreign Policy“?
– Дойдохме до любимата ми тема. Бях главен редактор на това списание 14 години. Публикувахме интересни текстове като „Свят без Израел“ и „Идеология на развитието“. Моят живот се дели на 3 важни фази – завършването на докторантурата ми, работата ми като министър на търговията на Венецуела и времето като главен редактор на „Foreign Policy“. Бях горд с анализите, които публикувахме. Конкуренцията беше жестока, но се опитвах да дам на читателя уникален поглед върху най-интересното, което се случваше в света. Процесът за съставяне на всеки брой изискваше революционни идеи. Спомням си, когато стартирахме колонката „Помисли отново“. Опитахме се да обърнем общественото мнение към организации като „Ал Джазира“ и политически личности като Кондолиза Райс. Опитахме се да покажем на читателя как да мисли нестандартно, да погледне ситуацията от друг ъгъл.
Името ви е Мойзес Наим, а сте роден в Либия?
– Да, роден съм в Триполи, а семейството ми се премести във Венецуела, когато бях на 4 години. Фамилията ми е датирана 6 поколения назад в Либия.
Говорите ли арабски?
– Не, но майка ми и баща ми още говорят арабски във Венецуела. Разбирам какво казват, но не мога да говоря добре. Обичам арабска музика, съвременните неща. Естествено, израснах с либийска кухня. Дори съпругата ми, която е от Венецуела, се научи да готви либийски ястия.
Свързани заглавия
Първата препоръчана книга от Марк Зукърбърг е все още свободна за България
Тиражът на книга бе изчерпан за часове заради читателския клуб на Зукърбърг
Марк Зукърбърг направи Литературен клуб във „Фейсбук“
