„Животът ми като екшън герой“ от Дженет Тажиян (анотация и откъс)

11.01.2015 Любопитно

Дерек има невероятната възможност да участва като каскадьор и дори като екшън герой в истински холивудски филм, в който голямата кинозвезда е известна тийнейджърка.

Когато обаче снимките започват, той научава, че заради главния герой трябва да носи перука – нещо, за което приятелите му ще го скъсат от подигравки. И, сякаш това не е достатъчно, родителите му искат да го разделят с домашната му маймуна, а най-добрият му приятел пуска в youtube унизително видео, в което Дерек не е в най-добрата си светлина. Може ли животът да е по-несправедлив?

Въпреки всички провали обаче неустоимият дванайсетгодишен чаровник се взима в ръце и даже успява да оправи нещата.

ОТЗИВИ

„По-сърдечна версия на „Дневникът на един дръндьо“, която запазва хумора, но добавя повече история в сюжета.”„ – „Киркус ревю“

„Дайте тази книга на хлапетата, които мислят, че не обичат да четат. Може да промени мнението им.” – „Буклист“

„Освен страхотната история за едно момче (и неговото куче), за белите, в които се забърква и за научените уроци, които не се преподават в училище, книгата има и още един голям плюс – забавните илюстрации на думи, които Дерек сам рисува.” – Цветомира Дукова,

„В първата книжка изляза на български език Дерек ще се превъплъти в ролята на таен агент, който ще трябва да проучи миналото си. В останалите си „неработни” дни той е 12-годишно хлапе, което а/мрази да чете книги от списъците със задължителна литература и б/ненавижда да си прави речници с непознати думи, които е срещнал в текста.” – Анастасия Карнаух

ЗА АВТОРА

Дженет Тажиян е автор на множество популярни в САЩ романи за деца и тийнейджъри. „Животът ми като таен агент“ е първата книга от нейната поредица „Историите на Дерек“, която вече се превърна в международен хит, преведен на 13 езика.

ЗА ИЛЮСТРАТОРА

Джейк Тажиян рисува илюстрации към различни думички върху картончета още от началното училище (в момента е на петнайсет) и вече има куп, по-висок от къща. Джейк обича да разхожда кучето си Синдър всяка сутрин.

ОТКЪС

Почти като на Коледа

– На снимачната площадка има безплатна храна? Защо не ми каза по-рано?

Баща ми поклаща глава:

– Мълчах си точно по тази причина. Минавам през голямата каравана и просто не знам откъде да започна. Торта, кексчета, бисквитки, безалкохолни, чипс, топъл шоколад, дъвки – и то само на първия ред! Това е като да напълниш десет кошници с лакомства на Хелоуин, без да е нужно да се преобличаш и да тропаш по хорските врати. Преглъщам огромна хапка от първия си шоколад. – През всичките тези години е можело да ям безплатна храна?

– Храната е запазена за актьорите и снимачния екип – казва татко. – Не за сина на художника. Работният ден тук е дълъг, членовете на екипа има нужда да презаредят.

Когато започвам да пълня джобовете си с бонбони, баща ми ме поглежда с един от онези негови погледи.

– Презареждам!

Тони се смее и казва, че няма проблем. Сякаш за да се присъедини към купона с безплатната храна, татко си сипва кафе. Аз избирам следващото си шоколадче и си мисля колко по-поносимо би било училището с хранителни доставки като тези. НЕ лелките от столовата, които разбъркват огромни тенджери с нещо кафяво за обяд, а доставчици, които по цял ден подреждат дълги редици шоколади, торти и пайове, за да могат децата да минават и да си вземат безплатно.

В един идеален свят всичко това ще е разположено точно до нашите шкафчета с Мат, така че да мога да си вземам по някоя вкусотия след всеки час. В сравнение с тази снимачна площадка училището започва да ми изглежда като най-ужасното наказание на планетата – дори по-лошо от това да те завържат с вериги за група момичета, които не спират да

бъбрят. Ако бях от децата, които събират подписки и организират разни инициативни комитети, това ОПРЕДЕЛЕНО е проект, в който бих вложил време и енергия.

„Животът ми като екшън герой“ тук