Лира Литературно-рекламна Агенция
Дебютният роман на Теодора Бургуджиева „Въртоп“ е сред номинираните за наградата „Хеликон“.
––––––––
Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?
– Като дете се занимавах с „книгоиздаване” – пишех приказки, илюстрирах ги, зашивах страниците с конец, отбелязвах и цената. По-късно, в годишника на класическата гимназия публикуваха мои стихотворения. Но поетичните ми опити приключиха, когато уж на шега ме обвиниха в натурализъм. След дълги години неписане, се появи „Въртоп” – една истинска история, която отдавна искаше да бъде разказана.
Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?
– С голяма радост, с благодарност за подадената приятелска ръка, с надежда. Благороден е трудът на журито, което години наред изчита десетки творби в името на идеалната цел – да подкрепи новата българска литература.
Какво е да си писател днес?
– Още по-трудно, отколкото в отминали епохи. Сега хората имат по-добър достъп до информация и много по-лесно биха могли да „хванат” автора в неточност или неистинност. Освен това в наши дни всички робуваме на т. нар. „политическа коректност”, както и на различни моди, които продават. Читателите в наши дни са разглезени от огромното количество текстове, предлагани на книжния пазар. Днес удивително много хора пишат. Бих направила следното сравнение със света на музиката. Представете си семейството на Бах. Всички мъже в него свирят и композират на едно доста добро ниво. Но Йохан Себастиан е само един. Така че в това количествено натрупване няма нищо лошо. Напротив. Убедена съм, че в скоро време ще се появи новият Стендал или Достоевски – разбира се, в модерен вариант.
Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?
– Основната задача на писателя е да развие у читателя изискан вкус, да го издигне на по-високо интелектуално ниво, да му разкрие тайните на света. Хубаво е, когато книгата е увлекателна, но не бива тя да служи само за забавление. Бих наградила писател, чиито текстове ми носят не само удоволствие, но и ме карат да се замисля.
Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?
– Елин Пелин. Димитър Талев. Димитър Димов. Джордж Оруел. Уилям Голдинг. Албер Камю. Борис Виан. Габриел Гарсия Маркес.
Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?
– Разказите на Елин Пелин, Георги Райчев, Чудомир. „Тютюн” – чела съм я много пъти. Мопасан. Иън Макюън. Алис Мънро. Допада ми пестеливият и ненатрапчив стил. Интересен ми е психологическият и социален анализ на персонажите.
Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?
– Добре е да се има предвид, че важните книги в живота на човека се променят с времето – някои остават, а на мястото на други се появяват нови. При така натрупаното изобилие от книги през годините и увеличаването им в геометрична прогресия в наши дни, и при липсата на време те да бъдат прочетени изцяло и внимателно, понякога е трудно да се ориентираме сами. Тогава предпочитаме да се опрем на чужда преценка. Като цяло, не е лошо четящият човек да има своя собствена класация на любими книги, но без да я натрапва като меродавна.
„Въртоп“ тук
Свързани заглавия
Мариана Найдова: Хората сме и ходещи книги
Емилия Дворянова: Единственият писател, който ми е повлиял „житейски”, е Достоевски
Мирела Иванова: Художествената литература не се побира в крайността на списъка
Палми Ранчев: Харесва ми да си представям писателското битие като приключение
Христо Карастоянов: Добрите книги са учебници по писане
Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже
Любомир Николов: Голямата част бестселъри са добре шлифован занаятчийски продукт
Теодора Димова: Винаги се вглеждам в номинациите, а не в наградите
