Недялко Славов: Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже

02.12.2014 Интервюта

Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Има особено място в съвременната българска литература. Носител е на различни национални награди за поезия и проза. Романът му „Портрет на поета като млад” е сред номинираните за наградата „Хеликон”.

–––––––––

Как бихте се представили пред публиката на „Книжарница” – все четящи хора?

– Като неспокоен, открит и прям човек. Мисля, че така и пиша.

Как приемате номинацията си за наградата „Хеликон”?

– Като знак за осъществен контакт. Значи нещо някъде по пътя на думите ми се е случило. И като признание, разбира се.

Какво е да си писател днес?

– Каквото е било винаги през времето. Не зная защо трябва да се смятаме за толкова специални в исторически план. Все така и днес няколко неща крепят крехката ни цивилизация: любов, свобода, творчество. Истинският писател просто им служи.Конкретното му име е само хетероним на Демиургът.

Ако зависеше от вас, на какъв тип книга и писател бихте дали награда?

– На съвременен, дълбоко метафоричен автор. Най-трудно се пише в сегашно време. Може да промениш историята, да си измислиш бъдещето, но съвремието си не може да промениш нищо. Никого не можеш да излъжеш – прекалено много очевидци има. Да създаваш художествена реалност при съществуваща реалност е като да ходиш по въже. Една неистина, една лъжа, правиш грешна стъпка и край.

Кои български и чужди писатели според вас трасират литературата на ХХ и ХХI век?

– Българската – Вазов, Яворов, Далчев, Ем. Станев ( Само заради разказа му „Смъртта на една птица” трябваше да имаме Нобелов лауреат!), Радичков. Световната – Набоков, Джойс, Аполинер, Елиът, Кавафис, Песоа, Рембо, Паунд. Говорим за последните стотина години, разбира се. Колосите, трасирали пътя им, са преди тях.

Кои са най-важните за вас книги и автори? С какво ви повлияха?

– Като дете – „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция” на Селма Лагерльоф. Тази книга ми внуши, че летенето е задължително за хората.Както и ”Ян Бибиян на луната” на Елин Пелин. После „Том Сойер”. Историите на Том Сойер по Мисисипи ги изиграх по пясъчните острови на Марица. В юношеството имам бяло петно откъм книгите. Появи се тоя ангел и дявол – Жената и дълго време съзнанието ми бе отнесено от Нея.После в младостта ме разтърси и поезията: Аполинер, Хьолдерлин, „Пияният кораб” на Рембо, Уитман, Паунд,Рилке, Куазимодо, Шимборска, Яворов, Далчев.

В по зряла възраст тръгнах да изкачвам върховете на литературата, осемхилядниците: Алегиери, Гьоте, Шекспир, Сервантес, Гогол, Толстой,Достоевски, Набоков, Песоа, Джойс, Хемингуей, Пирандело, Казанзакис

Как гледате на така модерните напоследък анкети: десетте книги, които промениха живота ви?

– Случват се и умни анкети. Случват се и умни отговори.Някои анкети казват за творците повече отколкото самото им творчество. Ще спомена не десет, а 12 книги и отделни творби, защото четенето е като присъствие на Тайната вечеря.

Това са моите дванайсет апостоли))! Сред тях няма нито един, който да предаде Спасителната мисия на Словото:

„Фауст” – Й.В.Гьоте,

„Дон Кихот” М.Сервантес,

„Мъртви души” – Н.Гогол

„Война и мир”- Л.Толстой

„Престъпление и наказание” – Ф.Достоевски

„Покана за екзекуция” – В. Набоков

„Книга на безпокойството” – Ф. Песоа

„Одисей”- Д. Джойс

„Алкохоли” – Г. Аполинер

”Пизански кантоси” на Е. Паунд

„ В очакване на варварите” на К.Кавафис