Чинуа Ачебе: Докато лъвовете нямат техни историци, историята на лова винаги ще фаворизира ловеца

16.11.2014 Автори

Днес, 16 ноември, се навършват 84 години от рождението на нигерийския писател и поет Чинуа Ачебе. Считан е за баща на африканската литература. Той беше известен най-вече с дебютния си роман „Things Fall Apart“. Творбата е публикувана през 1958 г. и изследва сблъсъка между колониализма и културата в Нигерия. Книгата е продадена в над 12 милиона копия в цял свят и е преведена на 50 езика. Според Нелсън Мандела с тази книга „Ачебе представи Африка на света”. Ачебе е автор на още много книги, изявявал се е като политически активист и критик. Той почина миналата година. Представяме ви цитати от Ачебе, публикувани в goodreads.com.

„Моето оръжие е литературата.“

„Когато страданието почука на вратата ти и ти кажеш, че няма място за него в дома ти, то отговаря, че си е взело собствен стол.“

„Разказвачът създава паметта, която оцелелите трябва да носят. В противен случай тяхното оцеляване няма значение.“

„На жените и музиката не бива да се поставя дата.“

„Ако не харесваш историята на някой друг, напиши своя собствена.”

„Слънцето ще огрее тези, които са се изправили преди то да се покаже, преди да огрее тези, които са коленичили пред тях.”

„Той танцуваше сякаш барабаните биеха единствено за него.”

„Ако видиш крастава жаба да скача посред бял ден, знай, че нещо иска да отнеме нейния живот.”

„Гордото сърце може да преживее общия провал, защото той не отнема неговата гордост. По-трудно и по-горчиво е когато човек се проваля сам.”

„Триумфът на написаната дума се постига, когато писателя достигне до съюз и доверие с читателя, а читателя стане готов да тръгне по непознати земи, обул литературни обувки, към по-добро разбиране на себе си и обществото, както и чуждите народи, култури и обичаи.”

„Има една велика поговорка – докато лъвовете нямат техни историци, историята на лова винаги ще фаворизира ловеца. Когато разбрах смисъла, осъзнах, че трябва да стана писател.”

„Ако един пръст бръкне в мръсотията, той ще изцапа и останалите.”

„Светът е като танцуването с маски. Ако искаш да го видиш добре, не стоиш на едно място.”

„Джоузеф Конрад е проклет расист. Тази истина не се споменава в критиките относно неговите творби, защото белият расизъм към Африка е толкова нормален и възприет начин на мислене, че манифестациите в негова чест остават незабелязани.”

„Добрият писател не се нуждае да му казват нищо друго освен да продължава по същия начин. Мисли за работата, която си си поставил и я върши колкото можеш по-добре.”