Лира Литературно-рекламна Агенция
„Инвестициите в образованието са инвестиции в човешки ресурс. Човекът е не само мярка за всички неща, той е надеждата на света. Но и неговата заплаха. Когато една държава разполага с потенциал от добре образовани хора, тя много по-лесно ще намери пътя, ще преодолее изоставането си, ще се включи в световния пазар на ценностите. С орди от хищни неграмотници какво да направиш? Накъде да напреднеш? Днес усърдно произвеждаме дипломирана неграмотност, но тя няма да ни изведе на пътя на спасението.
Упадъкът ще се разраства като резултат от тоталната демотивация на умните млади хора да се заемат със сферата на образованието. Никой не иска да е част от гетото. Сантименталните цветя в началото и в края на учебната година са едно, а истината за делника е съвсем друга. Когато си изправен срещу една демотивирана и развратена от медиите маса какво можеш да направиш! И кого можеш да превъзпиташ? Училището е място, където обществото лицемерно е маскирало своята пълна безотговорност към децата на България.
За мен студентите са точно това – интелектуални партньори. Ако ги загубя като такива, значи съм загубил и смисъла на своята работа. Трябва да стана обикновен говорител на Институцията. Младите хора имат нужда от умствени алтернативи, от интелектуални провокации и приключения. На тях също им е омръзнало да седят в света на глупашкото и вулгарно дърдорене. Не можем всички колективно да потънем в блатото на посредствеността и само няколко мехурчета да напомнят, че някога в света е имало живи и любопитни хора.” – Валери Стефанов в интервю за в. „Сега”
Свързани заглавия
Книги от Валери Стефанов тук
Не можем всички колективно да потънем в блатото на посредствеността и само няколко мехурчета да напомнят, че някога в света е имало живи и любопитни хора. Да, но потъваме!
Потъваме бавно, неусетно почти още от времето на Адам и Ева , потъвахме пет века , изплувахме,когато имахме духовни сили и стремеж , а нямахме физическа възможност /намери се помощ /, сега пак потъваме ; струва ли си да се вайкаме САМО? Ясно е , че този израз е художествено средство /за равносметка и отрезвяване /, но обществото според мене наистина прехвърля всички отговорности за новото поколение на училището /сякаш то,поколението е затворено в учебен буркан /, а от учителите изисква да са жертвени буфери . Е, няма такава методика ! И сам воинът е войн , но дали е победител?