Лира Литературно-рекламна Агенция
Ан Райс е родена и израснала във Френския квартал в Ню Орлиънс, Луизиана. Става популярна още с първия си роман – „Интервю с вампир“ през 1976 г. Книгата е последвана от няколко продължения, обединени в серията „Вампирски хроники“. Големият удар обаче е през 1994 г., когато „Интервю с вампир“ излиза на големия екран с Брад Пит и Том Круз в главните роли. Следват още два филма от поредицата – „Вампирски хроники“ и „Царицата на прокълнатите“, която също бе филмирана наскоро.
Райс е отгледана като католик, но като тинейджър се отказва от религията. В началото на XXI век обаче отново се обръща към вярата. Тогава публикува книгите „Христос – годините след Египет“ и „Christ the Lord: The Road to Cana“ – фикции на различни исторически моменти от живота на Исус. След няколко години писателката отново се дистанцира от църквата, макар да настоява, че Бог остава важна част от живота й. В момента дори се филмира поредната й книга за Христос: „Христос – годините след Египет“.
Освен популярните вампирски серии и изследванията на живота на Исус, авторката пише и няколко исторически романа, някои под псевдонима А. Н. Локелор. Тази есен бе обявено, че еротичната й трилогия за Спящата красавица пък ще бъде адаптирана за телевизията. Досега книгите й са продадени в над 100 млн. копия.
Вампирът Лестат се появи отново, след 11 години мълчание, в последната й книга „Prince Lestat“, излязла на англоезичния пазар преди няколко дни. По този повод Ан Райс даде пространно интервю за сп. „Smashing Interviews“.
––––––––
В едно интервю казвате, че Лестат е ваше алтер его. Защо чакахте толкова много, за да продължите историята?
– През 2003 г., когато приключих „Blood Canticle“, почувствах, че това е краят. Вече нямах неразказани истории за вампира Лестат. Той беше част от живота ми в едни отминали времена, но аз се промених оттогава. Асоциирах го с разни неща, които са ми се случвали през годините, но това премина. След това обаче не знам как стана, но почувствах нужда да се върна назад, да препрочета тези истории. Започнах отново да мисля за него, да чувам гласа му и да разбера дали има нещо ново за него, което бих могла да разкажа. Открих много нови истории. Мисля, че е хубаво да си дадеш почивка за едно десетилетие, да оставиш света да се променя. Сам ти да се промениш, да преминеш през период на духовно израстване и след това да се обърнеш назад със свеж поглед. Дори сега вече пиша следващата книга. Има толкова много за казване, че чак ми е трудно да избера по кой път да хвана.
Новата Ви книга наистина ли е продължение на „Царицата на прокълнатите“?
– Не, всъщност тя е продължение на всичко досега. Вампирите се появяват в настоящето. В книгата става ясно как те се справят с живота през 2013 г. Но „Prince Lestat“ наистина прилича най-много на „Царицата на прокълнатите“. Всички други книги досега се опираха само на един вампир, на неговите спомени и чувства. А последните две разглеждат много повече герои.
Въпреки мерките за сигурност от страна на издателя Ви, във виртуалното пространство предварително се появиха копия на книгата ви. Според слуховете в новата книга вампирският свят е в криза. Така ли е?
– Е, това е ревюто на издателя. Наистина в първата глава още Лестат разкрива пред какво е изправен светът в момента.
Говори се, че има планове да се направи филм по „Вампирски хроники“. Всички книги ли ще бъдат включени в този проект?
– Да, такъв е планът. Но засега не знам доколко е възможно всички истории да бъдат включени. Ще видим какво ще се получи, засега е рано да се каже.
Вече се работи по филма по „Христос – годините след Египет“…
– Много съм развълнувана от това. Наистина е голямо постижение да се направи една независима продукция за времето, когато Исус е бил малко дете. Особено днес, когато сме обградени от толкова много супер герои. А екипът, който прави филма е страхотен. Режисьорът Сайръс Норасте прави великолепен филм. Сценарият също е страхотен, изцяло съобразен с текста на книгата. Те се съобразиха с желанието ми всичко да е, както е описано в Библията, да е теологически достоверно. Исках филмът да е приемлив за християни и евреи. Иде ми да зарежа всичко и да отида до Рим, за да видя как снимат.
Значи не сте коригирали сценария?
– Не, не съм. Екипът написа сценария, като през цялото време се допитваше до мен. Слушаха ме за всичко и честно ви казвам, сценарият се получи много добре.
Кога ще бъде завършена лентата?
– Говори се, че ще е на екран за Великден 2016 г. Естествено аз съм нетърпелива и се надявам да е готов още за Коледа 2015 г. Но знам, че отнема време. Ще видим какво ще стане. Това е филм за Христос, който ще се хареса и на децата. Напоследък хората се притесняват да водят децата си на прожекции на такава тема, особено след „Страстите Христови“ на Мел Гибсън. Беше твърде кървав филм. Разбирам го. Но филмът по моята книга е по-различен. Филм за едно малко момче и неговия свят. Надявам се децата и семействата да го приемат добре.
Очаква се филмирането и на еротичната Ви поредица… Наричат трилогията „The Sleeping Beauty“ „новата“ „Петдесет нюанса сиво“. Как една такава сексуална тематика може да бъде превъплътена в екранна версия без да се превърне в порно?
– Оставила съм изцяло работата по сериала в ръцете на продуцента Рейчъл Уинтър. Тя има опит и вече бе номинирана за „Оскар“ за филма „Dallas Buyers Club“. Рейчъл е истинско динамо на творческа енергия. Възхищавам й се и вярвам, че ще й се получи.
Ще има ли още книги от тази поредица?
– Може би. Вече не казвам „не“ и „никога“ за нищо.
Написахте „The Sleeping Beauty“ през 80-те, но книгите все още са популярни. Дали е заради жанра им?
– Този въпрос би поставил всеки писател в неудобна позиция. Иска ми се да кажа, че са популярни, защото наистина са добре написани и са забавни. Идеята ми бе да направя садо мазо фантазиите игриви. Всичко се случва в царството на приказките и никой не е наранен. Става дума наистина за фантазии, които хората да харесат. Читателите искат да си представят как са носени от прекрасен принц, който ги подчинява за удоволствие. В поредицата няма насилие, убийства, кръвопролития, нищо ужасяващо.
Наскоро в страницата си във „Фейсбук“ попитахте: „Защо жените четат повече от мъжете?“. Имаше един коментар от мъж, който твърдеше, че „четенето е за наивни и лишено от мъжественост“. Вие какво мислите?
– Видях този коментар. Не знам какво да мисля. Признавам си, като прочетох мнението му, си казах: „Явно не познавам мъжете толкова, колкото си мисля. Защото израснах в свят, в който мъжете постоянно четяха.“. Съпругът ми беше преподавател по английски език. Всичките ми приятели от колежа също бяха четящи мъже. Те постоянно четат. Светът им е пълен с книги за философията, литературата и поезията. Баща ми беше същият. Къщата ни беше претъпкана с книги. Затова никога не съм предполагала, че момчетата не четат по някаква определена причина. Но знам, че повече четат жените. От разговорите си с издатели знам, че дори писатели като Том Кланси имат по-голяма женска аудитория. Ако това не е така, те никога няма да стигнат до върха на класациите за бестселъри. Може би си мислите, че Стивън Кинг, Кланси или Джеймс Патерсън пишат за мъже, но фактът е, че те имат огромна читателска аудитория, съставена от дами.
А Вие какво четете в момента?
– Точно попаднах на един ръкопис, който ще излезе догодина. Казва се „My Sunshine Away“ на Ем Оу Уолш. Страхотен роман. Разбира се, прочетох и последния роман на Лий Чайлд „Нещо лично“. Не ходя никъде без Джак Ричър в джоба си.
А какво пишете в момента
– Работя по втората част на „Prince Lestat“. Романът е с работно заглавие „Blood Paradise“.
Свързани заглавия
Ан Райс се връща към вампира Лестат
Ан Райс се подписа под петиция срещу тормоза на писатели в „Амазон”
Писането е кървав спорт (съвети за писането от майстори)
Ан Райс: Четенето стимулира писането ми
Книги от Ан Райс тук
Книги, с главен герой Джак Ричър, тук
