Днес, 21 октомври, се навършват 224 години от рождението на френския поет, писател и политик Алфонс дьо Ламартин. Той е определян за първия френски поет романтик. На български език могат да бъдат намерени произведенията му „Вечерта“, „Езерото“, „Усамотение“ и др. Той е изключително важна фигура за основаването на Втората република във Франция. Награден е с Ордена на почетния легион. Интересен факт за него е, че през 1833 г. минава през България и остава 3 дни в къщата в Пловдив, построена от търговеца Георги Мавриди. Сега домът е наричан Ламартинова къща и е една от забележителностите в града. На Ламартин е кръстена и френската езикова гимназия в София. В края на живота си поетът става жертва на кредиторите и умира в бедност през 1869 г. Представяме ви цитати от Алфонс дьо Ламартин, публикувани в wikiquote.org и goodreads.com.
„Музиката е литературата на сърцето. Тя започва там, където речта свършва.“
„Понякога, когато един човек липсва, целият свят изглежда обезлюден.“
„Скръбта и тъгата могат да обединят две сърца много повече, отколкото щастието. Общите страдания са по-силни от общите радости.“
„Има жена в началото на всяко велико дело.“
„Любовта е омагьосаната зора на всяко сърце.“
„Бог е само дума, измислена, за да бъде обяснен света.“
„Да обичаш, за да бъдеш обичан, е човешко. Но да обичаш заради самата любов е ангелско.“
„Колкото повече виждам представителите на хората, толкова повече се възхищавам на кучетата си.“
„Миналото и бъдещето са двете половинки на живота; едната казва „никога“, а другата — „винаги“
„Нашите единствени истини, човече, са нашите болки.“
„Не знам откъде идвам, не съм сигурен къде отивам.“
„Поетите са гласът на тези, които нямат глас.“
„Съвест без Бог е съдилище без съдия.“
„Франция е една скучаеща нация.“
„Църквата не се нуждае от реформатори, а от светци.“