Начало / Интервюта / Кейти Хикман, автор на „Тайната порта“: Ходенето е лека форма на самохипноза. За мен това е моментът, в който започвам романите си

Кейти Хикман, автор на „Тайната порта“: Ходенето е лека форма на самохипноза. За мен това е моментът, в който започвам романите си

От днес, 17 октомври, на българския книжен пазар е романът „Тайната порта“ на английската писателка Кейти Хикман. Тя е автор на седем исторически бестселъра, които са преведени на над двайсет езика. „Тайната порта“ е първа част от трилогия, която пренася читателите от съвременен Оксфорд в Константинопол през ХVI век. Хикман (54) живее в Лондон, съпруга е на Антъни Грейлинг – председател на журита на авторитетната награда „Букър“. Ето какво споделя тя за вдъхновението и писането:

„Не мога да дам никакъв отговор на въпроса за творческия процес на писане. Мога да говоря с часове за подбора на думи, как да се свържеш с агенти и издатели, но това винаги ме затруднява.

Когато започнах свой блог, за да промотирам романите си, с изненада установих, че пиша по-често текстове за това как разхождам кучето си, отколкото за самото писане. Струваше ми се доста по-забавно, отколкото да пиша за „добрата агония”, която е същността на написването и издаването на един роман и може да прозвучи на някого прекалено честно и разубеждаващо, когато го напишеш върху белия лист. Но когато препрочета писаното от мен, осъзнавам, че в моите публикации не е толкова важно кучето, колкото разхождането.

Имам нужда да ходя. Нуждая се от пространството и свободата, която разходките навън създават в главата ми. Така създавам пространство в съзнанието си, за да се настроя към думите, които ще дойдат после – както веднъж Пол Макартни описа своя процес за създаване на текстове.

Ходенето е съвършеният посредник. То е като сън посред бял ден, като свободно бленуващо състояние на съзнанието. Буден си, но не си съсредоточен в нищо конкретно; сам си със своите мисли, но не се опитваш да ги насочиш в конкретна посока. Също като взирането през прозореца на влака ходенето е лека форма на самохипноза. И за мен точно това е моментът, в който започва всичко.

Когато пишеш роман, той представлява обобщен образ на всичко, което знаеш. Той е всичко, което си прочел, всичко, което мразиш, всяко място, на което си бил. То е обобщение на всичко, което си. Накратко, процесът на извеждане и оформяне на всички тези неща – на спомени, чувства, преживявания, сънища – това е истинската мистерия.

Писането, особено писането на художествена литература, понякога е много плашещо, защото никога не си напълно сигурен какво ще измисли твоето подсъзнание.

Друг „бийтълс”, мисля че Джон Ленън, беше казал нещо като „Животът е това, което се случва, докато правим други планове”. Възможно ли е романите да са това, което се случва, докато разхождаш кучето си?”.

„Тайната порта“ тук

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

picture4

Светлана Дичева: Ако бях политик, щях да слушам внимателно интервютата с творци

Радиожурналистът предлага сега сборник с разкази Познавате кадифения тембър на Светлана Дичева от програма „Хоризонт“ …