Начало / Интервюта / Кейти Хикман, автор на „Тайната порта“: Ходенето е лека форма на самохипноза. За мен това е моментът, в който започвам романите си

Кейти Хикман, автор на „Тайната порта“: Ходенето е лека форма на самохипноза. За мен това е моментът, в който започвам романите си

От днес, 17 октомври, на българския книжен пазар е романът „Тайната порта“ на английската писателка Кейти Хикман. Тя е автор на седем исторически бестселъра, които са преведени на над двайсет езика. „Тайната порта“ е първа част от трилогия, която пренася читателите от съвременен Оксфорд в Константинопол през ХVI век. Хикман (54) живее в Лондон, съпруга е на Антъни Грейлинг – председател на журита на авторитетната награда „Букър“. Ето какво споделя тя за вдъхновението и писането:

„Не мога да дам никакъв отговор на въпроса за творческия процес на писане. Мога да говоря с часове за подбора на думи, как да се свържеш с агенти и издатели, но това винаги ме затруднява.

Когато започнах свой блог, за да промотирам романите си, с изненада установих, че пиша по-често текстове за това как разхождам кучето си, отколкото за самото писане. Струваше ми се доста по-забавно, отколкото да пиша за „добрата агония”, която е същността на написването и издаването на един роман и може да прозвучи на някого прекалено честно и разубеждаващо, когато го напишеш върху белия лист. Но когато препрочета писаното от мен, осъзнавам, че в моите публикации не е толкова важно кучето, колкото разхождането.

Имам нужда да ходя. Нуждая се от пространството и свободата, която разходките навън създават в главата ми. Така създавам пространство в съзнанието си, за да се настроя към думите, които ще дойдат после – както веднъж Пол Макартни описа своя процес за създаване на текстове.

Ходенето е съвършеният посредник. То е като сън посред бял ден, като свободно бленуващо състояние на съзнанието. Буден си, но не си съсредоточен в нищо конкретно; сам си със своите мисли, но не се опитваш да ги насочиш в конкретна посока. Също като взирането през прозореца на влака ходенето е лека форма на самохипноза. И за мен точно това е моментът, в който започва всичко.

Когато пишеш роман, той представлява обобщен образ на всичко, което знаеш. Той е всичко, което си прочел, всичко, което мразиш, всяко място, на което си бил. То е обобщение на всичко, което си. Накратко, процесът на извеждане и оформяне на всички тези неща – на спомени, чувства, преживявания, сънища – това е истинската мистерия.

Писането, особено писането на художествена литература, понякога е много плашещо, защото никога не си напълно сигурен какво ще измисли твоето подсъзнание.

Друг „бийтълс”, мисля че Джон Ленън, беше казал нещо като „Животът е това, което се случва, докато правим други планове”. Възможно ли е романите да са това, което се случва, докато разхождаш кучето си?”.

„Тайната порта“ тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

5197311_b

Никълъс Спаркс отново ни носи приятна изненада със „Завръщане“

Всяко едно завръщане е завръщане към себе си Автор на „Тетрадката“, „С дъх на канела“ …