Начало / Критика / „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“. Надежда Коева и Недялка Грозева участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.

–––––––

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

 Надежда КОЕВА

Ей, това книгата е опасно нещо. Особено ако е от онзи тип –  без картинки. Оставя те в ръцете на собственото ти въображение, създавайки нови необятни светове и напрежение какво се крие на следващата страница.

Колко ли по-лесен е светът за хората, които не четат? Не им се налага да стоят будни до късните часове, само защото са стигнали до „най-напечената част“ в някоя книга. Имат възможността да боравят с не толкова обогатен езиков речник, та не им се случва да прекарват часове в мъдрене каква ли беше онази така сложна, но и прелестна дума, която са могли да употребят в някой по-интелигентен разговор.  Могат спокойно да излизат от къщите си, без да се притесняват, че не са свършили пета, трета или поредната глава от книгата им.  Да не пропускаме и всички пари, които могат да спестят за дрехи, цигарки, часовници или видео игри. Ами! Че то кой не предпочита да си купи нова спирала или трети чифт маратонки тази седмица, пред приключенията на Хари Потър или житейските уроци от Хорхе Букай? Вероятно най-голямата полза от нечетенето е, че имаш много свободно време, което да прекарваш в… губене на самото свободно време. Което само по себе си е изкуство.

Четенето е способно да те докара до лудост. Не дай си Боже ти влезе някоя по-интелигентна мисъл в умната главица. Леле, да не говорим и за самоизграждането след всяка една прочетена книга! Както и новите знания… Ужас! Казали са, че човек никога не може да прочете една и съща книга. То като я прочетеш на шестнадесет, защо да я четеш пак на тридесет, за да разбереш, че гледната ти точка се е изменила? На кого му трябват такива самопроницания?

И всички светове, всички представи, всички възможни сценарии, които се завъртат в главата ти… ,че то това си е алюзия към съществуването на един по-хубав и цветен свят. Кой го желае? На всичкото отгоре, докато си захласнат по книгата, която четеш, изпускаш тролеи, влакове, спирки, метро и после ти се налага да ходиш десет, двадесет минути до вкъщи, понякога час. Ама то си е изморителна работа!През това изгубено време да си изгледал поне една турска сапунка или шоу програма за отгатване на „загадъчната“ дума.

Не четете! Изграждате се като личности и придобивате собствено мнение. Всичките ви пари заминават за знания! Започвате да си представяте несъществуващи светове, прочитайки някакви си там напечатани думи.  Представата ви за любов, доброта и човечност се променя! Ей, това книгата е опасно нещо, наистина…

–––––––-

 „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

 Недялка ГРОЗЕВА

Знаете   ли,   четенето   е  подготовка    за   нечетенето.   А   нечетенето    е  изживяване     на   нечетеното.    Онази    безсмъртна,    нежно    разпиляна  върху  подстъпите  на  живота  истина,  която  се  плиска  в  нозете  ни  като  чаша  вода  за късмет преди дълъг път. Вярвам в нея като безумец. И не съм убедена, че друго може  да  ми носи такава наслада.  Защото двете  са  свързани.  И четенето,  и  нечетенето  са  преживяване,  влизане  в  светове,  които  така  или  иначе,  водят  отново  към  едно  и  също.  Симфония  от  настоятелни  и  нежни  звуци,  която  в  същността си съхранява живот.

Само дето четенето създава финото усещане за гмуркане в чужди светове,  привилегията  да  докоснеш  нечий  опит,  докато настървено пътуваш  към себе  си, а съзнателно или не  – ти го правиш постоянно. Дори когато мислиш, че не  си  обръщаш  никакво  внимание.  Наскоро,  докато  пресичах  улицата,  която  пресичам  всеки  ден, в главата  ми се появи мисъл:  „аз  потъвам  там,  откъдето  извирам”. Хареса ми, защото показва безумната свързаност на нещата. Може би дори я обикнах. Оттогава я нося със себе си. Нима „ползата” от нечетенето не се  проявява  именно  във  „вредата” от четенето,  нима  двете  заедно  нямат  своята  неотлъчна допирна точка? Те са твърде свързани. Но това го разбираш, само когато от едното пристъпиш към  другото,  щом нахраниш  духа си в  преживяването  на  думите.  Когато си ги усетил като нокти на бясна маймуна, впити в   акупунктурата на сърцето ти. Когато съхраниш силата да отвориш книга или страница, да влезеш в нея, да бъдеш в  думите, да се буташ в тях и след това да излезеш, сякаш нищо не е било. Но да носиш онази любов и след  като  кориците  заспят  в дланите ти. И тя да личи в  очите ти, изсечена върху кораловите красоти на думите,  толкова  старателни в  мъдростта си. Та искам да кажа, че вредата от четенето може да я има, само ако останеш там.  За да осъзнаеш собствената си непрочетеност обаче, поне малко, трябва да си чел. Поне малко …

 

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

221506_b

Книга със скоростта на Ферари

Историята на създателя на легендарния автомобил Брок Йейтс ни поднася биография на известния автомобилист и …