М. Р. Кери: Героинята на „Ифигения в Авлида“ е ключът към „Момиченцето с всички дарби“

15.10.2014 Интервюта

М. Р. Кери е роден през 1959 г. в Ливърпул, Англия. Това е неговият артистичен псевдоним и не желае да разкрие истинското си име. Автор е на романи, комикси и сценарии за филми. Той нашумя в началото на годината след излизането на романа му „Момиченце с всичките дарби“, който се превърна в бестселър. Книгата вече е и публикувана на български. Представяме ви интервю с М. Р. Кери, дадено за thebooksmugglers.com.

––––––––––

„Момиченцето с всички дарби“ е базирана на разказа ви „Ифигения в Авлида“ – вашата версия на трагедията на Еврипид. Как решихте да се върнете на тази творба?

– Бях омагьосан от персонажите. Поне някои от тях. Не можех да спра да си мисля за Мелани. Все ми се струваше, че още има какво да се каже за нея. И преди ми се е случвало да пиша романи по свои разкази. Отворих прозорец към свят, който исках да посетя. Трябваше да продължа експедицията и да продължа да изследвам. Но Мелани е ключът. Постепенно осъзнах, че искам да опиша цялата й съдба. Осъзнах, че разказът ми е първа глава към едно по-голямо произведението.

Ще има ли адаптации на „Момиченце с всичките дарби“?

– Да, вече има филм, на който аз съм сценарист. Имаме прекрасен режисьор – Колм Маккарти. Той е сред най-търсените телевизионни британски режисьори. Участва в продукции като „Шерлок“, „Доктор Ху“ и много други. Също е сценарист и режисьор на прекрасния хорър „Outcast“. За мен беше повече от вълнуващо да работя с него. Интересното е, че писах романа и сценария едновременно. Трябва да се отбележи, че двете неща имат своите силни страни. Филмът представя само гледната точка на Мелани – какво се случва през нейните очи. Докато книгата показва гледната точка на 5 различни персонажа. Комикс все още няма, но ако има ще го илюстрират Питър Грос или Майк Пъркинс.

Историите за Апокалипсиса са много популярни – зомбита, вампири и т.н. Филмът на Джордж Ромеро „Нощта на живите мъртви“ е класика, хората гледат сериала „Живите мъртви“ и четат книгите на Джъстин Кронин. Кои книги или филми ви вдъхновиха да представите своя вариант?

– Фен съм на сериала и на творчеството на Ромеро. Не бих казал, че са ми повлияли, но определено съм мислил върху тях. Не бях чел „Проходът“ на Кронин преди да напиша „Момиченцето с всичките дарби“ и съм доволен. Щеше да сбърка представите ми за историята. Двете истории споделят едно и също ДНК. Но моят роман не съдържа думата „зомби“. Отново повтарям, че Мелани е ключът към всичко. Тя представлява невинност, но и чудовище. Исках да изследвам и как масовият вирус променя хората –човек да не бъде себе си повече заради страха си.

По какво писането на комикси, филми и книги се различават? Имате ли любима медия за изразяване?

– Всички тези форми на изразяване са различни, но и при трите съобщението към реципиента е най-важното. Не бих казал коя форма ми е любима, но мога да ги разграничава. Комиксът е кратък, има предварителен размер – 20 или 22 страници, излиза всеки месец. Структурата е много важна. При романа имаш много повече поле за изява. Дори да има предварителна договорка за размер, никой не обръща внимание. Може да се каже, че при романа си солов изпълнител, докато при комикса си част от оркестър. С романа се живее по-дълго. Преразглежда се, променя се, можеш да смениш хода на повествованието, ако решиш. Работата е по-дълга. Сценариите, подобно на комиксите, са силно ограничени. Те също са съвместен проект, в който участват много хора. Чувствам се късметлия, че съм имал възможност да се занимавам и с трите неща. Помага да научиш всички форми на разказвачеството, което е само в плюс.

Идва краят на света и трябва да се спасяваме. Кои са петте книги, които ще вземете със себе си?

– Само пет ли? Значи сигурно ще умра, докато се мотая. Все пак, ето: „Господарят на светлината“ от Роджър Зелазни, „Землемория“ от Урсула Легуин, „The Torturer Quartet“ от Джийн Улф, „Tristram Shandy“ от Лорънс Стърн и „The Gods Of Pegana“ от Лорд Дънсани.

Нашият сайт се нарича „Контрабандисти на книги“. Налагало ли ви се е да се занимавате с подобна контрабанда?

– Не, за щастие. Съпругата ми е книгохоличка като мен. Ако подът на спалнята се срути заради тежестта на книгите, тя просто ще каже – „да го построим по-здрав следващия път“. Освен, ако чете и не забележи.

Свързани заглавия

„Момиченцето с всички дарби“ от М. Р. Кери (анотация и отзиви)

„Момиченцето с всички дарби“ тук