Петя Стефанова спечели първа награда от конкурса за любовна поезия в Петрич

Първият национален конкурс за любовна поезия се проведе в Петрич, родния град на майстора на любовната лирика Евтим Евтимов, под надслов „Горчиво вино“. Със свои стихове участваха 208 творци от цялата страна. Конкурсът беше анонимен, а жури в състав: поетесата Романьола Мирославова (председател), издателят Пламен Тотев и поетесата Валя Василева, определиха трите най-добри творби. Първа награда получи Петя Стефанова за стихотворението „Среднощна приказка“, втора – Виктория Христова за „Моето вино“, а трета – Гълъбина Митева за „И аз съм като щъркела“. Според регламента на конкурса всеки автор можеше да участва само с едно, непубликувано произведение. Наградените автори получиха диплом и парични суми.

Организатор на конкурса е НЧ „Братя Миладинови 1914“ – гр. Петрич, което обяви наградите по време на голям тържествен концерт, отбелязващ 100 годишнината на читалището. Пред многобройната публика, препълнила залата, се изявиха звезди от различни жанрове – Володя Стоянов, Илия Луков, Коцето-Калки, Драго Драганов и др., както и местни изпълнители.

Гичка Тренева, секретар на читалището, връчи паметен плакет на Евтим Евтимов – гордостта на Петрич, както и на други изявени местни културни и читалищни деятели. Любопитен факт е, че в началото на творческата си кариера Евтим Евтимов е бил също секретар на читалището. Основите на първия национален конкурс за любовна поезия бяха положени в чест както на 100-годишнината на читалището, така и в чест на 80-годишнината на големия български поет.

Ето стихотворението, отличено с първа награда:

Среднощна  приказка

Тя си тръгна. Отвътре трънлива.

Външно – хубава, светла и млада.

Замълчаха щурците в копривата

и притихна съседната вада.

Тя пристъпи. По въглени тръгна.

Изгори си копитата даже.

Не остави и път – да се върне,

не желаеше нищо да каже.

Не таеше омраза – гората

все я мамеше, тъмна и гъста.

Несвободна – сърце зад ограда,

ослепя без поляните пъстри.

Тя си тръгна. По живо, по здраво.

Кадифена кошута в тъмата.

Отклони се, не тръгна направо,

а смирено последва тъгата.

Той не вика. Приседна на прага.

Стисна зъби – прехапан, по мъжки.

Не умееше шумно да страда

и остана след нея заслушан.

Но ловецът във него заплака,

остарял за последната крачка.

После вдиша светулки от мрака…

и зачака поредната плячка.

 Петя Стефанова

Книги от Евтим Евтимов тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от