Начало / Критика / „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“

Предлагаме ви два текста на тема „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“. Анита Николова и Елена Родимова участваха в едноименния конкурс на фестивала „Четящият човек“, провел се в Бургас през юни тази година.

––––––––––-

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“ 

Анита НИКОЛОВА

Четем ли? Защо да четем? Какво да четем? Кога да четем? Все въпроси, които сме свикнали да чуваме, но не сме се замисляли дали отговорите, които се дават, са просто, за да се измъкнем от неудобния въпрос или с тях наистина казваме, каквото ни е на сърцето.

Защо да четем и как да създадем на децата интерес към книгата? Четенето се явява нашето спасение от еднообразното и изпълнено с фалш всекидневие. Посягаме към книгата, когато искаме да видим нови светове, да потърсим и намерим смисъла в собственото си съществуване. За нас е важно да изпитваме наслада от четенето, а хубавата книга винаги има тайна, която проницателният читател да разкрие и именно в това се крие част от удовлетворението. Тя разказва истории, които още не сме изживели или такива, които не сме се осмелили да разкажем на останалите. Книгата е като лабиринт. Четеш, четеш, разгадаваш едно послание, второ, трето, а остават още куп тайни, до които не си достигнал. Бродиш из дебрите й, думите те омагьосват, попадаш в клопките на неподозираните истини, препускаш страница по страница, докато не стигнеш и до последния ред, а ако авторът е пожелал, можеш и сам да напишеш финала на историята, като така тя ще си бъде твоята – плод на фантазията, мислите и желанията ти.

Но четенето не е само отмора и забавление. То е своеобразна инициация в нечий авторов фикционален свят. При него осмисляме думи, ставаме съпричастни на нечия болка или радост. Както и да живеем, ние имаме потребност от книгата. Необходима ни е както въздуха, водата и любовта. Затова посягаме към нея, когато отчаяно се нуждаем от друга реалност, искаме да избягаме, да се извисим духовно.

И след планината от книги, към които сме се осмелили да посегнем, разлистили сме ги, прочели сме ги, обогатили сме се в културно и духовно отношение, сме станали част от сакралния акт на четенето. При него сме посветени в тайната на изкуството и смисъла, а в динамичното време, в което живеем, имаме нужда да търсим най-вече смисъла. Така прозираме истини, които са невидими за останалите. Превръщаме се в хора, които са крачка напред в духовното си усъвършенстване.

Четенето ни позволява да достигнем до мъдростта.

Четящият човек е мъдър.

 

„За ползата от нечетенето и вредата от четенето“ 

Елена РОДИМОВА

Колкото и да ти се струва странно – нечетенето на книги е много полезно, защото нечетящият човек е по-трудно разпознаваем (буквално и преносно) в сравнение с четящия. На улицата винаги ще познаеш кой чете книги и кой ги ползва, за да си подпира шкафа с тях. Мисля, че разликата е в погледа – този на четящите е жив, любопитен, вечно-търсещ-нещо. Дотук с външните белези, но това не значи че сме изчерпали темата докрай. Защо нечетенето е полезно? От финансова гледна точка пестиш пари, защото не си купуваш книги. Четящите имат много вреден навик – стараят се поне веднъж в месеца да отидат в някоя книжарница и да си набавят ,,дозата‘‘. Нечетящите нямат този проблем. Освен това, нечетенето на книги пести място вкъщи – вместо етажерки за книги може да има огромен плазмен телевизор. Нечетящият  е здраво стъпил на земята и живее само един живот – своя, а четящият  живее толкова живота, колкото книги е прочел. Нечетящият не мирише книгите и гледа с почуда четящия, който затваря очи и завира лице в отворената книга, говорейки нещо за необикновения й аромат. Нечетящият не си губи времето да прегръща книги и се смее на четящия, който с лек уплах споделя, че книгата толкова му е харесала, че я е почувствал почти жива, с душа. Нечетящият човек не се влюбва в литературни персонажи и не мечтае бъдещата му съпруга да прилича на Татяна Ларина или Наташа Ростова. Няма да го чуеш и да обяснява, че иска да притежава добротата на Квазимодо, чарът на Джей Гетсби, лудостта на Дийн Мориарти или бунтарството на Холдън Колфийлд. Нечетящият човек не се колебае и никога не се чуди как ли би постъпил Хамлет или Шерлок Холмс в дадена ситуация.

А каква е вредата от четенето? Четенето е като болест, а преносителят й  е четящият човек. Прочел е книга, която толкова му е харесала, че не може да не спомене за нея поне на няколко човека. И ето – книжният вирус е разпространен. Четенето може да навреди и на социалния живот, защото понякога  предизвиква силно желание да спреш общуването с хора, които не ти допадат, и да се върнеш към книгата в компанията на горещо кафе. Освен това четенето може да предизвика скептичност към киното – четящият човек винаги ще държи на тезата си, че книгата е в пъти по-добра от екранизацията й. Любовта към четенето прави четящия човек лесно предвидим – купуваш му книга за всички празници и знаеш, че си улучил с подаръка  и никога няма да се чудиш какво да му подариш или как да го изненадаш. А коя е най-голямата вреда от четенето? Пренася те от епоха в епоха, а през теб минава шеметен водовъртеж от идеи, събития и места. Резултатът: копнеж и желание да живееш в отминала епоха, което не е толкова лоша идея.

Свързани заглавия

Георги Лозанов: Прочетените и разбраните книги създават идентичността на модерния човек

Творбите, получили поощрителни награди в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Творбите, класирани на трето място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Творбите, класирани на второ място в конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”

Третият фестивал „Четящият човек”: Четящите хора продължават живота на книгата

1922-ма са чели книги в градския транспорт на Бургас, 50 от тях печелят награди
Пълният списък на победители от конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето“
Обявиха победителите във фотоконкурса на „Четящият човек“
Любен Дилов-син: Читателите на хартия скоро ще бъдат секта
Палми Ранчев: Спортът е хигиена. Писането е друг спорт
Христо Карастоянов пренесе публиката в далечната 1925 г.
Децата от „Усмивка“ четоха „Малкият принц“ на връстници от детски домове
Книжарите от „Хеликон-Бургас“ изненадаха с гурме и тест писатели и гости
Творбите, спечелили конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето”
Антон Парталев и Христо Кърджилов спечелиха конкурса „За ползата от нечетенето и вредата от четенето” (обновена)
Четящите хора пътуваха безплатно в градския транспорт на Бургас
Обявиха победителите в кулинарния конкурс на „Четящият човек“
Николай Фенерски сготви рибена чорба за „Четящият човек“
Мирела Иванова: Поезията е един от синонимите на свободата
Днес градският транспорт в Бургас е безплатен за четящите хора
„Четящият човек” завладя Морската градина във втория фестивален ден
„Четящият човек” потегли на трета обиколка
Георги Лозанов е носителят на наградата „Четящият човек” за 2014 г.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

ows_150300441192806

Марсел Пруст – нежният принц на модернизма

Роден е преди вече 150 години Чудо е самият му живот, защото се ражда след …