Днес, 21 август, се навършват 152 години от рождението на италианския писател Емилио Салгари. Известен е с историческите си романи. Близо век той е един от най-четените автори от Италия, като в един момент е по-четен дори от Данте Алигиери. Днес, макар и позабравен, Салгари все още в топ 40 на най-превежданите италиански автори. Смятан е за създател на жанра „спагети-уестърн“. Интересен факт е, че той е цензуриран у нас по време на социалистическия режим. На български са преведени романите му „Черния корсар“, „Сандокан срещу тигъра на Индия“, „Малайските пирати“, „Последната битка на Сандокан“ и др. Умира през 1911 г. Представяме ви няколко цитата от Емилио Салгари.
„Да четеш е все едно да пътуваш без багаж“.
„- Това са убежища за корабокрушенци.
– И кой ги строи?
– Англо-индийското правителство. Реката е по-опасна, отколкото ти се струва,
братко, поради огромните маси пясък, които течението премества непрекъснато,
така че корабокрушенията тук са много по-чести, отколкото в морето.
– Но не разбирам защо убежищата за корабокрушенци трябва да приличат на кули…
и без стълби са, погледни!
– Тъй като джунглата гъмжи от кръвожадни зверове, на определени места се издигат
такива кули за подслон на корабокрушенците, до тях се стига по подвижна стълба,
която може да се изтегля нагоре“. – из „Двата тигъра“.„Малкият плавателен съд с двама мъже в него, който с мъка напредваше по черните като мастило вълни, държейки се настрана от високия отсрещен бряг, който се очертаваше смътно на линията на хоризонта, сякаш там се криеше някаква опасност, рязко спря. Издърпали бързо греблата, двамата моряци се изправиха отривисто и загледаха неспокойно пред себе си, устремявайки поглед към една огромна сянка, която сякаш изведнъж бе изплувала от вълните“. – из „Черния корсар“.
„И двамата бяха на около четиридесет години, но с енергични, остри очертания на лицата, които изглеждаха още по-дръзки от гъстите, четинести бради, не познали, по всяка вероятност, употребата на гребен или четка“. – из „Черния корсар“.
„Две широкополи, филцови шапки, надупчени на много места и разпокъсани, покриваха главите им; раздрани вълнени, избелели ризи без ръкави зле прикриваха яките им гърди, пристегнати отдолу с червени пояси, също превърнати в дрипи, но придържащи чифт големи, тежки пистолети. Късите им калцуни също бяха раздрани, а босите им крака полепени от черна кал до колената“. – из „Черния корсар“.
„Трапезарията – доста широка, с опушени стени от голямата камина, зле осветена от тези неподходящи, но известни лампи, използвани в края на шестнадесети век – тя беше пълна“. – из „Йоланда, дъщерята на черния корсар“.
„Всичко беше спокойно на брега на величествената река Нил“.
Свързани заглавия
Позабравеният Емилио Салгари – дядото на Spaghetti Western
Книги от Емилио Салгари тук
Интересно ми е защо във всичките ви постове с цитати, препинателният знак, с който завършва всеки цитат, е извън затварящите кавички? Каква е логиката? Има ли логика?