Лев Гросман: Искам да оставя на децата си стая, пълна с книги, а не куп пластмаса, за който да се чудят каква е паролата

07.08.2014 Интервюта

Лев Гросман е американски писател и журналист, роден през 1969 г. Автор е на романите „Warp“, „Колеж за магьосници“, „Codex“ и „The Magician King“. Пише за авторитетното издание „Тайм“. Интервюирал е личности като Бил Гейтс, Стив Джобс, Салман Рушди, Нийл Геймън и Джони Кеш. Представяме ви интервю на Гросман, дадено за huffingtonpost.com, в което той говори за своите аспирации, за литературата и за печатните и електронните книги.

–––––––––

Какъв искахте да станете, като пораснете?

– Единственото нещо, което съм искал да стана, освен автор, е художник аниматор. Исках да илюстрирам комикси. Да бъда Чарлс Шулц. Прочетох много книги за анимацията и рисуването. Оказа се обаче, че не мога да рисувам, и бързо загубих интерес. По-късно мислех да стана биохимик, защото разбрах, че така няма да ми се наложи да говоря с много хора, но пък математиката се оказа прекалено трудна.

Можете ли да изненадате читателите с роман, който не очакват да харесвате?

– Мисля, че „Госпожа Далауей“ е най-добрият роман, който съм чел някога. Всичко ми хареса. Вирджиния Улф описва неща, които не съм вярвал, че могат да бъдат изразени с думи. Моментът, в който човек сяда на пейка и е полузаспал, как леко ни пренася в света на неговите сънища. Не знаеш изобщо какво ще се случи в следващия момент. Точно като в реалния живот. Доста време изгубих, след като завърших колеж, опитвайки се да пиша като Улф. Това никога не може да стане.

Коя дума или фраза използвате прекалено много?

– Когато четях ръкописа на „Колеж за магьосници“ осъзнах, че има много думи, които повтарям постоянно, и се наложи да поправям.

Кои са литературните ви идоли?

– Чосър, Томас Уайът, Шекспир, Джейн Остин, Томас де Куинси, Ърнест Хемингуей, К. С. Луис, Вирджиния Улф, Фриц Лейбър, Франц Кафка, Джеймс Джойс, Ивлин Уо, Самюъл Бекет, Джордж Оруел, Флан О’Брайън, Филип Дик, Хорхе Луис Борхес, Урсула Ле Гуин, Дж. К. Роулинг, Нийл Стивънсън, Том Стопард, Уилям Гибсън, Алън Мур и Сузана Кларк.

Коя е първата книга, която прочетохте?

– „Ant and Bee and the Rainbow: a Story About Colours“ от Анджела Банър. Късно се научих да чета – бях на 6 или 7, когато я започнах. Вече книгите от поредицата „Ant and Bee“ не се намират или пък се намират, но са по 50-60 долара онлайн. Не знам защо не са преиздадени, може би издателите се притесняват да публикуват книга за взаимоотношенията между две мъжки насекоми. Но „Ant and Bee and the Rainbow: a Story About Colours“ е един малък шедьовър. След като я прочетох, умът ми се увеличи тройно.

Коя класика не сте чели? И възнамерявате ли да я прочетете?

– „Война и мир“ от Лев Толстой. Не съм и започвал, а знам, че е най-великият роман. Освен това съм кръстен на Толстой, затова трябва да намеря начин да го прочета.

Печатни или е-книги предпочитате?

– Печатни. Много съм заядлив на тази тема. Когато умра, искам да оставя на децата си стая, пълна с книги, а не куп пластмаса, за който да се чудят каква е паролата. Морис Сендак го каза най-добре: Сякаш се опитваме да се убедим, че има алтернативен вид секс. Няма алтернативен секс, няма алтернативни книги.

„Колеж за магьосници“ от Лев Гросман тук