Начало / Любопитно / „…и замирисва на море“ (9 книги с главен герой – морето)

„…и замирисва на море“ (9 книги с главен герой – морето)

„Всичко, което е далече от морето, е провинция“, казва  Хемингуей. Макар и дъждовни, августовските дни предизвикват желание и копнеж именно по безкрайното море, вълните и плажа. Lira.bg ви предлага 9 книги, в които морето е с главна роля.

„Старецът и морето“ от Ърнест Хемингуей

Не случайно започваме с най-популярната творба на нобеловия лаурет. „Аз се постарах да ви дам истински старец, истинско момче, истинско море, истинска риба и истински акули. И ако ми се е удало да го направя достатъчно добре и правдиво, те могат, разбира се, да се тълкуват различно“, казва самият Хемингуей за повестта си. През 1953 г. тя му носи наградата „Пулицър“. В холивудския прочит на „Старецът и морето“ пък Антъни Куин като Сантяго изиграва една от най-великите си роли в киното.

„Моби Дик“ от Херман Мелвил

Класиката на Мелвил предлага не само една увлекателна приключенска история и грандиозна поема за морския живот, но и дълбока философска алегория за човешкото битие. Херман Мелвил изправя един срещу друг обсебения капитан Ахав и неговия вечен враг — огромния бял кит Моби Дик, който изпълва с ужас всички моряци. Смисълът на живота за Ахав е да улови Моби Дик. Преследването поглъща цялото му същество и екипажът на неговия кораб постепенно започва да си дава сметка, че той ги води към сигурна смърт. В книгата си Мелвил включва потресаващи описания на морето, като:

„Гледката беше чудна и страшна. Огромните вълни на всемогъщото море, налитащият им глух рев покрай осемте борда, напомнящи исполински кегли в безкрайно игрище; краткото потреперване на лодката, наклонила се за миг върху острието на вълните, които заплашваха да я разцепят на две; внезапното гмурване във водните глъбини и бездни; острите пришпорвания и подтиквания, за да се стигне до върха на отсрещния хълм; стремителното като на шейна плъзване по другата му страна; всичко това заедно с виковете на началниците и харпунджиите, с пресекливото задъхване на гребците, с чудната гледка на белия като слонова кост „Пекод“, който лети с разперени платна към лодките си като обезумяла квачка след писукащите пилци — всичко това изпълваше наистина с тревога. Нито зеленият новобранец, минал от обятията на жена си направо в разгара на своята първа битка; нито духът на мъртвец, срещнал на оня свят първия непознат призрак, могат да изпитат по-страшни и по-силни вълнения от човека, който е за първи път гребец в омагьосания, бурен кръг на лов за спермацетов кит.“

 

„Океан море“ от Алесандро Барико

Един от шедьоврите на Алесандро Барико, прочул се у нас с великолепната „Коприна“. „Океан море“ е книга за безкрайността на океана, на морето, като метафора на болката и самотата. Какво очакват хората, а то не идва и какво идва, когато не го очакваш? Кое нещо има своите приливи и отливи? Кое нещо няма край? Морето. Или болката. Тя е главният герой в романа, където необикновени жени и мъже разказват невероятни истории и търсят къде започва и свършва морето. Морето е всичко. Морето е нищо. То е едновременно невидимо и сляпо. То пълни страници, в които няма нищо вярно. То шуми по същата причина, по която човек пише, за да е по-малко мъртъв.

„И какво е?… Морето – какво е?

Усмихва се, Елизавин.

– Прекрасно.

– И после?

Не престава да се усмихва, Елизавин.

– По някое време свършва. Океан море.“

 

Морето, морето“ от Айрис Мърдок

Айрис Мърдок е една от ключовите фигури в литературата на двайсети век. Уникалното й писане, което съчетава по неповторим начин мит и философия в многобройните си произведения й носи някои от най-престижните литературни награди като „Букър“ и „Джеймс Тейт Блек Мемориъл“, както и наградата на ПЕН-клуба „Златно перо“. Главният герой в „Морето, морето“ Чарлс Ароуби, актьор, писател и режисьор, пожънал много слава и женски сърца, поизморен от светски живот, решава пред прага на старостта да избяга от света, за да напише своите Мемоари. Той се оттегля в усамотен дом край вълните, чийто грохот и гледка ту нежно, ту заплашително бележат спомените за неговите приключения.

„…морето пред мен по-скоро свети, отколкото искри под ласкавото майско слънце. Със започването на прилива то кротко се обляга на сушата, почти необезпокоявано от гънките на вълни или пяна. Там нейде при хоризонта цветът му е разточително лилав, равномерно набразден с ивици смарагдово зелено. Самият хоризонт е виолетов. Близо до брега, където зрението ми се ограничава от надигащите се грамади гърбати жълти скали, има лента от по-бледозелено, ледена и бистра, не така сияйна, матова, а не прозрачна. Намираме се на север и ярките слънчеви лъчи не могат да проникнат в морето. Досами брега водата нежно облива скалите и повърхностният слой все още има цвят. Безоблачното небе е много бледо при виолетовият хоризонт и му придава леки сребристи отблясъци. Там, където морето и небето се сливат, синьото сгъстява боята си и пулсира. Но небето изглежда студено. Дори слънцето изглежда студено.“

 „Морето“ на Джон Банвил

Още един представител на британската школа с книга за морето като метафора за очуждаване, отшелничество и бягство. С изящния си стил „Морето“ носи на ирландеца наградата „Букър“. Един красив и тъжен разказ за силата на спомените, за мъката, загубата и любовта.

„Отидоха си, боговете, в деня на необикновения прилив. Цяла сутрин под млечното небе водите в залива прииждаха ли, прииждаха, издигаха се до нечувани височини, малките вълнички пролазваха по пресъхналия пясък, който от години не беше виждал никаква влага с изключение на дъжда или подлизването само в самата основа на дюните. Ръждясалият корпус на товарен кораб, който беше заседнал в единия край на залива по-отдавна, отколкото някой от нас можеше да си спомни, вероятно си е помислил, че отново ще го пускат на вода, да плава. След онзи ден обаче аз никога повече нямаше да плувам. Морските птици скимтяха и кръжаха изнервени, поне така изглеждаше, при вида на онази огромна купа вода, издула се като пришка, оловносиня и със злокачествени отблясъци. Изглеждаха неестествено бели, тези птици, през онзи ден. Вълните отлагаха бордюр от мръсножълта пяна по цялото протежение на прибоя. Нито едно платно не се мяркаше на хоризонта. Нямаше да плувам, не, никога повече. Ето, побиват ме тръпки от някого. От някого.“

„Мед, море и Афродита“ от Дженифър Баркли

„Дойдох тук да търся някакъв вид щастие. Мисля, че това може да е най-мъдрото, което някога съм правила“, казва георинята в книгата на Баркли. Море и любов, изумително красиви изгреви и залези, нощно къпане, танци, вкусни ястия и техните рецепти. И всичко това, пренесено на един сякаш измислен гръцки остров. Но Тилос не е измислен. За младата англичанка Дженифър, той се превръща в упование и сила, в спасение, в очакване и надежда. Тя посвещава на него книгата си „Мед, море и Афродита”. Прекрасно четиво за морето и на морето.

„Татко Мумин и морето“ от Туве Янсон

Морето има особена притегателна сила за най-малките. За тях е и тази превърнала се в детска класика книга на Туве Янсон.

Татко Мумин тайно си мечтае да одведе семейството си на остров сред морето и вечер да пали светлините на фара. Книжката разказва за опитите на героя да проумее тайните на морето.

„Той се мъчеше ли, мъчеше, а всичко някак… му се изплъзваше. Островът ставаше все по-неспокоен и една нощ пясъкът започна да се движи, а езерото дишаше, сякаш някъде дълбоко в земята биеше уплашено сърце…
И татко Мумин дойде да разговаря с морето за това! Нали то е неговото море – толкова пакостливо, когато вилнее, и така смирено, когато иска прошка.“

 „Пърси Джексън и боговете на Олимп. Морето на чудовищата“ от Рик Риърдън

Още едно предложение за младите читатели. Героят на Рик Риърдън – Пърси Джексън е наследникът на митологичния покровител на моретата и океаните Посейдон. Като негов син, Пърси командва водните стихии, които му помагат в изпълнението на голямата му мисия – спасяването на боговете и Олимп.

Приключения, морета, чудовища, всичко това можете да немерите в сериите на Рик Риърдън. А освен всичко друго, поредицата е и по-забавен дори от книгите на Николай Кун прочит на древногръцката и римската митологии.

„Ето ме днес съвършено разлистена“ от Петя Дубарова

Няма как една колекция от книги за морето да мине без най-великолепните стихове на „морското момиче“ Петя Дубарова. През краткия си живот тя създава оригинални поетични творби, импресии, приказки и разкази, които се открояват в литературния живот на 70-те години със самородната си изразна лекота, с дързостта и свежестта на художественото виждане. Поетесата естетизира първозданните стихии и вечните човешки ценности – морето, лятото, дъжда, младостта, любовта, поезията, възвръщайки архетипния им смисъл и първичната им красота.

Сега разбирам: в топлите ми длани

е сгушено соленото море.

Във сънищата мои разлюляни

то бърза да се побере.“

 Книги от Ърнест Хемингуей тук

Книги от Херман Мелвил тук

Книги от Алесандро Барико тук

Книги от Айрис Мърдок тук

Книги от Туве Янсон тук

Книги от Рик Риърдън тук

Книги от Петя Дубарова тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 1  юли. Изданието …