Лира Литературно-рекламна Агенция
Аймиър Макбрайд спечели „Baileys Women’s Prize for Fiction“ – най-голямата награда в Обединеното кралство за художествена проза, писана от жени. Нейният роман „A Girl is a Half-Formed Thing“ е отхвърлян от издатели 9 години преди най-сетне да бъде публикуван. Това обаче далеч не е първият случай, в който писател получава откази, а впоследствие постига успехи. Представяме ви 11 случая, в които признати книги получават откази от издатели. Текстът е публикуван в британския „Телеграф“.
„Лолита“ от Владимир Набоков. За доброто на литературата „Лолита“ не е погребана, след като англоезичните издатели, в лицето на „Viking“, „Simon & Schuster“, „New Directions“, „Farrar“, „Straus“ и „Doubleday“, отхвърлят Набоков в продължение на 2 години. Книгата излиза във Франция и е обявена за една от най-добрите за 1955 г.
„Дневникът на Ане Франк“. Само 1 от 15 издателства смята, че тази творба си заслужава.
„Моби Дик“ от Херман Мелвил. 18 месеца Мелвил чака, защото издателите смятат, че книгата няма да буди интерес у младите читатели и е прекалено езотерична.
„Любовникът на Лейди Чатърли“ от Д. Х. Лорънс. Издател съветва Лорънс за негово собствено добро да не публикува книгата.
„Gentlemen Prefer Blondes“ от Анита Лус. „Осъзнавате ли, че вие сте първият американски писател, който се подиграва на секса?“ – това съобщение получава Лус преди нейният роман да излезе през 1925 г.
„The Bell Jar“ от Силвия Плат. Редактор в „Knopf“ отказва на Плат, когато тя предава ръкописа на романа под псевдонима Виктория Лукас. Той споделя, че се съмнява да има някой, който да прочете произведението. Сега то е със статут на класика.
„Шпионинът, който дойде от студа“ от Джон Льо Каре. Преди бестселърът да излезе един издател прави невероятно грешната прогноза, че Льо Каре няма бъдеще.
„Фермата на животните“ от Джордж Оруел. Поетът Т. С. Елиът, редактор във „Faber & Faber“, е един от многото издатели, които отказват да публикуват книгата на Оруел. Аргументът е, че прасетата в творбата не са олицетворение на комунизма, а просто показват свободен дух.
„Кери“ от Стивън Кинг. Кинг получава съобщението: „Не се интересуваме от научна фантастика, която се занимава с негативни утопии. Не се продава добре“. Очевидното романът му дори не е прочетен. Кинг получава толкова откази, преди книгата му да излезе през 1974 г., че си е събрал колекция със съобщения от издателски къщи.
Гертруд Стайн. Сър Артър Фифийлд, основател на „AC Fifield“, казва, след като получава ръкопис на Стайн, че дори едно копие от нейната книга няма да се продаде.
„За кого бие камбаната“ от Ърнест Хемингуей. „Peacock & Peacock“ отказват да публикуват тази класика. Обвиняват Хемингуей, че е бил пиян, докато я е писал. Може и да са били прави, но това едва ли има значение.
