Ивет Манесис Корпорън: Никой гръцки готвач не използва мерки – никога, никога

Ивет Манесис Корпорън е журналист, продуцент и писател. Носителка на наградата „Еми” и на редица други отличия за принос в журналистиката и за принос към гръцкото наследство и култура. Старши продуцент на развлекателния новинарски канал „Екстра”. Омъжена е за фотожурналиста Дейвид Корпорън. Имат две деца и живеят в Ню Йорк.
Дебютният й роман „Когато кипарисът шепне”, който вече е на българския книжен пазар, е пропит с любовта й към нейните гръцки корени. Корпорън вплита гръцки митовете, история и култура в историята за идиличния остров Ерикуса и за силата на семейната традиция и наследство. Главната героиня Дафни е американка от гръцки произход, която, след като губи съпруга си и бащата на малката си дъщеря Еви в автомобилна катастрофа, се опитва да събере парченцата от живота си в Гърция.
Ето какво споделя авторката в интервю за Goodreads.com:

Как Ви помогна опитът Ви като телевизионен продуцент за написването на книгата?
–     Като телевизионен продуцент в Ню Йорк от повече от 20 години съм развила доста дебела кожа. Освен това съм изключително решителна, амбициозна и упорита – това са качества, които се изискват да успешна кариера в телевизията. Първоначалният ми ръкопис бе отхвърлян няколко пъти и няколко души ми казаха просто да се откажа. Всеки път, когато ми отказваха, отделях време да помисля за причините и преправях текста. Отказите бяха груби, но те също така ме вдъхновиха да се заровя по-дълбоко и да напиша по-добра книга. Работата в телевизията ме е научила освен това, че е нормално да бъдеш редактиран. Говорила съм с други писатели, които са ми споделяли колко трудно им е било да правят промени в текстовете си и са преживявали ужас от гледката на червените редакторски бележки. За мен това не е проблем. Аз съм на принципа: Добре, давайте ги насам! Готова съм да направя всичко, за да стане книгата ми по-добра. Имала съм случаи, когато изпълнителните продуценти са отхвърляли сценария ми минути преди ефир. Нямам проблем с редактирането, още повече, че тук имам седмици да работя по бележките, а не както в телевизията – минути.

Променил ли се е остров Ерикуса, откакто сте били дете? До каква степен все още съществува старият местен начин на живот?
–     Радвам се, че в много отношения Ерикуса е останала недокоснат рай. Имаме съвременни устройства като мобилни телефони, но магическият ритъм на островния живот за щастие все още е недокоснат. Типичният ден на Ерикуса започва със събуждане от кукуригането на петлите или – ако сте били на купон на плажа с огън, това пък е сигналът за лягане. Сутрин обикновено човек пие няколко чаши от черното силно гръцко кафе, с утайката от което местните жени могат да гадаят бъдещето ви. После се запътвате към плажа, където оставате цял ден, плувайки в кристалносиньото Йонийско море, а през почивките може просто да подремнете на спокойния плаж. След залез се запътвате у дома, където ви чака прясна риба, сготвена на скара или направо на огъня… и така продължава ден след ден, отново и отново.  И днес на острова има само шепа кафенета и магазинчета и няма светофари. За да има светофари, трябва да има движение по улиците, а такова също нямаме. Черните пътища на повечето места са павирани, а не покрити с асфалт, и тук-там все още може да се види някое магаре, но все пак днес повечето хора се придвижват с АТВ-та, а някои дори имат и коли.  На острова вече има и лекар; преди, за да се отиде на лекар, трябваше да се вземе ферибота до Корфу. Истинската красота на Ерикуса е усещането за семейство и общност, което съществува там. На това място всички се познават и са роднини в някаква степен. Там живеят най-топлите и гостоприемни хора и всеки път, когато се връщам там, чувствам, че се прибирам у дома. Това, което ме натъжава страшно много, е, че всеки път, когато се връщам на Ерикуса, забелязвам как поколението на моята възраст изчезва. Останали са само шепа от по-възрастните жители на острова, онези, които въплъщават културата и същността на Ерикуса. Когато бях по-млада, всеки ферибот бе посрещан от ято жени с черни забрадки на пристанището. Те прегръщаха и целуваха на пристигане и размахваха белите си кърпички на заминаване. Наистина ми липсва това.

Ще споделите ли някоя от любимите си гръцки рецепти?
–    Разбира се! Любовта към храната и готвенето са заложени в ДНК ми на гръцка жена. Нищо не обичам повече от това да съм заобиколена от семейството и приятелите си и изобилие от вкусна храна. За мен бе много важно в книгата да присъстват оригинални гръцки ястия, затова се придържах към традиционните манджи. Моля, отбележете си едно нещо. Никой гръцки готвач не използва мерки – никога, никога. Попитай някой грък за рецепта и най-близкото до мерки, което ще получиш, е щипка от онова, малко от това, от това на вкус и т.н.

Домати и яйца
4 средни домата
4 яйца
Няколко капки зехтин
Няколко листенца пресен босилек или мента
Сол на вкус

Нарежете доматите на кубчета и изцедете допълнителната течност.
Поръсете среден на големина тиган със зехтин и сложете доматите. Покрийте го и ги оставете на бавен огън, като разбърквате няколко пъти, докато омекнат и се разкашкат. Обикновено отнема около петнайсет минути.
Вземете лъжица и оформете четири свободни пространства в тигана, като избутате доматите настрани, за да направите място за яйцата.
Счупете яйцата в „островчетата”, които сте направили за тях, и покрийте отново тигана. Оставете го на бавен огън за около две-три минути, в зависимост как обичате яйцата си – по-рохки или по-изпържени.
Махнете капака и когато яйцата са готови, добавете босилека – трябва да е накъсан на малки късчета – или поръсете с прясна мента. И двете подправки са ароматни и подходящи.
Посолете.
Махнете от тигана и сервирайте.
Може да ги поднесете на масата с прясно препечен хляб.

„Когато кипарисът шепне” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔