Лира Литературно-рекламна Агенция
Ново проучване сочи, че е твърде вероятно Джеймс Джойс да е имал сифилис, съобщи „Гардиън“. Изследването е дело на учения от университета „Харвард“, Кевин Бирмингам. Бирмингам е на мнение, че доказателствата са почти неопровержими и те променят начина, по който ще бъдат разглеждани животът и творчеството на автора на „Одисей“ оттук нататък.
Бирмингам развива своята теория подробно в новата си книга „The Most Dangerous Book: The Battle for James Joyce’s Ulysses“. Тя ще излезе на 12 юни, само 4 дни преди Блумсдей – празника на феновете на „Одисей“. Ето какво казва авторът, преподавател по история и литература:
„Своеобразните „атаки“, които влошавали зрението му, са се повтаряли, защото напредването на болестта се характеризира с постепенен растеж на бактерията и латентност. Възпаленията, които е имал по устата, и циреят на рамото вероятно са причинени от сифилис. В крайна сметка вирусът прави така, че Джойс не може да използва дясната си ръка. Това води до неговите нервни кризи и инсомния“.
Слуховете, че Джойс е имал сифилис, са циркулирали още докато той е бил жив. Подобно твърдение обаче е отпечатано за първи път през 1975 г. в биография. В книгата пише, че писателят е имал вроден, а не придобит сифилис. Диагнозата е поставена и в книгата на Кейтлин Ферис от 1995 г. „James Joyce and the Burden of Disease“. Тя обаче е остро критикувана заради липса на сериозни доказателства.
Бирмингам твърди, че е бил решен да „обърне всеки камък“, но да открие дали една такава диагноза може да бъде адекватна. Неговото любопитство било разпалено, когато прочел в кореспонденция на автора от 1928 г., че са му били инжекции с арсеник и фосфор. А по онова време точно сифилисът е лекуван по този начин. Джойс не е искал да се използва върху него по-ефективното лекарство– салварзан, защото един от неговите странични ефекти е влошаване на зрението. Писателят е желеал да запази очите си максимално, защото не е могъл да се примири с идеята да диктува на някого книгите си. Днес болестта се лекува с пеницилин.
Луис Борш, при който Джойс се е лекувал с години, е бил авторитетен лекар, който е знаел какво прави, смята Бирмингам.
„Единственият начин Джойс да не е имал сифилис е лекуващият му лекар да е грешал. Сифилисът не се диагностицира трудно. На пациент не се дават инжекции с препарати за лечение на сифилис в продължение на 3 седмици, ако диагнозата не е сигурна. Добавете и симптомите му през годините, които отговарят точно на сифилис и самата широка разпространеност на болестта по онова време“.
Преподавателят от „Харвард“ се консултирал и със своите колеги от отдела по медицина на университета, за да е сигурен, че твърденията му са обосновани. Той е на мнение, че откритието променя начина, по който се гледа на Джеймс Джойс. Писателят често е считан за ексцентрик и хипохондрик.
„Истината е, че е страдал силно. Страдал е дълбоко и се е криел. Това несъмнено е повлияло на неговото творчество“, добавя той.
Марк Трейнър, мениджър на центъра на Джеймс Джойс в Дъблин, подкрепя тезата на Бирмингам. Трейнър казва, че обикновено не приема сериозно подобни твърдения, но този път доказателствата изглеждат стабилни. Той допълва, че макар широкоразпространен, сифилисът е бил табу в онези години и е напълно възможно Джойс да е криел, че е бил диагностициран именно с този вирус. Все пак Трейнър не смята, че трябва да се променя гледната точка за книгите на писателя.
Свързани заглавия
Джеймс Джойс: Шекспир е правилният път за всички умове, които са изгубили равновесие
Книги от Джойс тук
