Начало / Критика / 10 литературни герои, които искаме действително да съществуват

10 литературни герои, които искаме действително да съществуват

Често се случва героите в книгите да са толкова реални, че да почувстваме действително присъствието им. Това си пожелава и една от най-популярните авторки в сайта www.huffingtonpost.com Мейра Бейнсток.

„В литературата авторите често създават проекции на идеалните за тях личности. Техните герои са символ на това, как човечността може да се проявява въпреки проблемите, с които се срещаме“, казва блогърката. Тя събра 10-те идеални литературни герои, които би искала да съществуват в реалния живот, защото биха проповядвали хуманност, въпреки демоните си, и биха отстоявали вярванията си независимо от другите.

Хауърд Роарк от „Изворът“ на Айн Ранд

Ранд използва своя персонаж, за да маркира рамките на своята философия на обективизма. Хауърд Роарк  е архитект, който отказва да се предаде пред идеалите на съвременното си общество. Той никога няма да направи компромис с визията си за нещата. Неговият индивидуализъм оства силен въпреки всичко. Деканът на архитектурния университет, в който учи,  му задава въпроса: „Кой ще ти се довери да му построиш къща?“, но Роарк отговаря: „Въпросът не е в това. Въпросът е „Кой би ме спрял?“.“ Философията на Айн Ранд се припокрива с идеите за личностни права, силата на егото и себестойността. Според нея няма по-важно за един човек от собствения му живот, идеите му, вярванията му, съзнанието му. Роарк е точно такъв – с непреклонно его и вяра в себе си преди всичко.

Хари Потър от „Хари Потър и Орденът на феникса“ на Дж. К. Роулинг

В края на тази част от сериите Хари е опустошен от смъртта на своя кръстник Сириус. Изпълнен със скръб и болка, той е на път да се откаже от всичко, към което се е стремял през живота си. Тогава неговият учител и ментор Дъмбълдор му казва: „Именно фактът, че можеш да почувстваш болка като тази, е твоята най-голяма сила.“ Въпреки поредната голяма загуба Хари продължава напред, никога не се предава пред постоянните трудности.

В речта си при връчването на годишните награди в Харвард през 2008 година Дж. К. Роулинг говори точно за ползите от провала.  Тя казва, че именно чрез несполуките е открила, че притежава силна воля и дисциплина. Именно тези две качества тя залага и у Хари – той винаги среща лице в лице препятствията и никога не кръшка. В речта си Роулинг допълва, че човек никога няма наистина да опознае себе си и връзките, които може да има с другите, без да срещне трудности и да направи грешки. След като губи Сириус, Хари се фокусира изцяло върху мисията на живота си и върху приятелите си.

Тайлър Дърдън от „Боен клуб“ на Чък Паланюк

Повлиян от членството си в шегаджийска група, наричаща себе си Общество на Какафонията, Паланюк създава безгрижния и лековат Тайлър Дърдън. Героят му  инициира Проект Майхем за събиране на ъндърграунд бойни клубове. Дърдън символизира свободата и е копие на разказвача, който мечтае да избяга от ограничения си свят. И двамата правят опит да сринат цивилизацията и да излязат свободни от модерната поквара.

Рандъл Патрик МакМърфи от „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси

Когато бунтарят МакМърфи попада в психиатрична клиника, той се опитва да окуражи останалите пациенти да си помогнат сами на себе си и вдъхва увереност на всеки мъж в болницата. Киси написва книгата си, описвайки личния си опит във взимането на психотропни вещества, като сам влиза в психиатрия и наблюдава отношенията между пациенти и персонал.

Сидхарта от „Сидхарта“ на Херман Хесе

В Индия Сидхарта търси смисъла на живота и постоянно задава въпроси. Той открива много истини, сблъсквайки се по пътя на Будизма с любовта, здравето, богатството и дори наблюдавайки как реката тече. Хесе се вдъхновява да напише книгата, както от собствените си пътувания из Индия и Азия, така и от историите, които слушал от дядо си, мисионер в страната на Ганг.

Боксър от „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

Боксър е кон, а неговото мото „Ще работя по-здраво“ е паметно. Той е известен с лоялността си и професионалната си етика при изпълнението на ежедневните дейности във фермата. Оруел написал новелата си като метафора на комунизма в Съветския съюз, като Боксър представя работническата класа. Според  bbc.co.uk подчертава опустошителния ефект на сталинисткия режим.

Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър

Макар, че Холдън се самоизолира от света, героят му представлява съвсем реалистичен образ на подрастващите. Той минава целия път от цинизма до носталгията – един наистина възхитителен разтеж. Според wbur.org Селинджър написал части от книгата като участник във Втората световна война. Той дори попаднал в болница, но след това се върнал на фронта.

Пат Солтано от „Наръчник на оптимиста“ на Матю Куърк

Макар че е диагностициран с биполярно разстройство, Солтано запазва своя оптимизъм. Читателят усеща неговата обсесия, но се сблъсква и с мъдростта му. Книгата представя една несекваща битка  с постоянното страдание. И въпреки всичко Пат остава позитивно настроен. Куърк всъщност е подтикнат да напише книгата, след като сам се сблъсква с депресията и постоянната смяна на настроенията.

The Giver от „The Giver“ на Лоис Лоури

The Giver е човек на лоялността и отдадеността. Той пази спомените за болезненото минало на обществото за себе си, докато не ги предава на 11-годишния Джонас. Според  SLJ.com Лоури се мотивира да напише бестселъра си, след като прекарва дни в старчески дом, в който живеят родителите й, и наблюдава как баща й загубва постепенно паметта си. След като веднъж му разказва за починалата му дъшеря, тя се замисля колко лесно е да се манипулират спомените. Това й дава идеята за сюжета на „The Giver“.

Джейс от „Град от кости“ на Касандра Клеър

Този демон-убиец, покрит с  татуировки на руни, показва колко лесно е да си смел, въпреки непрестанните сблъсъци с баща му. Той не се спира пред никакви обстоятелства в защитата на своята Клари. Авторката се вдъхновила да напише популярната поредица, след като прекарала часове, наблюдавайки едно студио за татуировки. В него персоналът в изблик на ентусиазъм рисувал своите най-смели идеи по тавана на сградата. Така Клеър измислила магията, базирана на татуировки.

„Изворът“ тук

„Хари Потър и Орденът на феникса“ тук

„Полет над кукувиче гнездо“ тук

„Сидхарта“ тук

„Фермата на животните“ тук

„Спасителят в ръжта“ тук

„Наръчник на оптимиста“ тук

“ Град от кости Кн.1 от поредицата Реликвите на смъртните“ тук

 

Прочетете още

9c9cca607b65c067f2737caeb82300aa

Марио Варгас Льоса почина на 89

Отиде си един от последните колоси в литературата Тъжната новина поднесоха на света децата му …

Един коментар

  1. Пипи – Пенелопа дългото чорапче , Шерлок Холмс , дон Кихот ,
    някои като хъкълбели Фин…са по-подходящи..

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...