Начало / Критика / 10 литературни герои, които искаме действително да съществуват

10 литературни герои, които искаме действително да съществуват

Често се случва героите в книгите да са толкова реални, че да почувстваме действително присъствието им. Това си пожелава и една от най-популярните авторки в сайта www.huffingtonpost.com Мейра Бейнсток.

„В литературата авторите често създават проекции на идеалните за тях личности. Техните герои са символ на това, как човечността може да се проявява въпреки проблемите, с които се срещаме“, казва блогърката. Тя събра 10-те идеални литературни герои, които би искала да съществуват в реалния живот, защото биха проповядвали хуманност, въпреки демоните си, и биха отстоявали вярванията си независимо от другите.

Хауърд Роарк от „Изворът“ на Айн Ранд

Ранд използва своя персонаж, за да маркира рамките на своята философия на обективизма. Хауърд Роарк  е архитект, който отказва да се предаде пред идеалите на съвременното си общество. Той никога няма да направи компромис с визията си за нещата. Неговият индивидуализъм оства силен въпреки всичко. Деканът на архитектурния университет, в който учи,  му задава въпроса: „Кой ще ти се довери да му построиш къща?“, но Роарк отговаря: „Въпросът не е в това. Въпросът е „Кой би ме спрял?“.“ Философията на Айн Ранд се припокрива с идеите за личностни права, силата на егото и себестойността. Според нея няма по-важно за един човек от собствения му живот, идеите му, вярванията му, съзнанието му. Роарк е точно такъв – с непреклонно его и вяра в себе си преди всичко.

Хари Потър от „Хари Потър и Орденът на феникса“ на Дж. К. Роулинг

В края на тази част от сериите Хари е опустошен от смъртта на своя кръстник Сириус. Изпълнен със скръб и болка, той е на път да се откаже от всичко, към което се е стремял през живота си. Тогава неговият учител и ментор Дъмбълдор му казва: „Именно фактът, че можеш да почувстваш болка като тази, е твоята най-голяма сила.“ Въпреки поредната голяма загуба Хари продължава напред, никога не се предава пред постоянните трудности.

В речта си при връчването на годишните награди в Харвард през 2008 година Дж. К. Роулинг говори точно за ползите от провала.  Тя казва, че именно чрез несполуките е открила, че притежава силна воля и дисциплина. Именно тези две качества тя залага и у Хари – той винаги среща лице в лице препятствията и никога не кръшка. В речта си Роулинг допълва, че човек никога няма наистина да опознае себе си и връзките, които може да има с другите, без да срещне трудности и да направи грешки. След като губи Сириус, Хари се фокусира изцяло върху мисията на живота си и върху приятелите си.

Тайлър Дърдън от „Боен клуб“ на Чък Паланюк

Повлиян от членството си в шегаджийска група, наричаща себе си Общество на Какафонията, Паланюк създава безгрижния и лековат Тайлър Дърдън. Героят му  инициира Проект Майхем за събиране на ъндърграунд бойни клубове. Дърдън символизира свободата и е копие на разказвача, който мечтае да избяга от ограничения си свят. И двамата правят опит да сринат цивилизацията и да излязат свободни от модерната поквара.

Рандъл Патрик МакМърфи от „Полет над кукувиче гнездо“ на Кен Киси

Когато бунтарят МакМърфи попада в психиатрична клиника, той се опитва да окуражи останалите пациенти да си помогнат сами на себе си и вдъхва увереност на всеки мъж в болницата. Киси написва книгата си, описвайки личния си опит във взимането на психотропни вещества, като сам влиза в психиатрия и наблюдава отношенията между пациенти и персонал.

Сидхарта от „Сидхарта“ на Херман Хесе

В Индия Сидхарта търси смисъла на живота и постоянно задава въпроси. Той открива много истини, сблъсквайки се по пътя на Будизма с любовта, здравето, богатството и дори наблюдавайки как реката тече. Хесе се вдъхновява да напише книгата, както от собствените си пътувания из Индия и Азия, така и от историите, които слушал от дядо си, мисионер в страната на Ганг.

Боксър от „Фермата на животните“ на Джордж Оруел

Боксър е кон, а неговото мото „Ще работя по-здраво“ е паметно. Той е известен с лоялността си и професионалната си етика при изпълнението на ежедневните дейности във фермата. Оруел написал новелата си като метафора на комунизма в Съветския съюз, като Боксър представя работническата класа. Според  bbc.co.uk подчертава опустошителния ефект на сталинисткия режим.

Холдън Колфийлд от „Спасителят в ръжта“ на Дж. Д. Селинджър

Макар, че Холдън се самоизолира от света, героят му представлява съвсем реалистичен образ на подрастващите. Той минава целия път от цинизма до носталгията – един наистина възхитителен разтеж. Според wbur.org Селинджър написал части от книгата като участник във Втората световна война. Той дори попаднал в болница, но след това се върнал на фронта.

Пат Солтано от „Наръчник на оптимиста“ на Матю Куърк

Макар че е диагностициран с биполярно разстройство, Солтано запазва своя оптимизъм. Читателят усеща неговата обсесия, но се сблъсква и с мъдростта му. Книгата представя една несекваща битка  с постоянното страдание. И въпреки всичко Пат остава позитивно настроен. Куърк всъщност е подтикнат да напише книгата, след като сам се сблъсква с депресията и постоянната смяна на настроенията.

The Giver от „The Giver“ на Лоис Лоури

The Giver е човек на лоялността и отдадеността. Той пази спомените за болезненото минало на обществото за себе си, докато не ги предава на 11-годишния Джонас. Според  SLJ.com Лоури се мотивира да напише бестселъра си, след като прекарва дни в старчески дом, в който живеят родителите й, и наблюдава как баща й загубва постепенно паметта си. След като веднъж му разказва за починалата му дъшеря, тя се замисля колко лесно е да се манипулират спомените. Това й дава идеята за сюжета на „The Giver“.

Джейс от „Град от кости“ на Касандра Клеър

Този демон-убиец, покрит с  татуировки на руни, показва колко лесно е да си смел, въпреки непрестанните сблъсъци с баща му. Той не се спира пред никакви обстоятелства в защитата на своята Клари. Авторката се вдъхновила да напише популярната поредица, след като прекарала часове, наблюдавайки едно студио за татуировки. В него персоналът в изблик на ентусиазъм рисувал своите най-смели идеи по тавана на сградата. Така Клеър измислила магията, базирана на татуировки.

„Изворът“ тук

„Хари Потър и Орденът на феникса“ тук

„Полет над кукувиче гнездо“ тук

„Сидхарта“ тук

„Фермата на животните“ тук

„Спасителят в ръжта“ тук

„Наръчник на оптимиста“ тук

“ Град от кости Кн.1 от поредицата Реликвите на смъртните“ тук

 

Прочетете още

81yBQThn6GL._UF1000,1000_QL80_

Топ 10 на „Ню Йорк Таймс” (11 ноември – 17 ноември)

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА   ––––––––––– 1. „Grey Wolf“ от Луиз Пени (нова в класацията) 2. „In Too …

Един коментар

  1. Пипи – Пенелопа дългото чорапче , Шерлок Холмс , дон Кихот ,
    някои като хъкълбели Фин…са по-подходящи..