Лира Литературно-рекламна Агенция
Д-р Мария Папазова отново представи вредата от пшеницата, която консумираме ежедневно. Темата за здравословното хранене бе засегната в „Нощен хоризонт“ на БНР, а Папазова отново изведе на преден план идеите и изводите, които са описани и в книгата на Уилям Дейвис: „Пшеницата – маскираният убиец“.
„Не съм съгласна, че от хляба по-високо няма. В история на медицината има абсолютно достоверни и необорими доказателства, че болестите на човек са свързани пряко с употребата на зърнени храни. Вероятно зърното е един езотеричен символ на живота, защото всичко започва от някакво зрънце, което посяваме. Но от там нататък природата ни е дала достатъчно много храна. Ние сме започнали да култивираме зърнените храни. Разливът на Нил е дал първата възможност да се отглеждат зърнени култури – просо, ръж, пшеница. Точно тогава в Египет се появяват първите затлъстели хора, първите инфаркти, първият кариес. Има няколко изследователи, които са пионери да правят сравнителни изследвания за хората на базата на тяхното хранене във връзка с техните заболявания. Хора, които са живели в допшеничното време, са били със здрави зъби. В годините обаче, еволюирайки, естествено дивата, корава, студоустойчива, първа пшеница, наречена лимец, била с много скромен генетичен материал – с 14 хромозома. Обаче тя не е високодобивна. Тя имала още съвсем малка конкуренция от два-три сорта. Казват й дори не пшеница, а пшенична трева. При естествения подбор се смесвали сортове. Винаги оцелявал, защото винаги оцелява по-силния. Някъде до 1940-43 г. лимецът изхранвал и Европа, и целия свят. Тогава се появяват тенденции да се търси по-голям добив, започва да се говори как ни застрашава глад, което е абсолютна лъжа, да се спекулира с това твърдение и ресурсите на тази планета. И тъй като интересът клати феса, започва да се търси начин освен чрез химическото реене, което тогава излиза на бял свят, да се създава пшеницата по-ниска, по-удобна за манипулиране, по-високодобивна. В Мексико през 1943 г. се прави първият международен институт за проучване на пшеницата и царевицата. Като проучванията са в тази насока – как да получим от единица площ максимален добив, как да обработваме лесно. Никой не си задава въпроса как да запазим здравето на хората. Този въпрос никога не е съществувал. Здравето е лична отговорност, не е отговорност на лекарите. Всичко останало – като грижа за здравето от институции, контрол на храни и т.н. е илюзия. Това беше и моя илюзия. Но аз навсякъде споделям собствения си опит. Умишлено се пречи на хората да се чувстват добре“, сподели известната специалистка.
Тя обяви, че генно модифицираните храни и пшеницата, която е в масова употреба са причина за болести като аутизъм, алцхаймер, деменции и др. тестените храни са причината и за затлъстяването, а от там и за ранната дегенерация на опорно двигателния апарат, проблемите със сърцето, инфаркти и инсултите. Според нея здравословното хранене трябва да изключи пшеницата от менюто и тя да бъде заменена от култури като: лимец, просо, елда, киноа, амарант, чия, сусам, картофи, ориз басмати, кафяв ориз, императорски ориз, всички бобови – боб, грах, леща, кестени, редките брашна от ядки, кокос и т.н.
„Хлябът наистина е символ, не е случайна репликата „насъщен хляб“, но той е опорочен. Колкото и грозно да звучи, пшеницата се оказва враг № 1 на нашето здраве.Тестените изделия действат като наркотик. Много трудно можеш да се откажеш от тези храни, защото зависимостта се придобива от детството. Пшеницата е като кралица. Но истината е, че това, от което трябва да се откажете са всички тестени изделия от пшеница, ръж, соя, царевица и бял ориз“, каза още тя на слушателите.
Свързани заглавия
Бестселърът „Пшеницата – маскираният убиец” излезе на български
Д-р Уилям Дейвис: Пшеницата е опиат за слабите
Д-р Мария Генкова-Папазова за „Пшеницата – маскираният убиец” от д-р Уилям Дейвис
„Пшеницата – маскираният убиец” тук
