Начало / Критика / Кого зовеш, Кукувичке?

Кого зовеш, Кукувичке?

Той е незаконен син на прочута рок звезда – едва трийсет и пет годишен, а вече ветеран от войната в Афганистан, с изкуствен крак и дикенсово име, каквото можеше да му даде само Роулинг. Налага се да спи в офиса си, а там влиза в кожата на усърден частен детектив, изпаднал във финансов колапс. Неговата временно наета секретарка е педантична, енергична, умна и изобретателна млада жена, която се преструва, че не знае за гореспоменатия факт. По всичко личи, че Корморан Страйк и Робин ще се превърнат в любим тандем на милиони почитатели на детективския трилър по света и у нас, а и не само на тях. Защото едно от ключовите достойнства на това класически изваяно криминале е психологическата плътност и финес на образите, гарантиращи внимание и от страна на читатели с предпочитания към друг спектър четива.

Сравняват го със Сам Спейд на Хамет, с Марлоу на Чандлър или дори с Питър Уимзи и сигурно имат право – Страйк се вписва в представата за мистериозния, малко самотен и завидно наблюдателен детектив, който решава куп лични проблеми, разрешавайки проблемите на другите. Е, може би не е толкова циничен като Марлоу, нито си пада по шаха, но пък благонравието му съвсем не е крещящо, а въпросителните около произхода му са приятен паралел на централната интрига. Някои встрастени в криминалния жанр читатели навярно са се подразнили, че Страйк почти  до самия край „си трае” за личните си прозрения по случая, нищо че в един момент нови факти и обстоятелства започват да го заливат отвсякъде. Вътрешните му терзания и изобщо цялата му самосъжалителна кахърност около разпадналата се връзка с бившата му партньорка Шарлот, която често навестява сънищата му – „възхитително красива, сквернословна и объркана”, също биха могли да засегнат по-праволинейните представи за образцово криминале, нищо че са пресъздадени майсторски и звучат автентично. Смъртта на супермодела Лула Ландри всъщност става повод за разгръщане на образите на много персонажи – вманиачения рапър Дийби Мак, рок звездата Еван Дъфийлд, адвоката и доведен брат на мъртвото момиче Джон Бристоу, който ангажира Страйк със случая, самата Лула и нейните странни приятелки, но най-вече на образа на самия детектив, чието име значи нещо, „свързано с претегляне на жито”, да знаете, а не със стачкуващи армии от хора, проклинащи битието си.

„Зовът на кукувицата” респектира с изкусно вплетения социален коментар, който явно при Роулинг е неизбежен, ако не и задължителен. Въпросът „Как бе възможно смъртта на човек, с когото никога не си се срещал, да ти повлияе толкова?” е имплицитно обвинение срещу обществото, чиито идоли са абстрактни величия, неоправдано популярни и „бързооборотни” креатури, ангажирани предимно в шоу програми, в модния и музикалния бизнес. От друга страна фактът, че едно тъмнокожо момиче е обект на такова умопомрачително всеобщо обожание, идва да покаже, че колективното съзнание все пак е извървяло някакъв път. Трети аспект на внимание тук е натискът, който медиите упражняват върху личностите, сдобили се, случайно или не, със статут на суперзвезди. А иначе обществото „лесно маха с ръка за някого, който сам е допринесъл за гибелта си” – приема края му с вдигане на рамене, схващайки го като тъжно, но логично следствие на един хаотичен живот…

Диалозите  в романа са живи и убедителни, със стегнат ритъм и хумористични ноти, на моменти преливащи в ефектен сардоничен щрих. Това е книга за широко отворените очи и уши, защото „мъртвите говорят през устата на живите, и през знаците, които са оставили след себе си”. Корморан и Робин (която е толкова погълната от тази работа, че пренебрегва няколко изкусителни възможности за професионално развитие) несъзнателно се потапят в един свят на корист и манипулации, където дебнат лустросани хищници, мними приятелства и непредвидими опасности… Това е и книга на изненадите – отблъскващият и арогантен приятел на Лула, например,  се оказва далеч по-комплексен характер, отколкото Корморан и читателите предполагат.

Психологизмът, умелото картографиране на свидетелските показания, отчитането на несъответствия и диренето на алтернативни обяснения превръщат „Зовът на кукувицата” в съвършено четиво за свободното ви време, при това нито една страница от този интелигентен трилър не може да бъде осъдена като излишна. Страйк и Робин, по аналогия с Батман и Робин или Ник и Нора или Лисбет Саландер и Блумквист, стават такъв симпатичен отбор, че оставят читателя нетърпелив да научи какви ще бъдат следващите им приключения.

Свързани заглавия

„Зовът на кукувицата“ от Робърт Галбрейт/Дж. К. Роулинг (откъс)
Дж. К. Роулинг разкри историята зад Робърт Галбрайт
Издателство успя да купи евтино правата за тайния роман на Роулинг
Дж. К. Роулинг упрекна адвокатите си заради разкриването на нейния псевдоним
Стивън Кинг поздрави Роулинг за опита й за анонимност
Криминалният роман на Дж. К. Роулинг стана бестселър
Дж. К. Роулинг публикувала роман под псевдоним
Джоан Роулинг: Не мога да реагирам адекватно на поезията

„Зовът на кукувицата” тук

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

221506_b

Книга със скоростта на Ферари

Историята на създателя на легендарния автомобил Брок Йейтс ни поднася биография на известния автомобилист и …