Представяме ви 10 нестандартни книги в жанр научна фантастика, препоръчани от писателя Кенет Калхун, нашумял с излизането на неговия роман „Black Moon”. Произведенията предлагат алтернативни идеи, които провокират размисъл. Текстът е публикуван в huffingtonpost.com.
„Feed” от Матю Тобин Андерсън. Това е футуристична антиутопия. Поставя проблемите за корпоративната власт, консуматорското общество и упадъка на околната среда. Маркетира се като юношеско четиво, но е подходяща за всички възрасти.
„The Handmaid’s Tale” от Маргарет Атууд. Атууд е истински супергерой в писането. Тази книга е сред най-добрите, които включват главни женски персонажи.
„Марсиански хроники” от Рей Бредбъри. Незабравим роман. Книга за новото начало и човечността. Родителите ми ми подариха тази книга когато бях малък, за да чета по пътя за Мексико. Те отидоха в Мексико, а аз – на Марс. И никога не се върнах.
„Do Androids Dream Of Electric Sheep” от Филип К. Дик. Тази книга беляза моето съзряване и прехвърляне от фентъзи към научна фантастика. Използването на съчувствие за различаване на човек и машина е революционен подход от страна на Дик.
„Кучешките звезди” от Питър Хелър. Микс между Хемингуей, Кормак Маккарти и Уолт Дисни. Трогателен и богат психологически образ на постапокалиптичния живот. Включва и няколко урока по оцеляване.
„Никога не ме оставяй” от Кадзуо Ишигуро. И тук основната тема е разграничаване на истинските и фалшивите хора. В случая – клонинги. Разликата е, че хората имат душа, а това се вижда във факта, че те могат да създават произведения на изкуството.
„Doggy Bag” от Роналд Сукеник. Зомбитата на Сукеник са безмозъчни американски консуматори, които заличават всякаква култура по пътя си. Отново темата за консуматорското общество. Тази книга излиза 1994 г., но далеч е изпреварила времето си.
„Catholics” от Браян Мур. Католическата църква в книгата на Мур е организация, която счита вярата за отживелица. Но има секти, които не искат да се откажат от нея. В стил Греъм Грийн, Мур представя гледната си точка за религия и вяра.
„Jamestown” от Матю Шарп. Приказката за Покахонтас, но в постапокалиптичен вариант. Тази книга ме убеди, че историята винаги ще се повтаря, защото човешката природа никога не се променя.
„Ние” от Евгений Замятин. Разпространено е мнението, че точно тази книга е вдъхновила „1984” от Джордж Оруел и „Прекрасният нов свят” от Олдъс Хъксли. Изключително оригинална критика на тоталитарното общество. Публикувана е през 1921 г. Изглежда, че бъдещето е започнало отдавна.